Преди няколко дни Пол Волкър, председател на Независимата комисия за разследване на програмата на ООН “Петрол срещу храни”, издаде поредния си доклад. В него се обвиняват във взимане на подкупи ръководителят на програмата Бенон Севан и служителят на ООН Александър Яковлев. Според доклада двамата са получили съответно $147 000 и $950 000.

Това не е никаква изненада, защото този скандал се разрази миналата година, след като световните медии дълго време го пренебрегваха. Бяха много повече заети с издевателствата в затвора "Абу Гариб".

Основното, което трябва да се знае за тази програма на ООН, която започна през декември 1996 с общ оборот от около $67 млрд., е , че ООН дава официално право на Саддам Хюсеин сам да определя фирмите, на които да продава петрол, за да купува храни и лекарства за Ирак. Тези действия се контролират от Съвета за сигурност. Не трябва да се учудваме, че бившият иракски диктатор е бил особено благосклонен към френски, руски и китайски контрактори. Правителствата на тези страни, постоянни членове на Съвета за сигурност, категорично се противопоставиха на свалянето му от власт.

Г-н Севан е обвинен, че през юни 1998 в Багдад е поискал от министъра на петрола 1.8 млн. барела суров петрол от името на AMEP, малка петролна фирма в Женева. По една случайност един от директорите, египтянинът Ефраим (Фред) Надлер е близък приятел на г-н Севан и е брат на съпругата на Бутрос-Бутрос Гали, а собственикът на фирмата, г-н Фахри Абделнур, е племенник на същия г-н Бутрос-Бутрос Гали, известен още и като бивш генерален секретар на ООН.

За период от три години фирмата получава 7.3 млн. барела иракски петрол, чистата печалба е $1.5 млн.. Според доклада на г-н Волкър от сметка в женевска банка, контролирана от г-н Надлер, са били изтеглени $257 000. “когато г-н Надлер и/или г-н Севан са били в Женева и скоро след това се завърнали в Ню Йорк”.

Г-н Севан (67), който е роден в Никозия, има дълга, 40-годишна кариера в ООН. Не му липсва смелост - той беше един от оцелелите при взривяването на представителството на ООН в Багдад през август 2003.

В доклад на комисията на г-н Волкър през февруари т.г. г-н Севан беше обвинен в “тежък конфликт на интереси” и взимане на подкуп от $160 000. Тогава той отрече всичко и обясни, че получил наследство от... леля си в Кипър, която загинала при инцидент миналата година. И сега отрича и вече подаде официално оставка, при това един ден преди да бъде публикуван последният доклад на г-н Волкър.

Случаят с г-н Яковлев е още по-тревожен. Той, въпреки че е обикновен служител в отдела за доставки на Секретариата на ООН, е успял да вземе подкупи от $950 000. Г-н Яковлев беше арестуван от американските власти и направи самопризнания.

Не се съмнявам в почтеността на г-н Волкър, който е бивш директор на федералната банка на САЩ. Но офисите, материалите и дори финансирането на комисията идват от ООН, т.е. г-н Волкър разследва това, което му дадат международните чиновници.

И така ООН разследва сама себе си и плаща за това.

През май миналата година Комисията по международни отношения при Конгреса на САЩ поиска от ООН да им бъдат предадени 55 вътрешни ревизорски доклада за “Петрол срещу храни”. Генералният секретар отказа с мотива, че “политиката на Организацията е да не разгласява поверителни документи”.

Човек остава с неприятното впечатление, че докладите на комисията “Волкър” се опитват да оневинят (засега) човека, който е в центъра на “Петрол срещу храни” и в крайна сметка трябва носи отговорност за грандиозния скандал - генералния секретар на ООН. Известно е, че Коджо Анан, синът на Кофи Анан, е работил за швейцарската фирма “Котекна”, която е контролирала хуманитарните доставки за Ирак по “Петрол срещу храни”. Г-н Коджо Анан твърди, че напуснал “Котекна” през февруари 1999, но конфликтът на интереси е налице. Още повече че е получавал заплата от $2500 месечно от същата фирма до края на февруари 2004, за да не работи срещу нея!

На 28 ноември 2004, след като научи за това, генералният секретар заяви, че е “много разочарован и изненадан” от сина си, който не му разказал всичко за отношенията си с “Котекна”. Освен това г-н Анан твърди, че не е знаел нищо за предисторията на отношенията на сина си с тази компания. Но през юни “Котекна” доброволно предаде на комисията “Волкър” и на три комисии на Конгреса на САЩ, разследващи скандала, документ, от който е видно, че генералният секретар като че ли е бил по-добре информиран.

През декември 1998 в паметна записка Майкъл Уилсън, бивш вицепрезидент на “Котекна” с отговорност за пазарите в Африка, споменава, че се е срещнал за кратко с Анан и “антуража му”, по време на 20-ата Френско-африканска среща на високо равнище в Париж, 25-27 ноември 1998. В паметната записка г-н Уилсън пише: “Можем да разчитаме на помощта им.”

На 11 декември 1998 “Котекна” печели договор като контрактор, контролиращ целия огромен поток на хуманитарната помощ за Ирак по програмата “Петрол срещу храни”.

Любопитна подробност е, че г-н Майкъл Уилсън е син на бившия посланик на Гана в Швейцария. Семейството му е близко с г-н Кофи Анан, който също е ганаец.

Генералният секретар и г-н Уилсън вече отрекоха, че са се срещали, а говорител на “Котекна” заяви, че ако такава среща се е състояла, тя е била без разрешението на ръководството на компанията.

Но факт, е че “Котекна”, за която тогава е работил Анан-младши, печели огромния и изключително печеливш договор, а г-н Уилсън е преговарял от позицията на вицепрезидент на фирмата.

Трябва да се отбележи, че г-н Коджо Анан от миналата година отказва да сътрудничи на комисията “Волкър”.

Всичко това за съжаление хвърля сянка върху интегритета на генералния секретар на ООН и оттам - върху световната организация.

Сенаторът републиканец от Минесота Норм Коулмън, председател на постоянната Комисия за разследване в Конгреса на САЩ, която се занимава със скандала, обяви, че Саддам Хюсеин е откраднал не по-малко от $21.3 млрд. от “Петрол срещу храни” и на 1 декември 2004 поиска оставката на генералния секретар на ООН.

Бившият диктатор е използвал тези пари, за да купува влияние и съчувствие в много страни.

Сега г-н Волкър ни съобщава съвършено различна цифра на доказана корупция - $1.1 млн. Разбира се, трябва да изчакаме окончателния доклад на независимата комисия.

Но дори и тази цифра да остане същата, истинският, огромният скандал е налице - Саддам Хюсеин е бил в състояние да манипулира програмата “Петрол срещу храни” и да налага волята си над ООН срещу жълти стотинки. Не заради пропуски на световната организация, а защото същата тази организация и генералният й секретар направиха всичко възможно, за да остане на власт кървавият диктатор.