България като остров

Понякога бъдещето на Европа, била тя и най-Старият континент, може да зависи от решение, взето от жителите на един остров. "Господа, Англия е остров" - така някога историк като Мишле започвал лекциите си по история, за да подчертае, че в историята има факти, а също и че тази особеност на Обединеното кралство обяснява не малко превратности през вековете.

Припомням това, защото днес ирландците, сиреч жителите на Ейре, които са също островитяни, гласуват. Те могат да "кажат "да" или "не" на договора от Ница, сиреч на устройството на Евросъюза в етапа на разширяването. Преди година ирландците вече се произнесоха и казаха "не". И тогава обединена Европа позна първата си голяма криза: останаха незаети места в Европарламента, сред еврокомисарите, в Съвета на министрите, промени се характера на квалифицираното мнозинство в ЕС. Сега обаче, 13 години след падането на Стената, Обединена Европа подготвя срещата в Копенхаген, на която през декември ще трябва да се реши съдбата на Източна Европа. Сиреч - очаква се 10 страни от "другата Европа" да бъдат ефективно поканени, а на България и Румъния да се даде конкретна дата.

Само че, както писа тези дни "Таймс", може би се задава втора “ирландска балада". "Монд” пък не се поколеба да говори за "новия егоизъм" на част от ирландците. И им зададе въпроса: спомнят ли си времето, когато и те бяха "бедните братовчеди" на Европа и станаха богати едва благодарение на солидарността на останалите?

И така - днес "ирландците" гласуват на референдум. А резултатите от него със сигурност ще се усетят през декември в Копенхаген, когато повторна "ирландска балада" със сигурност може да стопира разширяването. Още повече, че и вътре в ЕС не липсват доста скептични гласове към проекта на Изток. "Това няма да е краят на света, това ще е само началото на хаоса", прогнозира също през седмицата пред “Либерасион" известният белгийски експерт по европейско право Франклин Деус. И очерта картината с думите: "Страните кандидатки от Източна Европа не са готови да приложат правилата на Съюза, както личи от последния доклад на Комисията; европейците все още не си дават сметка за условията на общите политики (земеделие, регионални субсидии), които ще се прилагат след 2006 г.; има и бюджетни проблеми - тези дни се очаква "жълт картон" срещу Португалия, заради прекомерен бюджетен дефицит".

От своя страна обаче Крис Патън, еврокомисар по външната политика, не се поколеба през седмицата да покаже чрез статия във в' "Фигаро", че "ирландското упорство" следва допълнително да стимулира Европа да обмисля нещата. И най-важното - да премисли границите. Защото, настоя през седмицата еврокомисарят Крис Патън, въпросът е в това - какви ще бъдат утрешните ни взаимотношения със съседи като Украйна, Белорусия и Молдавия? Защото в проекта очертан от Патън, ЕС се простира на цели 3000 км от Финландия до Балканите (сиреч включва България). И проблемът, подчертава Крис Патън, ще е именно със страните от “цедката", които ще са точките на контакт и гарантите за общата сигурност. Защото те - страните от Централна Европа, балтийските държави и в перспектива България и Румъния, ще са разделителната линия между "притежаващите евро-идентификация" и "обезнаследените" от другия лагер.