Хага, 27 октомври.
Холандската
есен е бурна на
събития, както е
бурен и ветровит денят преди посещението на българския външен
министър Соломон Паси в Хага – най-ветровитият от 12 години насам.
Правителството на страната ще остане в историята с рекордно
краткото си съществуване от 87 дни. Парламентът започна работа в
новия си състав едва преди два месеца,
но през януари ще има
нови избори.
Това не би трябвало
да попречи на министър Паси в тукашната му мисия, която започва в
понеделник. Той ще се срещне с холанския си колега Я. Де Хооп
Схефър, с министъра на имиграцията и интеграцията Х. Навайн, с
председателя на първата камара Г. Бракс и със заместник
председателката на Парламента Г. Фербюрг. Основни теми в
предстоящите разговори ще
са
бъдещото членство на България в Европейския съюз, двустранните
отношения и въпроси от взаимен интерес, съгласно деликатната
формулировка на холандското външно министерство, с която се
визират проблемите с нелегалните български имигранти.
През
изминалата седмица в холандският парламент с огромни трудности и
само с подкрепата на спозицията бе взето решение да не се
бойкотира приемането на първите страни от Централна и Източна
Европа в ЕС през 2004. От парламентарните фракции на трите партии,
участвуващи в правителството, само християндемократите подкрепиха
присъединяването на 10-те нови члена, предстоящо на срещата в
Копенхаген през декемри. Холандия няма да използува вето на тази
среща, независимо от резервите си по отношение на Полша, Словакия
и Латвия. Те са свързани с опасенията за сигурността на
хранителните продукти, все още високото ниво на корупция и
качеството на управленските структури в тези страни.
А
когато наближи
моментът за приемане на България и Румъния едва ли само такива
фактори ще бъдат изтъквани като поводи за безпокойство. Два дни
преди посещението на министър Паси,
във вечерната новинарска емисия на холандската телевизия, малко
след вестта за развръзката в Москва, бе показан репортаж от
Амстердам с познатите от последните два месеца наши нелегални: как
бъркат майсторски в чантите и в задните джобове на единия ъгъл,
обират банкомат на другия... На екрана се появи и гоненият
неколнократно с еднопосочен чартър за България наш съгражданин с
прякор “Носа”,
който упорито доказва на
министър Навайн, че
никакви ограничителни мерки не могат да го стреснат.
40 минути по-късно в
популярната сатирична програма “Копспайкърс”, току що спечелила
наградата на публиката за 2002, понятието “нелегален” бе
асоциирано мигновено с “българин”.
Гости на
програмата бяха двама политици, чиито партии традиционно защитават
онеправданите, недоимащите и нелегалните.
Но как да защитят и
как да разберат българските нелегални?
Не само тези от телевизионните репортажи
и многобройните материали в пресата през последните два месеца, но
и другите, по-голямата група, които не се занимават с престъпна
дейност, но се оставят да бъдат експлоатирани и унижавани, без да
прояват и минимално човешкото достойнство, в много случаи
рискуващи много повече, отколкото
печелещи? Дълги
години в Холандия не знаеха почти нищо за България.
Холандците имат
поговорка “когото не познаваме – не обичаме”. Но ако ще ни
опознаят
именно по този
начин, едва ли някога ще ни заобичат.
Съвместното обитаване
на общото европейско пространство може да не налага непременно
наличието на любов, но изисква при всички случаи доверие и взаимно
чувство на сигурност. Във
възможността това да бъде постигнато
ще трябва да съумеят
да се убедат министър Паси и холандските му партньори не само на
утрешните (б.
р. - днешните)
срещи, но и в нелеките за България идни години.
Още от
Цвета Велинова:
По-скоро в европейски сутерен, отколкото в родината