|
160-ата годишнина от
независимостта на Хаваите е повод да потърсим отговора
на един въпрос, който естествено възниква в главата на
читателя: Защо Джонатан Гълибъл се появи в
литературния мир и пое пътя на славата из световните
книжарници именно там? По какъв начин тропическото
слънце е предизвикало Кен Скуланд да напише една от
най-вдъхновените и най-духовитите критики на
държавната бюрокрация за всички времена под рева на
океанския прибой? Как стана възможно точно на това
място да се роди алегоричният екшън за неговите
приключения, които |
 |
направиха “одисеята в света на свободната пазарна
икономика” една от най-продаваните в света книги за
популяризация на икономическите знания?
|
 |
Самата мисъл за тропически острови със
средна температура между
25-29°C през цялата година
извиква от дълбините на подсъзнанието картината на
бавен мързелив следобед над чаша коктейл след
сутрешния сеанс по сърфинг и вчерашния риболов на
марлини. Над 7 млн. посещават островите (по 7 на един
островитянин), за да си починат, да вдъхнат аромата на
невероятното разнообразие от никъде несрещани по света
цвета, да си окичат на шията една леи (хавайски цветен
венец), да поплуват |
в някое хладно сладководно езеро из
хавайските планини под ромола на тънката като моминска шия
струя на водопада, да яхнат 10-метровия гребен на вълната,
едва крепейки се върху сърфа, да хванат своята първа риба
тон или просто да нагазят прибоя...
Защо там, Кен?
“В един слънчев
крайбрежен град, много преди да се изпълни с филмови
звезди и разкошни кабриолети, живееше младеж на име
Джонатан Гълибъл."
Така започва
книгата. Кой е този град? От къде ли е младежът, чиито
приключения описва проф. Скуланд?
Да помислим. Първо, “слънчев
и крайбрежен”. Второ, предстои му да бъде “изпълнен с
филмови звезди и разкошни кабриолети”. И трето, когато се
озовава като корабокрушенец на остров Корумпо, Джонатан е
стъписан от абсурда на законите, несправедливостта на
управлението и прекомерността на държавното участие в
човешките дела, както би могъл да реагира спонтанно само
някой, който е израснал в страна, където това е не само
неприемливо, но и практически невъзможно.
При тези обстоятелства и тази относително ясна датировка
на събитията – около средата на ХІХ век – родният град на
Гълибъл трябва да е бил в САЩ и най-вероятно това е
крайбрежният и слънчев Лос Анджелис, бъдещата световна
столица на филмовата индустрия.
Но дали няма
и други възможни кандидатури?
На 28 ноември 1843 години Британия и Франция сключват
договор, с който признават независимостта на Сандвичевите
(Хавайските) острови. Три години преди това крал Камахамеа
подписва конституция, съпоставима по значимостта си за
кралството му с Магна харта, провъзгласена през 1215 от
краля на Англия Джон. През 1840 хавайският му колега дава
на своите поданици правото да избират Палата на
представителите и така насред безбрежния океан, в “дивата
Полинезия”, десетилетия преди образуването на повечето
съвременни европейски държави, започват да функционират
правилата на демокрацията.
Още в началото на ХІХ век на архипелага активна дейност
развиват американски мисионери, които заедно с
християнските ценности пренасят тук и идеите на
американската революция. Девет години след обяваването на
независимостта, крал Камахамеа ІІІ провъзгласява нова
констутиция (1852), която с поправките си от 1864 и 1887
регулира управлението и отношенията между властите в
кралството чак до 1959, когато Хаваите стават 50-и
американски щат.
|
 |
И
това не се случва току-така. Историята на екзотичните
острови е част от историята на американската
революция. Двете допреди 44 години отделни държави са
имали сходна в основните си принципи уредба на държавния и стопанския живот, с
малката разлика, че във Вашингтон е управлявал почти
всесилен президент, а в Хонолулу – крал с ограничени
от конституцията правомощия. Страните са преживели
заедно трагедията на Втората световна война – нека
само си спомним, че Пърл Харбър се намира на хавайския
остров Молокаи. И последният владетел в
Хонолулу Калакауа ІІІ сам се отказва от наследствената си
титла, за да приеме с “Добре дошъл!” първият избран от
народа щатски губернатор в кралския си дворец, който
станал губернаторски.
В Корупмо Гълибъл реагира
като истински хаваец!
Роденият
в Хонолулу би се стъписал в средата на ХІХ век пред
абсурда и
несправедливостта на
прекомерната държавна намеса в човешките
|
|
Калакауа ІІІ - последният крал на Хаваите |
дела, колкото и неговият
американски съвременник, роден на материка (мнозина
измежду европейците не се стъписват пред такива неща и в
началото на ХХІ век...). Хавайската столица също е слънчев
и крайбрежен град. Той също впоследствие се изпълнил с
филмови звезди и разкошни кабриолети – горе долу по същото
време, когато те започнали да изпълват Холивуд.
Така че въпросът “Кой е
родният град на Гълрибъл?” има минимум два възможни
отговора. В Холивуд филмовите звезди правят филми, а на
Хаваите си харчат парите, които са спечелили от тях. И на
двете места се разтикват по градските улици с “разкошни
кабриолети”.
Прецизният анализ на текста,
написан от Кен Скуланд, не дава еднозначен отговор в
подкрепа на някоя от двете страни в алтернативата. Той
визира “изпълването” на града със звезди, не конкретизира
по каква именно причина го "изпълват": за да търчат по
кастинги и да закъсняват за павильонни снимки или да
акостират тук с яхтите си и после да се търкалят по пясъка
някъде из безлюдния плаж.
|
Лично на мен
втората хипотеза ми харесва повече. Затова четях
книгата с убеждението, че Джонатан е хаваец. Горкият
корабокрушенец си е блъскал по нощите главата над
мисълта защо тия тъпаци от Корумпо са си устроили
живота така нелепо, смешно и непрактично, като през
цялото време го е крепяла надеждата, че все ще се
намери някой стар лешояд, който да го понесе на
крилете си към
Terra Libertas.
Защото все пак
Свободната земя
|
 |
не е Лос Анджелиз и даже
не е Хонолулу. Тези забележителни градове разбира се
не са абсурдни като Корумпо, но след сблъсъка с
лабораторния абсурд на Корумпо и родината вече започва
да изглежда иначе.
Почти бях сигурен, че
тя, Земята на свободата, са именно Хаваите –
обсипаните с цветя острови,
изплували с вулканичен гръм и трясък от дъното на Пасифика
преди седемдесет милиона години. Кондорът на проф. Скуланд
ме посъветва да не бъда чак толкова сигурен. Но той
обещава на всички ни най-важното:
"Когато
хиляди създания се стремят да постигнат своите цели,
като всеки се бори сам за себе си, ще създадат далеч
по-добър свят от този, който ти можеш да си представиш
за тях."
Mahalo
nui loa*, Ken!
- - -
*
Благодаря (хавайски)
Хаваите>> |
