Според последните данни в Ирак са гласували около 8 млн от общо 13.9 млн избиратели, или 60%. Най-масово е било гласуването при шиитите и кюрдите, това се очакваше. От сунитите са гласували около 5%.

Тези избори не без основание бяха наречени “първите тайни избори”. Много от кандидатите за парламента не се осмелиха да обяват имената си заради заплахите на терористите. Вчера те се опитаха да провалят изборите, като убиха не по-малко от 30 души, въпреки засилените мерки за сигурност. Убийствата бяха извършени от хора-бомби, които се представяха за избиратели. Важно е да се разбере, че е изключително трудно да бъдат спрени разумните бомби, дори и от най-силната армия в света. А повечето от терористичните нападения в Ирак са именно такива.

Изборите показаха ясно, че не цялата страна е обхваната от хаос. В най-голямата провинция Ал Анбар, в сърцето на сунитския триъгълник, изборите минаха сравнително спокойно. След антитерористичната операция във Фалуджа атаките в тази провинция намаляха с около 80%. Същото може да се каже и за провинция Ал Кадисия, както и като цяло за шиитските и кюрдските области.

Реакциите в арабския свят са общо взето отрицателни, но това не е изненадващо, защото изборите в Ирак, въпреки че бяха проведени в напрегната и несигурна обстановка на редица места, са несравнимо по-свободни и представителни от каквито и да било избори в тази част на света, с много малко изключения.

Европейските леви медии и анализатори и българските им подражатели (БНР беше особено активно тази сутрин) вече обявиха изборите за недемократични, защото били проведени в условията на чужда окупация. Те енергично се опитват да омаловажат успеха с аргументите, че сега се създават условия за гражданска война и разделение на страната, защото шиитите и кюрдите ще участват в управлението, а сунитите – не. Тези медии и анализатори твърдят, че има опасност Ирак да се превърне в теократична шиитска държава като Иран. Това е стар аргумент на противниците на войната, оказа се, че не е основателен. Въпреки старанията на терористите, в Ирак няма гражданска война.

Мисля, че трябва да изчакаме фактическите резултати от изборите. Най-вероятно в новото управление сунитите ще бъдат представени. Според досегашните данни по-голямата част от тях не гласуваха. Една част се страхуваха за живота си, други, защото са на всяка цена срещу Коалицията. Така сунитите пропуснаха възможността да участват по-масово в управлението. Но без съмнение в бъдеще ще имат други такива възможности.

Върховният ръководител на шиитите Систани обяви, че в листите няма да бъдат включени религиозни фигури, а само граждански дейци. Освен това ми се струва немислимо Коалицията да разреши теократична държава в Ирак.

Недоволството на европейските левичари и българските им съмишленици не е изненадващо. Свободните избори в Ирак са тежък удар срещу световната антиамериканска левица. Тези хора просто не могат да приемат, че с цената на около 1400 американски живота и други коалиционни жертви вчера в една арабска страна беше направена първата крачка към демокрацията. Ако зависеше от левичарите, Садам сега щеше да организира “избори”, които да “печели” със 100% от подадените гласове.

В обръщението си Президентът Буш спомена за приноса на ООН и ЕС за успеха на изборите. Това е протегната ръка. Да се надяваме, че европейците ще отговорят със същото при посещението на Буш в Европа през февруари.

Тероризмът в Ирак няма да изчезне след изборите. Само че терористите отсега нататък ще трябва да нападат не американските “окупатори”, а законното и демократично избрано иракско правителство.