|
|
|
Джеймс Уотсън е един от тримата, на които бе
присъдена Нобеловата награда за разгадаване на най-голямата
биологическа тайна: кой е носителят на наследствената
информация. Според него, глупостта е едно от лечимите
заболявания, понеже се предава генетично. Сега той ръководин
лабораторията
Cold Spring Harbor
край Ню Йорк - едно от местата, където генетиката
продължава развитието си половин век след своето истинско
раждане. Доколкото глупостта се дължи на |
 |
|
Уотсън (вдясно)
и Крик с обемен структурен модел на молекула ДНК |
|
определена наследствена предразположеност, то напълно е
възможно да бъде създадена молекулярнобиологична методика за
генна терапия на този тип човешко несъвършенство. 10% от хората
срещат значителни трудности при опитите да бъдат обучавани и това
не се дължи на бедност, липса на "първите седем години" или
каквото там досега се смяташе. Става въпрос за органично състояние
на мозъчната тъкан, което е обусловено генетично. Ако на него се
погледне като на медицински феномен, човечеството скоро ще намери
по-ефикасното средство за решаване на значителна част от
проблемите си, свързани с равнището на квалификация и социалните
диспропорции, които предизвиква това.
Радикално новият подход дължим на един от онези,
които откриха що е то ДНК и каква роля изпълнява тази сложна
органична киселина в развитието на живите същества.
На 28 февруари 1953 Франсис Крик влязъл в
Кембриджската кръчма Eagle и
обявил: "Ние разкрихме тайната на живота!" За това свидетелства
вторият човек в малкия им равностоен екип - Джеймс Уотсън.
Изследователи от лондонския King College в
продължение на няколко години провеждали експерименти, включващи
заснемане на различни субстрати с методиката на рентгеновата
кристалография. Една от тях - Розалин Франклин - получила
знаменитата днес дифракционна картинка на кристална ДНК. Нейният
шеф Морис Уилкинс предоставил на Уотсън възможност да се запознае
с това изображение, без да информира самата Франклин. Онова, което
видял той, анализирали двамата с Крик. Резултатът от анализа им
бил публикуван на 25 април 1958 в Nature.
|
 |
|
Двете спирали със
свързващите ги бази гуамин, тимин, аденин и цитозин
|
|
Накрая Нобеловата премия си поделили Уотсън,
Крик и Уилкинс. Към момента на награждаването им за съжаление
Франклин вече не била между живите и регламентът, предвиден в
наследството на шведския изобретател, я изключил от списъка на
наградените.
Половин век по-късно един от четиримата
откриватели на тайната на живота твърди, че е открил тайната
на глупостта. Предлагаме му поле за клинично експериментиране
на бъдещата терапия: на Балканите има един народ, който спешно
се нуждае от лечение. Дано в
Cold Spring Harbor
по-скоро успеят, тъй като през последните една-две
години здравословното състояние на този народ значително се
влоши, а през последните няколко дни прояви симптоми на тежка
криза.
Още.инфо |
|
