20-08-2003

 

 

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Знание

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

Вест

20 август 2003

Той измисли формулата за масовото забогатяване

 

Чарлз Мерил превърнал мейнстрийтите на малките американски градчета в уолстрийти

В края на 20-те години от миналия век да спекулираш на борсата било увлекателно и печелившо занимание за елита. На 31 март 1928 Чарлз Мерил посъветвал клиентите си да се откажат временно от него. Продавайте ценни книжа! – това бил неговият безценен, но непопулярен по него време призив. И последвала Великата депресия – най-тъжната страница в историята на Уолстрийт.

Мерил бил предвидил какво ще се случи.

През 1947 списание “Форбс” посочва 50-те най-успешни бизнесмени на САЩ и между тях единственият борсов играч е 62-годишният недипломиран колежанин. Стъпил на Уолстрийт като наемен брокер, но през януари 1914 регистрирал своя компания. След три месеца се присъединил и приятелят му Едмънд Линч, който не доживял големия успех, но името ми останало завинаги в наименованието на брокерската къща, въпреки неколкократните промени, които претърпява то.

“Мерил-Линч” не е люпилня за български управници, а търговската марка на “масовата борсификация”. Десетилетия наред Чарлз Мерил се бори да създаде един пазар, какъвто никой преди него не оценявал като възможен дори теоретично. Той искал да направи средния американец съсобственик на крупния бизнес, като му продава ценни книжа. По оценка на колегите му, да продаваш съсобственост “на дребно” е по-скъпо от дивидента, който можеш да получиш. Мерил познавал отлично аритметиката, според която за един ден при разход $20 ще продадеш акции за един милион с 2% комисион и така ще спечелиш чисти $19 980. Знаел и това, че да продадеш един милион акции по $20 по същия способ (една сделка на ден) ще са ти потребни един милион дни. Дори да харчиш икономично по $10 дневно, при аналогичен комисион, същата печалба ще я събереш след 1998-ия ден.

Песимистична перспектива...

Но той знаел и нещо повече, което не схващали колегите му – даже тези с по две дипломи от колеж. Той предвиждал размера на риска. При голям обем на единичната сделка и при риск за нейния неуспех от 30% да речем, в един от трите случая ще се провалиш. Провалиш ли се, Уолстрийт ще те изхвърли от играта. Ако обаче играеш с голям брой малки сделки при същия риск, в 70% от случаите ще успееш и това ще ти позволи да покриеш загубите в неуспешните 30%. И ще продължиш напред.

“Уолстрийт на Мейнстрийт” – под този лозунг той стартирал своята голяма игра. Мейнстрийт е обичайното име на главната улица в малките американски градчета. В съседство с множеството мейстрийти живеят средните американци. През 1952 само 4,2% от тях притежават акции. Четири години по-късно броят на съсобствениците в едрия бизнес нараства един път и половина. Сега няма американец с нормални доходи, който не включва в портфейла на спестяванията си и някоя друга ценна книга.

Само допреди половин век на Уолстрийт смятали това за невъзможно. Чарлс Мерил успя да го направи.

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо