В самия край на току-що отишлата си година в България демонстративно, брутално бе убит висш магистрат - прокурорът Николай Колев бе застрелян почти в центъра на София. Мнозина видяха в това престъпление най-тежкото покушение срещу държавността след 1989. На това твърдение можем да вярваме само при условие, че вярваме също така и в наличието на държавност у нас. Тя - демократичната държавност - означава, като санитарен минимум: закони и наличие на институции, които действат отговорно, ефективно и прозрачно - в името на гражданите, на правата им и с презумпцията, че човешкият живот е върховна ценност. Събитията, предхождащи и следхождащи престъплението, станалите известни факти около него, както и реакциите на институциите към него - или липсата на реакции - лавинообразно-затискащо внушават обратното.  

Убийството на прокурора Колев бе извършено в контекста на: писмото на Едвин Сугарев, последвано от публикация на подслушвани от МВР разговори, сред които - и на правосъдния министър; препоръка на ВСС към главния прокурор да освободи поста си, чийто отговор бе отказ - на заместника му; нов скандал за подслушване - на бившия шеф на разузнаването по подозрения за шпионаж в полза на САЩ и Великобритания (!), - съпровождан с поне две нови версии дневно: на вътрешния министър и главния секретар; обвинения за връзка на главния прокурор с убийството - включително от магистрат; изявления на сина на председателя на Конституционния съд за предлаган му подкуп от чужда страна, за да бъде убит главният прокурор; изявления на вътрешния министър за „красива млада дама“, пак чужда шпионка; още един разстрел - на бивша барета; оставка - приета, без да е ясно защо - на шефа на баретите, чието име също бе споменато във връзка с убийството на прокурора Колев; още един скандал за подслушване - на съпругата на бившия шеф на разузнаването, работеща за американска правителствена организация...  

Главният прокурор мълчи и излиза в отпуск.  

Лидерите на основните политически партии не казват нищо смислено. Парламентарните лидери - също.  

Президентът и премиерът, които наскоро бързо и обидено реагираха на изказване на американския посланик, според когото престъпността в България е „твърде видима“, не успяха да я видят в убийството на прокурора Колев - и затова не реагираха никак.  

Първото следновогодишно заседание на кабинета е траяло половин час. Не се чу изброените набързо и вероятно непълно по-горе проблеми да са били споменати.  

Докато обаче чакаме президентът да изрази поредна загриженост за ставащото в Чечения, по убийството на Колев се изказаха важни публични лица. Според Димитър Иванов, бивш шеф на Шести отдел и настоящ издател на „Дума“, убитият прокурор сам „дърпал дявола за опашката“. А Емил Кошлуков, депутат от НДСВ, в едно от изданията за мокри журналистически поръчки разказва за прегрешенията на убития и внушава, че кучето е намерило кучешката си смърт.  

Смятам, че президентът и премиерът мислят същото - след като не могат, не искат или не намират за необходимо да говорят.  

Не знам какъв е бил покойният, какви и колко големи са греховете му - ако ги е имал, трябвало е да бъде съден приживе. Не знам и кой стои зад престъплението. Но знам, че няма държавност там, където институциите пазят мълчание след показен разстрел на високопоставен магистрат, - още повече в създалия се контекст, а ченгета и депутати, които имат властта да формират и манипулират мнението на публиката, бъркат уличните разстрели с функциите на съда.