|
|
>> Продължение
от 6 януари 2005
ГЛАВА
СЕДМА
ДИКТАТУРА
НА ЧЕНГЕТАТА
Далеч преди
Величеството да се завърне, властта постепенно, но категорично
беше завземана от неидентифицирани субекти. Такива не бяха Попов,
Беров, Виденов, не е Симеон, Герджиков, Илчев. Техният принос в
политическия мизансцен беше и е: създаване на условия за
разпределяне на незаграбения и преразпределяне на заграбения
националене капитал. Под техния чадър на гореспоменатите между
Неидентифицираните се разгоря война. Още малко и каквото трябва да
бъде убито ще е убито, каквото трябва да изчезне- ще изчезне,
страната ще се успокои, контролирана изцяло от тях. Който се опита
да ги спре, е мъртъв. Освен, ако срещу тях застане Държавата с
всички средства, които притежава. Ако има Държава.
Правителството, което направи опит да върне властта на Държавата,
беше на ОДС начело с Иван Костов. Въпреки неспрелите през цялото
им управление манипулации на медии, финансирани от същите субекти.
Когато това правителство засегна интересите на сивия бизнес и
няколко престъпници бяха изгонени от Държавата, тогава в промитото
масово съзнание национална ценност вече бяха станали шоуто на
Слави, медийните „интелектуалци” Стефан Цанев, Недялко Йорданов,
Вежди Рашидов, Дончо Цончев, Божидар Димитров и Тошо Тошев.
А
Неидентифицираните си доведоха Симеон.......
И обявиха,
че антикомунизмът е минало....
Антикомунизмът трябва да остане жив и буден винаги. Ние с теб,
любезни читателю, трябва да спираме каквато и да е възможност за
реставрация на комунизма под каквато и да е форма. Още повече –
пълна лъжа е, че с него е свършено. Комунизъм е да обещаеш на
народа си благоденствие след осемстотин дни и да го постигнеш за
себе си за седемстотин. Да обявяваш “Нов морал!” и да създадеш
чудесни боеви условия за подземния свят. Да промиваш съзнанието на
една част от народеца, втълпявайки му бясна омраза към друга част,
само защото е застрашено охолното ти, но престъпно минало,
настояще и бъдеще. Да превземаш властта тайно, с подставени лица,
с измама и двуличие. Да унищожаваш тези, които пречат на
диктатурата на комунистите. Къде е диктатурата ли?
Тя просто
продължи. Вече не е на пролетариата. Той, пролетариатът, за 60
години се изпедепца и се възпроизведе като Диктатура на
Ченгетата.
Може някога
да е имало комунист, който да не е ченге, но нямаше нито едно
ченге, което да не е комунист! (Освен в случаите, когато
при законспирирането му легендата не изискваше да е плакатно
безпартиен, за справка вж. Николай Хайтов, Благовест Сендов и пр.
- бел. ред.)
Най-ефективната форма на тази диктатура бяха и са борчèтата.
Появиха се като последно стъпало на създадените с помощтта
на
(а
може би от
– пита в скоби авторът, не може би, а именно –
твърди редакторът) Държавна сигурност, разбирай КГБ, нелегални
трансгранични канали за пренасяне на всичко, носещо пари - дрога,
оръжие, техника, технологии, жива плът.
С формалното
падане на комунистите от официалната власт възникна опасност в
този бизнес да се намесят други - извън Системата им.
Позициите трябваше да се бранят. Системата трябваше да става и
ставаше все по-силна, жива и ефективна. Оперираше
с
огромни несанкционирани средства. Можеше да си купи или премахне
всеки и всичко. Да си купи медийни империи и платени писачи, което
и направи. Да си създаде Слави, което и направи. Да си купи
социологически агенции, което и направи. Да си фалшифицира избори,
което и направи не без помощта на първия демократичен
президент-марксист. Да си създаде десетки партийки, сдруженийца и
вестничета–фантоми, което и направи. Да ексхумира „Всякя неделя”,
което и направи. Можеше да размие и оневини престъпната,
антибългарска, античовешка комунистическа практика, което и
направи. Можеше да си приватизира държавата... Да се дегизира като
гражданско общество с всичките му неправителствени организации и
активисти – специално подготвени и образовани за всичко това още
през 80-е години на миналия век.
Преди цели
двадесет години! Но защо ли продължаваме да си говорим в минало
време?
Единственото
нормално нещо в новата ни история беше правителствто ОДС и
неговото управление. За пръв път имахме правителство, за което
държавните интереси стояха над всичко. Което заговори на разбираем
език, заработи незабавно и ефективно, имаше ясни цели, знаеше как
да ги постигне, и постигна повечето от тях - прекрати ужасяващата
инфлация; рязко преориентира държавата; смени отблъскващия и
непривлекателен образ на България с нов; направи членството ни в
ЕС и НАТО възможно дори ако следващият президент е Първанов,
следващият премиер е цар, а част от министрите му - дечица на
висшата комунистическа номенклатура или военно-морското
контраразузнаване; започна далеч по-несимволично увеличение на
пенсии и заплати. Започна важни неща, за довършването на които
един мандат беше недостатъчен.
Но втори
поставяше Системата пред сериозен проблем. И тя направи
необходимото.
Система,
която от секретна държавна структура се е превърнала се в
полулегален-полукриминален конгломерат от икономически,
политически и силови взаимозависими фактори, в Държавица като
нашата, има две възможности:
-
След
овладяване на всички икономически и политически лостове, да
унищожи криминогенният си елемент и да остане единствената
икономическа и политическа самовъзпроизвеждаща се субстанция,
управляваща държава, която й принадлежи, заедно с докараният до
телешко равнодушие поданик, или каквото и да е друго, но не
гражданин. Това реално става в момента.
-
Да загуби
битката с Държавата, да се свие до криминални групички,
действията на които не са фатални за обществото. Обаче битка
няма. Отсъства Държавата – силата, способна да извоюва властта
от Системата им. Защото са едно и също.
Обръщам се
към теб, разумни и достойни читателю, станал чужденец в своята и
на дедите ти най-хубава и подарена ни от Бог страна - изстрадала,
измъчена, лъгана, манипулирана – но пък единствената, която ще ни
приютява в добро и лошо, и особено в лошо! За добро има Англия,
Швейцария, Ню Йорк, Хонолулу и островите Западна Самоа, а както
разбрахме неотдавна – и Амстердам.
Обръщам се
към теб, за да ти кажа нещо, което вече беше казано – убиват ни.
Елегантно и методично, по особено перфиден начин. Затворени сме с
теб в няколко концлагера, където бавно и безболезнено ни прават
трапанация.
Обезмозъчаване.
В тези
концлагери не сме изолирани от света с огради, охранявани с вишки.
Ние сме там, в мръсотията, доброволно. След толкова кал, хвърляна
всеки Божи ден през последните петнадесет години във вентилаторите
от труд, 24 часа, шоуто,
неделята, вече не помним какво е да сме чисти, да дишаме
свободно, да обичаме ближния си, да уважаваме достойните, да
различаваме истината от лъжата, доброто от злото, вечното от
временното.
Което беше
целта.
Обръщам се към
теб, за да ти кажа – единствената храна на Неидентифицираните е
нашият страх. Колкото повече се страхуваме ние, толкова по-силни,
нагли и ненаситни стават те. Те имат бъдеще само, ако присвоят
нашето, което и правят. И затова унищожават всичко, което би
ни дало самочувствие, сили и вяра, че можем да се отърсим от
манипулациите на тошевите вестници, от войнстващата
простотия в шоуто, от съскащата през екрана на
неделята омраза, един от чиито водещи определено си е
направо клиничен случей.
Затова
всеки, който се осмели да каже на глас, че в нашето бъдеще няма
място за тях, ще бъде унищожаван. Засега психически.
Само
засега...
А това си е
чист комунизъм, любезни читателю, това си е чист комунизъм!
ОТМОР
ПРЕДИ ФИНАЛА
Нека малко поспрем и си поемем въздух.
Да се
поогледаме, защото така трябва. Хубави и важни неща ни се случват,
ако не си ги споделим ние с теб, няма с кого. И какво е
най-хубавото от хубавите неща? Много са!
Преходът,
например, свършил!
Избори идват,
отиват си и нови се задават. Отдавна минаха осемстотинте дни на
Симеон. Вече разстрелват само втора и трета ръка мафиоти.
Черноморското крайбрежие, както и планините или поне повечето
върхове върхове, също както земеделските земи, апетитните парцели,
горите, водите, курортите, лозята, полята и всичко останало е
разпределено, оградено, бодигардирано, номерирано и прошнуровано с
червена връв и жълт печат. Няма стачки, няма революционери и
контрареволюционери, даже че-геваристите ги няма никъде, дори и
скиндхедите се покриха.
Само самотни
третодивизионни рокери с Елени на якетата чат-пат вдигат по малко
пушилка на път за Бузлуджа. Труд си излиза редовно
и в него всекидневно автоматичните пишещо-струйни устройства с
операционни псевдоними
(клички),
свързани накъсо със захранващата система-майка, хвърлят в мощния
редакционно-издателски вентилатор кофи с дресирани, адресирани и
неадресирани новини, старини, информации, дезинформации,
коментори, брътвежи, позиции, диспозиции, интервюта, проучвания,
снимки на изумителни голи мадами с изумителни профано-философски
текстове под тях и отвреме-навреме - по някой дискурс.
Андрей Райчев
полека лека се измъква от мизерията, до която го беше докарал
Костов
(О,
Боже, ти, който си на небето, дай ми днес 10% от мизерията на
Андрей Райчев тогава!)
и започна да размества бъдещите президенти и премиери така, както
успешно разбъркваше и миналите.
Усещаш ли,
любезни читателю, едно особено такова политическо и икономическо
спокойствие, една интригуваща липса на двуполюсен, триполюсен,
полюсен и изобщо модел, животът ни е някак си обезкостовен, ясен и
преподреден, и то как хубаво е преподреден!!!
Вярно, ние с теб
не станахме по-богати, ама то така си е и програмирано. Ние да не
сме Андрей Райчев. Обаче пък за сметка на това спряхме да се
занимаваме с комунистите. Спряхме да питаме кой източи банките.
Вече не смеем и да си помислим нещо против ченгетата. На тях им
раздаваме ордени. Никой не обявява гладна стачка за това, че
Симеон продаде демокрациата срещу имот (Ж. Желев го направи
безвъзмездно все пак!). Или за това, че четвърта година не може да
се разбере аджеба какво точно се напъва да ни каже Българският
Премиер. Депесарските партийни чиновници си знаят Доган,
комунистите – както винаги - властта , седесарите са се вгледали в
пъпа си и търсят генезиса на своята немощ. Организираната
престъпност си потрива ръцете и управлява всички протичащи през
страната ни наркотични, гориво-смазочни, оръжейни,
приватизационни, проституционни и прочие демократично-венерически
процеси...
Органите
пощипват тук таме райграс, но не посягат към мотиката. Мотиката е
в ръцете на мафията, която прекопа и зася плътно морските ни и
планински курорти... Не виждам в цялата нарисувана картина къде е
Държавицата, любезни читателю, но това пък съвсем не е важно.
Важното е, че комунистите, чрез своите ченгета привършиха успешно
своя преход! Че ако твоята и моята чаши са половината от
четвъртинката на полупразни, то тяхните са препълнени, за
джобовете се отнася същото. Важното е, че те вече спокойно могат
да влязат в Европа, за разлика от теб и мен, които влязохме в
НАТО, за да им станем гаранти!
Важното е, че за
идващите избори ние с теб, дето ни наричат нарицателно “Народ” сме
така щастливо обработени от фабриката за дезинформация труд
, от машината за шоупростотия, от
всяконеделното облъчване с кеворкоидна омраза, че
ние с теб, любезни читателю, Суверенът на тази държава, нейното
богатство, както ни определя Величеството, сме способни само на
едно - да допревърнем скъпата си Татковина в Мамковина – втора
употреба!!!
Тоест, до нас тя
да достига след като вече е употребена от Тях.
Край на
почивката, любезни читателю, време е за... Оруел.
Следва
продължение >>
|
