|
Две назначения на американският
президент раздвижиха света. Джон Болтън беше
определен за постоянен представител в ООН, а Пол
Волфовиц – за директор на Световната банка.
Следните изказвания принадлежат
на Джон Болтън:
За ООН - “Няма такова нещо”
За сградата на ООН – “Няма
значение, ако изчезнат десет етажа”
За Международният криминален съд
- “Заблуда, но не наивна, а опасна”
За международното право – “Голяма
грешка ще направим, ако обръщаме внимание на
това”
За редуването на тоягата и
моркова при отношението със страните-разбойници
- “Не се занимавам с моркови”
При такива думи, може би е
оправдано светът да се обезпокои. Във връзка с
това “Ню Йорк Таймс” писа, че след това
назначение е редно Доналд Ръмсфелд да оглави
делегация за нови преговори за правата на
затворниците според Женевската конвенция, а
Марта Стюарт*
да бъде назначена за ръководител на Комисията за
ценни книжа. Като се абстрахираме от
съмнителният хумор на вестника, нека все пак
имаме предвид, че горните изявления на Болтън са
само думи. И преди бивши представители на САЩ в
ООН са правили силни изказвания, като Даниъл
Мойнихън и Джийн Къркпътрик. Двамата се отличиха
в международната организация и никой не поставя
под съмнение това.
Но делата на ООН са тежка
действителност – пълно бездействие при геноцида
в Руанда през 1994, когато загинаха около един
милион души, бездействие сега при геноцида в
суданската провинция Дарфур; конференции,
семинари и нощувки в скъпи хотели пред лицето на
природната катастрофа в Южна Азия, избиране на
Судан, Зимбабве и Либия в Комисията по човешките
права и Ирак на Сад ам Хюсеин за… председател на
Комисията по разоръжаването. Или изпращането на
педофили, които да отговарят за операциите на
ООН в Конго, Косово, Сиера Леоне, Бурунди. Да не
забравяме, че висши представители на ООН са
обвинени в гигантски злоупотреби при програмата
“Петрол срещу храни”, която сега се разследва.
Във филма за геноцида “Хотел
Руанда”, Ник Нолти играе ролята на канадският
генерал Ромео Далер, ръководител на сините каски
на ООН в африканската страна. През март 1994
генералът изпратил няколко спешни телеграми до
ООН, с които предупреждавал за наближаващите
ужасни кланета. Молил да му изпратят още 3000
души. Гарантирал, че с такъв контингент ще
овладее положението. Телеграмите стигнали
благополучно до бюрото на заместник-генералният
директор Кофи Анан, но той и шефът му
Бутрос-Бутрос Гали абсолютно нищо не направили.
Цената е известна – един милион човешки живота.
Това не пречи сега на Бутрос–Бутрос Гали да
нарича САЩ “тоталитарна” страна!
Едва вчера генералният директор
на ООН обяви радикални предложения за реформа на
организацията – преустройство на Комисията за
човешките права и разширение на Съвета за
сигурност.
Очевидци, които са наблюдавали
Болтън при преговори с представители на
Европейския съюз, разказват, че той се
наслаждавал на тяхната враждебност и
арогантност, без ни най-малко да се впечатли.
Един шокиран британски министър го запитал: “Вие
наистина ли така мислите?”
Болтън решително се различава от
други американци, които са готови да хулят
страната си, за да се харесат на европейците.
Например, наскоро пред световният елит в Давос,
шефът на Си Ен Ен, Ийзън Джордан заяви твърде
неразумно, че американската армия нарочно убива
журналисти в Ирак. Когато се върна в Америка,
г-н Джордан унизително и пространно се извини за
тази несръчна лъжа, но така или иначе беше
принуден да се прости с работата си. На същия
форум Бил Клинтън кой знае защо разхвали
иранските молли:
“Днес Иран, в известен смисъл е
единствената страна, където прогресивните идеи
имат огромна поддръжка. Идеите, в които вярвам
се подкрепят от мнозинството там. Във всички
избори (в Иран), хората, с които се
идентифицирам печелят със 70%. Не мога да кажа
същото за друга страна в света, със сигурност не
за моята”.
Странно. Може би г-н Клинтън има
предвид идеите, заради които една канадска
журналистка от ирански произход беше изтезавана
в Техеран до смърт преди две години? Но, г-н
Клинтън, както знаем, разбира от жени.
Шампион в това отношение е обаче,
режисьорът на документални филми Майкъл Мур. Ето
какво каза този хибрид между Лени Рифенщал и
Сергей Айзенщайн пред “Дейли Мирър” миналото
лято:
“Американците са най-големите
тъпаци на Земята, но те са и крадливи, коварни,
самодоволни боклуци”.
Същият човек написа отворено
писмо до немците в “Ди Цайт” , в което пита:
“Защо позволявате такъв невеж
народ да командва планетата?”
Може би заради такива изказвания
и за филма си “9/11 по Фаренхайт”, който е остро
критичен към президентът Буш, Майкъл Мур беше
възнаграден с най-престижното европейско филмово
отличие – Златната палма в Кан. Решението на
журито е политическо коректно, но няма нищо общо
с артистичната свобода и етика.
Сигурен съм, че Джон Болтън
никога няма да се държи така недостойно, като
Бил Клинтън, Ийзън Джордан и Майкъл Мур.
Критиците на Болтън са загрижени,
че липсата му на дипломатически такт ще попречи
на дългосрочните цели на сегашната
администрация. Мисля, че са искрени в грижите си
– Болтън положително ще пречи на техните цели.
Второто назначение е още
по-плашещо – един от най-мразените хора от
световният левичарски елит, неоконсервативният
ястреб и родител на превантивната война, Пол
Волфовиц, ще управлява средствата на Световната
банка! Критиците считат, че това е обида за
банката, че тя ще стане продължение на
американският империализъм и ще засили
корпорациите и глобализма. Световната служба на
Би Би Си в продължение на един един ден
започваше уплашените си репортажи с тази страшна
новина.
Не мисля, че Волфовиц ще води
превантивни войни от кабинета си в Световната
банка, а ще използва опита си от Третият свят,
където е работил през 80-те. Той трябва да
възвърне доверието на американските данъкоплатци
в една недействаща институция. Според доклад на
самата банка, 60% от всички проекти през 90-те,
се провалили.
Но в крайна сметка само бъдещето
ще покаже, дали двете назначения са били
сполучливи. С тях президентът ясно казва на
света – ще слушам гласовете ви, но преди всичко
ще се ръководя от интересите на Америка.
През февруари Буш посети Европа и
протегна помирително ръка към европейците.
Европейските медии посрещнаха това посещение с
неприязън и недоверие, дори то беше
разтълкувано, като слабост. “Файненшъл Таймс”
запита:
”Г-н Буш иска да се сдобри със
съюзниците си, но защо първо не се извини за
войната в Ирак и за политиката на превантивни
войни?”.
За какво точно да се извинява
президентът? Че свали Садам Хюсеин? За изборите
в Ирак? За първите признаци на свобода в
Близкият Изток?
В първата си пресконференция след
убедителната победа на президентските избори,
Буш заяви, че благодарение на избирателите е
спечелил голям политически капитал и възнамерява
да го изхарчи докрай. Очевидно вече е започнал
да го изразходва.
- - - - - -
* Собственица на верига от магазини, осъдена за
измами |
