06-04-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

6 януари 2005, 17:00

Пътуване към разума,

или по следите на изчезващия живот (10)

публицистичен романоид

Белчо Дончев

 

>> Продължение от 20 декември 2004

- 1-

“Поетът го е казал: Бездарието е фашизъм.”

Така завършва Позиция-та си в труд едно от многото принадлежащи на същия вестник самоходни пишещо-струйни устройства, познато на твърде широката публика под името Светлана Джамджиева. Тя със същата увереност, и без да го е казал поетът, би могла да напише, че бездарието е комунизъм, но навярно се бои да не засегне работодателите си, които и да са те.

Ние обаче, любезни читателю, като всички истински българи, не приемаме нито това, нито онова за чиста монета. И си изнамираме аргумента, че фашистът Гьобелс например надали е бил бездарен, след като е успял да промие успешно мозъците на двадесет милиона германци. При това да ги подчини на налудничавата идея за хилядолетния райх. Да ги превърне в послушно, дори въодушевено пушечно месо. Да превърне унищожаването на евреи, цигани и хомосексуалисти в национална кауза. Е в това отношение труд е сукалче, въпреки че донякъде успешно промива мозъците на няколко милиона българи и борави с информацията и истината по един почти гьобелсовски размах. Но когато се стигне до налудничава идея, то на труд или липсва такава, или се свежда до унищожаването на Костов, което си е слаба ракия и бездарие. Което пък според Джамджиева си е фашизъм, според други комунизъм, а според нас, любезни читателю, – монархо-фаШИЗО-комунизъм, (знаем, че следиш мисълта ни трудно, госпожо Джамджиева, но и ние някак трудно намираме твоята!) и е българско ноу-хау, което се състои в следното:

На първо място монархо-то – това естествено е Царят, на когото някои викат Ваше Величество, други – Министър председател, трети – Г-н Сакскобургготски, но това последното по-рядко, щото е много дълго, сложно за писане и изговаряне, пък и не звучи съвсем и напълно автентично българско. Та към монархо-то спадат и благите усмивки, влажният обичащ поглед, отнесените обещания, нещоказването и нещоправенето, но някакси другаде, в друг свят, бихме казали, възвишен и царствен едва ли не, при принцове и принцеси, крале и кралици, феи и магьосници...

Но да се върнем към бездарието, където ни е мястото, където ни е времето и да отделим част от него на фаШИЗО-то. То се явява част от думата фаШИЗОидно. Тъй като и до днес има спорове имало ли е фашизъм или е нямало такъв в България, ние няма да се месим. Фашизъм може и да е нямало, но фаШИЗОиди е имало, има и сега, Българска майко юнашка, и то не само като индивиди, но и като популации, ракови образувания и червен вятър. Защото какво ако не подчинено бездарие е книга като “Жан, Иван и другите”, пошло-просташко-циничното сценарио на Шоуто изпълнено със симетричен талант от Високият Водещ - съвършеното бездарие, което ни кара напълно да се съгласим с госпожа Джамджиева. Но нейната констатация съвсем не се отнася до институцията Всяка неделя, при която за бездарие не можем да говорим. Но можем да говорим за друг характерен фаШИЗОиден признак – патологичната омраза , омраза към другояче мислещия и мислещия изобщо. С което правим плавен преход към комунизма - тази несбъднала се мечта на мързеливите тарикати и абсолютен рай за войнстващата бездарност.

И като казваме войнстваща бездарност, пред нас изправя исполинска снага медийната империя труд, в която единственият пишещ със собствената си глава може би е спортният редактор. Рай, в който софийският адрес „Екзарх ЙОСИФ” 119, пак в рубриката Позиция (не знаехме, че адресите имат позиции, но Тошо Тошев знае по-добре от всички), та този адрес ни заявява в прав текст, че петолъчката и витлеемската звезда са едно и също нещо. Поради което да не се вторачваме във върха на дървото , защото, цитираме уважаемия адрес: Онова, което целúм, не е на върха на елхата. То е тук, на Земята.”, край на цитата.

А той е ясен и категоричен - за този адрес, а и за всички подобни знайни и незнайни адреси, са отредени земните благинки - морските и планински курорти, банки, предприятия, издателства, медии, пури, яхти, вили на Женевското и Мичиганското езеро, изобщо всичко, което е на Земята. За нас, любезни читателю - това на върха на елхата - витлеемската петолъчка на монархо-фаШИЗО-комунизмът, с което слагаме край на напрежението. Защото всичко е измислица, няма такива неща и никога не имало, и Позиция няма и никога не е имало, и витлеемски звезди няма и никога не е имало, и всякакви там монархизми, фашизми и комунизми няма и никога не ги е имало, и петрол срещу дупедавство не е имало, и труд нико... пардон, грешка, само труд го е имало, има го и ще го има вечно...

О, Богове, богове мои, отрова ми дайте, отрова..., както е написал Булгаков в „Майстора и Маргарита”, А ние, любезни читателю, ако вече ни е трудно да мислим, поне да се усмихваме позитивно, да ядем вафла „Мура” и... това е!

- 2 –

“Иван Костов беше талантлив политик и силен премиер - до известно време. Но омразата убива - и човека, и политика. А понякога може да убие цели партии.”

Цитат от труд, същата  рубрика “Позиция”, автор - същата Светлана Джамджиева, което няма абсолютно, ама абсолютно никакво значение. Защото почти същото, но със свой принос към омразата, повтаря няколко броя по късно – браво! - от първи път позна, тя е, Валерия е, Велева е! После още една труд-на дама го потрети, за да стане съвсем ясно, че ако някой нагнетява омраза в тая Държавица, то той напълно изненадващо и неочаквано за всички нас е Иван Костов.

Ако омразата убиваше, то между неколцината, останали живи в България, освен Кеворк и Слави, щеше да е и Светлана, хванала за ръчичка Валерия, скрити вместе зад мощния гръб на Тошо Тошев. Ако омразата убиваше, то труд, неделята и шоуто отдавна трябваше да изчезнат от познатите три измерения, поради нелепата смърт на техните читатели и зрители. Защото Светлана, Валерия и всички, за които няма опасност да се самоубият със собствената си злоба, са влюбени единствено в себе си и в собствената си илюзорна обществена значимост. Те мразят нас, собствените си зрители и читатели. Толкова ни мразят, че всекидневно ни обливат със своята омраза. Умират от страх да не би случайно някой от нас да започне да си задава въпроси:

“Но точно защо трябва да мразя толкова силно Иван Костов?”;

или:

“Защо 200 000 недоказани пари на Чорни са повече, по-незаконни и далеч по-важни от 250 000 000 недоказани ( за сега) пари Садамови?”;

или:

“Защо този борец за правда Тошо Тошев не направи разследване – откъде са и партийните и личните пари на Доган?”;

или:

“Ако Иван Костов е разсипал държавата, то какво е направил тогава Беров? Ами Жан?”;

или:

“Жан, Иван и другите - литература ли е, донос ли е, пасквил ли е?”...

...и други такива глупости.

Но Светлана Джамджиева и всички Светлани Джамджиеви от Обединените Тошеви Медии, всички Андрей Райчевци, Визи Недялкови, Волгодонини и прочее кашпиворковци, няма да допуснат и най малката възможност ние, техните омразни зрители, слушатели и читатели да се замислим, да си задаваме въпроси, а да не дава Господ, и да си отговоряме. Те са тези, на които Системата е платила за да ни формулират готовите допустими въпроси и да ни втълпяват готовите необходими отговори. Ние, техните омразни зрители, слушатели и читатели трябва да бъдем прости, гладни, бедни, зависими, объркани, политически неграмотни, манипулирани, послушно преглъщащи всяко тяхно внушение, мразещи с тяхната патологична омраза всеки, който застрашава илюзорната и прозрачна Джамджиева обществена значимост.

Защото само на такъв фон Слави може да е феномен, Тошо може да мине за писател, Кеворк може да има самочувствието на медиен медиевиед, а войнстващото бездарие, чиято емблема са те самите, може да се превърне в мерило за обществена значимост.

Оше малко търпение, любезни читателю, аз също се чувствам омърсен. Но четенето е полезно, онзи вестник е онази граница, преодоляването на която означава връщане към нормалността. Той е граничното състояние, до което нормалният човек не бива да пада. Нека продължим с коментарите и личният ни принос към преодоляване на последиците от прочитането на още един прелюбопитен материал,  публикуван пак там...

- 3 -

Винаги сме уважавали безразсъдната смелост на безспорни авторитети, които пространно се произнасят по важни въпроси, с цел пълното им и окончателно объркване. В това отношение “Държава на мафията или държава на Мусолини”- автор г-н Филчев, главен прокурор на РБ ( труд броеве 20, 21 и 23 м.г.) е христоматийна. След задълбоченото й прочитане, препрочитане и трипрочитане, у непредубеденият читател - сиреч у нас двамата, остава твърдата увереност, че за появата и развихрянето на организираната престъпност причина са:

“...урбанизацията, техническият прогрес и глобализацията... преходът към пазарно  стопанств,о който сам по себе си не е престъпен(!!!)... неправилната приватизация... отново... преходът... законодателството...”, поради което: “Организираната престъпност се превърна пред очите ни в един от най-опасните фактори за българското общество...”

Следователно, пред очите на г-н главния прокурор, който акуратно наблюдава, регистрира и анализира събитията.

Но защо имаме усещането, любезни читателю, че субектите, самите субекти, генерирали и осъществили тези събития нещо му убягват. Субектите не го интересуват. Но нас, гражданините, ни интересуват. Може би, защото като анализатор той се явява консуматор на последствията от теоретичния аспект на тези занимания, т.е пише книга, откъс от която са самите публикации. Но ние, любезни читателю, гражданите на Държавицата, живеем с практическият резултат от наблюдавания от него процес. И тъй като за наш общ срам и неудобство се оказва, че знаем нещо в повече и нещо по-различно от г-н главния прокурор по повдигнатият от него казус, ние с теб, любезни читателю, сме длъжни да дадем показания.

Ще използваме някои от темите в неговата статия, като най-откровено, нагло и безотговорно, по костовистки, ще пренапишаем. Разрешаваме да ги ползва в бъдещата си книга без претенции за хонорар и авторство.

Анатомия на Октопода

Организираната престъпност е специфична форма за извършване на търговска и финансова дейност в рамките на една или повече държави. Тя като правило противоречи на национални и международни правни норми, което автоматично я превръща в престъпление. Убийствата са съпътстващ незадължителен елемент и чрез тях се премахват физически пречките на предмета на дейност. Организираната престъпност не може да съществува без три основни фактора- участие на корумпирани висши полицейски служители, съучастие на корумпирани висши политици и мълчаливото присъствие на висши магистрати. Така мислим ние дребните, та чак незначителните, и спираме с теорията.

Порочното зачатие

Ето и какво друго мислим:

Българската организирана престъпност е създадена далеч преди прехода. Това са били парадържавни структури за контрабанда. За това подразбрахме  при убийството на Фатик. Намеци за тях бяха направени в пресата и при скръбните събития, застигнали Иво Карамански и Косьо Самоковеца. Тоест, формата за извършване на гореспоменатата незаконна търговска и финансова (подкрепа на партизаните в Никарагуа например) дейност, са си съществували. И тук ние не споделяме главното прокурорско мнение, че: “...в България преходът беше зле подготвен и зле извършен - без предварителна стратегия относно съдържанието и формите....” Напротив!!! Указ 56!  Създаването на задграничните партийни фирми! Изпращане на дечица и внучета на висшата комунистическа номенклатура в престижни западни университети и в митичната КГБ школа, за да се подготвят за управляване на бъдещия преход. Преформатиране на държавния заем в куфарчета с долари за далбоко засекретен списък от кадри на ДС и Партията!

И това ако е неподготвеност...

Преходът в България беше грижливо подготвен и перфектно проведен – с предварителна стратегия не само на съдържанието и формите, но дори и на Фирмата, които да го извърши! Фирмата е ДС. Поръчителят - БКП.

Самият преход:

“...Около седем милиарда немски(!) марки бяха присвоени от няколко десетки физически лица...” Тук бихме казали, че с фактите не се спори. Но когато този факт се обявява от главния прокурор на Държавицата, фактът става фатален!

След като той знае, след като има бройка – значи се знаят и имена, тогава кой би трябвало да напомни на Главния прокурор какво е основното задължение вписано в неговата длъжностна характеристика?

Корупцията-карциномът в тялото на България

Корупцията не е изобретение на мафията. Корупцията се създава от цитираните по горе държавни служители, към които ще прибавим и държавната администрация. Корупцията е единствената възможност, услужливо предоставена от държавните чиновници на всички, които се нуждаят от услугите им, не само престъпниците (ние с теб ли, любезни читателю, не знаем това?!), за даотнемат част от парите им в своя лична полза. Естествено също незаконно. Корупция може да има и там, където няма мафия.

Тъй като за щастие не сме юристи, с удоволствие ще отминем останалите раздели. Ще отминем напълно празното не от съдържание, а от смисъл словоподреждане:

“Обикновено тероризмът се развива в рамките на една държава. Но завоюването на политическата власт може да е стъпка към създаване на нова държава. Тогава тероризмът придобива интернационално значение.” Може да сме обезглавени, ама чак толкоз...

Но с цел да бъдем полезни на г-н главния прокурор, ще се върнем към Анатомията на Октопода като теория, и Порочното зачатие – като практика. Ако приемем, че те са верни, то не е ли възможно в механизмите на онзи “... зле подготвен и зле извършен...” преход, когато целият национален икономически ресурс  бе прекаран и препран през онези канали на организираната престъпност, когато хората с куфарчетата създаваха и фалираха банки, като междувременно ни обираха до голо, когато партийната комунистическа власт се трансформира във единствено възможната икономическа, преминавайки, повтарям, през каналите на организираната от нея самата престъпност, та именно в тези механизми не се ли крие и препирането на някакви си 12 милиона барела Садамов петрол, не се ли крие явният морален тероризъм на Обединените Тошеви Медии срещу нормалността в България, не се ли крие унищожаващият царски удар срещу все пак демократичната партийна система, и ако разберем кой управлява тези механизми днес, то тогава може би ще стане ясно и за организираната престъпност, и за петрола на Садам, и за Втората симфония във форсмажор за гранатомет, калашников и доктор, а и за още страшно много други още по-страшни неща.

А не непрекъснато да обвиняват БСП във всякакви недоказани грехове, нали, любезни читателю.

И като сме подхванали тази тема, защо да не се гмурнем малко по–смело и много по–безотговорно в нея? Какво имаме да губим още освен главите си?

Следва продължение >>

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо