В събота от 9 ч. в зала 10 на НДК се проведе семинар на тема ,,Принципите на християндемокрацията” със съдействието на Фондация ,,Конрад Аденауер” и Национален граждански форум ,,Българка”, председателстван от  Евдокия Манева, лидер на СДС - София.

Обширен доклад относно принципите на християндемокрацията изнесе специалният гост на събитието и един от най-големите специалисти в тази материя, германският професор Й. Грубер. Според него християндемокрацията, за разлика от социалистическите и националсоциалистическите идеологии, разглежда човека като отделна личност, а не като част от класа или раса. Тя се стреми да гарантира щастието му, като осигури неприкосновеност на достойнството му и реална упражняемост на правата му и като зачита всичко, по което той се отличава от останалите хора. Основните ценности на християндемокрацията – свободата, справедливостта и солидарността със слабите членове на обществото – могат да се реализират според проф. Грубер само чрез правото и само когато всеки бъде ,,проникнат от чувството за собствената си отговорност към околните”. “Християндемократическата политка има за задача от една страна да стимулира възможностите за развитие на отделния човек, за да може да се развива цялото общество, а от друга страна – да предпазва обществото и държавата от злоупотреба с постиженията на прогреса”, каза той.

В семинара участие взе председателят на СДС  Надежда Михайлова, която говори за приоритетите и предизвикателствата пред СДС като народна партия и като част от Европейската народна партия. Припомняме, че на XV конгрес на Европейската народна партия в Португалия преди близо две седмици г-жа Михайлова бе преизбрана с голямо мнозинство за заместник-председател. В момента ЕНП е най-голямата политическа формация в Европейския парламент и основен мотор на европейското обединение. Нейните приоритети съвпадат с приоритетие на СДС за европейска интеграция на Източна Европа, подчерта лидерът на СДС.

Като най-голямото предизвикателство пред синята партия г-жа Михайлова определи защитата на демократичния проект на България. “СДС носи морален ангажимент да пази устоите на демокрацията, да работи за утвърждаването на демократичен тип общество, отговорно към собствените си проблеми, и да укрепва индивидуалните перспективи пред гражданите му”, каза тя. Средствата към тези цели според сините минават през членството в Европейския съюз и НАТО, както и през промени в Конституцията.

Идеите за конституционна реформа, които СДС предложи на обществото през юли, включват въвеждане на мажоритарен елемент в избирателната система, създаване на работеща правораздавателна система и целят чрез вграждане на християндемократичните принципи в ежедневието да доведат до реално решаване на проблемите на българските граждани.

Според г-жа Михайлова основната заплаха пред българското общество е ерозията на доверие в политическата система, защото управлението не може да предложи реалистично решаване на трудностите пред хората. Поради това те възприемат неуспехите му като общ неуспех на демократичните институции. Според лидера на СДС демокрацията не е успяла да представи пред обществото достойнствата си, защото тя, за разлика от тоталитаризма, не дава плодовете си толкова бързо. В резултат не това, общо явление в бившите социалистически страни от Източна Европа е нагласата за отказ от демокрация. Единствено изключение е Словакия, в която дясно-центристките сили получават втори последователен мандат. Според г-жа Михайлова, това се дължи до голяма степен на категоричната външнополитическа подкрепа на Западна Европа и САЩ, каквато не е изразена така ясно в полза на никое друго източноевропейско дясно управление.

,,СДС трябва да защити идентичността си от политически посегателства и да гарантира, че пътят на реформи ще остане непроменен”, подчерта още г-жа Михайлова. Според нея във вътрешнополитически план се наблюдават опити за ,,ексхумация на комунизма”, за оронване на партийната система и за подмяна на вота на българския избирател. Налице е ,,тенденция към заличаване”, при която ,,не става ясно кой кого представлява в българската политика, кои политически сили защитават вота на избирателя и кои се опитват да се промъкнат във властта през задния вход”. ,,Размиването на границите води до нежелание да се проведе естествен избор и до отлив на избиратели”. Според г-жа Михайлова съществува вероятност на местните избори догодина да се направи втори опит за размиване на границите, който може да заплаши демокрацията в България.

На ангажимента на СДС като християндемократическа партия да се противопоставя на нарушенията на принципите на правовата държава наблегна и заместник-председателят на партията г-жа Екатерина Михайлова. Като особено драстични примери за такива нарушения тя посочи нежеланието на Министерския съвет да съобрази решението си за АЕЦ ,,Козлодуй” с решението на Народното събрание, натиска, който министърът на правосъдието А. Станков упражнява върху Конституционния и Върховния административен съд за това какво решение да вземат, и поведението на Бойко Борисов, ,,който се прави на съд, прокурор и следовател, а е само един полицай, който трябва да спазва закона”.

Заместник-председателят на СДС очерта историческото развитие на християндемократичните идеи в българското общество. Тъй като хринстияндемократичното мислене, каза тя, е консервативно мислене, ориентирано към традиционните ценности, неговите корени могат да се проследят още от ,,История Славянобългарская” на Паисий Хилендарски. Този исторически документ създава първата консервативна политическа идеология в България. Върху нея след Освобождението стъпват възгледите на Григор Начевич, Марко Балабанов, д-р Тодор Икономов, д-р Стоян Михайловски, а след краха на тоталитарния режим – управленията на Филип Димитров и Иван Костов.

Според г-жа Е. Михайлова една от особеностите на българската християндемокрация след 1989 в сравнение в европейската е антикомунистическата й основа. Антикомунизмът като кауза на многобройните партии в коалицията СДС е онази ценност, която превърна СДС в партия. Тази ценност днес се изразява в обществения ангажимент на СДС да продължава да разобличава съвременните рецидиви на комунизма и да се противопоставя на опитите на привидно почтени и легални бизнесгрупировки, зад които стоят комунистически и руски интереси, да отклонят България от нейните национални интереси.

Въпросът за антикомунизма прозвуча и в лекцията на проф. Георги Фотев, който говори за връзката между народопсихологията на българина и християндемократичните принципи. Цялото човечество, каза той, солидарно осъди фашизма, а комунизмът, който беше не по-малко жесток, не бе осъден. Въпреки това не трябва да се изпитва неудобство от конфронтацията с него. Към комунистите може и трябва да се изпитва съчувствие, но към комунизма отношението трябва да е безпощадно.

Християндемократическата партия не е религиозна партия. Това е партия, според която хората са свободни и равни пред закона, както пред Бога. Това е единствената партия, която не претендира, че само тя носи истината и справедливостта в обществото. Нейна цел е справедливостта в политиката и затова тя е колкото чувствителна към почтения бизнес, толкова и внимателна към по-слабите социални групи. За да гарантира тези фундаментални ценности, управлението на СДС се зае да прави едновременно реформи, които в никоя друга държава никое правителство не би посмяло да прави едновременно, но в България повече не можеше да се чака, каза проф Фотев. Успехът на тези реформи е едно от забележителните събития в новата българска история.

,,Мъдър е онзи народ, който гледа накъде отиват младите му хора”, подчерта в заключение проф. Фотев. А младите хора на България отиват в западните държави.

Семинарът завърши с дискусия по проблемите на християндемокрацията. 

Предстоящо

На 1 ноември от 9 часа в храм “Света София”ще бъде осветена паметна плоча на загиналите при комунистическия режим български свещенослужители.