През 1973 в Париж е публикувана книга, която предизвиква духовете и оставя дълбоки следи. Авторът е Жан Распай, книгата е "Лагерът на светците". В нея се разказва за една интелигенция, чието любимо занимание е да принася жертви на олтара на мултикултурализмът. Интелектуалците, изпълнени с вина за расисткото и колониално минало на Франция, призовават обществото да приеме милиони гневни имигранти като израз на покаяние. Наградата е смърт и разрушение. Имигрантите рушат и грабят всичко пред тях. В страната настъпва хаос и терор.

Книгата е била приета като футуристична и невъзможна картина за бъдещето. Сравнявали я впоследствие с "1984", "Пътешествията на Гъливер", а Распай бил обявен за расист и нацист.

Въпреки че действителността не е толкова апокалиптична, приликата със събитията през последните дни е голяма. Например комичният стремеж на световните медии упорито да избягват думата мюсюлмани, когато съобщават за безредиците. Шампион в това отношение е Би Би Си. Да, не всички метежници са мюсюлмани, но повечето са именно такива.

Но може би най-абсурдно е постоянното обяснение, което буквално всички медии налагат, е, че бунтовниците били низвергнати френски младежи, които си търсели правата. И това в страна, където мощните профсъюзи (те също са готови на улични бунтове, за да постигнат своето), се пребориха за 30-часова работна седмица и много високи социални придобивки за безработните. Сега, за да успокоят положението, на недоволните се обещават програми за нови "възможности" в 751 "чувствителни градски зони" - държавният евфемизъм, с който наричат мюсюлманските гета.

Световните медии премълчават, че извършителите искат главата на Никола Саркози, вътрешния министър, който ги нарече с една дума, която най-вероятно изразява чувствата на повечето французи. Друг е въпросът, че човек с неговата длъжност би трябвало да внимава какво говори. Медиите нищо не съобщават, че мюсюлманските бунтовници искат френската държава да им даде част от страната, която да обявят за "Ислямска територия". Вместо френските закони там според тях трябва да бъде прилаган Шариата.

Ето едно типично мнение на ислямския духовник Дуаб Абу Яхия, ръководител на Арабската европейска лига в Брюксел:

"Ние отхвърляме интеграцията, ако тя води до асимилация. Не вярвам в страна домакин. Ние тук сме у дома си и нашата култура е културата на страната, която сме избрали за свой дом. Аз съм в моята страната, а не в страната на западняците."

Както виждаме, нищо не помогна на французите - нито твърдата им подкрепа за Саддам Хюсеин, когото въоръжиха дори с атомен реактор, нито дългогодишният им флирт с Ясер Арафат и палестинците, нито хроничният им антисемитизъм и антиамериканизъм. Както и приятелството с всякакви радикални ислямисти. Например Мумия Абу Джамал, затворник в САЩ, осъден на смърт за убийство на полицай във Филаделфия (1981), през октомври 2003 беше обявен за почетен гражданин на Париж!

Мюсюлманските метежници никак не се впечатлиха от всичко това и съвсем правилно разчетоха тази политика на френското правителство, като слабост.

Някогашната велика Франция, родина на най-светлите умове и на Европейското просвещение, най-вярната дъщеря на Католическата църква, се превърна в атеистична, хедонистична, полусоциалистическа страна, която след две поколения ще бъде почти напълно ислямизирана. Днес родителите на 40% от децата, които се раждат във френските болници, са мюсюлмани.

ЕВРАБИЯ, както може би ще се нарича в бъдеще Европа, постепенно се превръща в демографски и морален вакуум. Мултикултурализмът е новата религия, която измества християнството.

Някога Египет е бил християнска страна. Поколения след пристигането на арабите, християните там изобщо не могли да си представят, че може да е различно. Пет века били необходими, за да бъде ислямизиран Египет на коптите.

В Европа това ще се случи пет пъти по-бързо. Началото е във Франция. Щастлив съм, че няма да доживея краят.