28-01-2005

>> Продължение

ІІІ. Опит за реконструкция на хероона в местността Мишкова нива край Малко Търново

Колкото и пари да се отпуснат от ЮНЕСКО за реставрация, хероонът никога не ще може да се възприеме в неговата пълнота и величие. Затова ще опитам да го възстановя пред читателското въображение доколкото е възможно - чрез чертежи, снимки и цитиране на специалисти-археолози, които очевидно са милеели за това грандиозно и прекрасно съоръжение. Имало е и такива. Дано да са останали и днес. Лично аз не мога да претендирам нито за изчерпателност, нито за 100% достоверност.

Най-напред искам да предложа паметниците край МалкоТърново да се разглеждат непременно като ансамбъл!

На юг/югозапад от града най-напред има сведения за запазени (макар и наводнени днес) железни рудници от тракийско време – именно там са били проведени изглежда част от скандалните разкопки, водени от Мутафчиев в началото на 80-те години на ХХв. Днес все още има живи участници в секретните разкопки, които, обаче, и досега не смеят да разказват открито за тях – дотолкова са наплашени от намесата на Държавна сигурност навремето! На 1-2 км южно от тях е връх Градището, около 700м.н.в., най-високият в българската част на Странджа. Сега достъпът там е невъзможен за туристи от някакви съображения на военните или на граничната полиция. А именно там, изглежда, има не само тракийска крепост, но и (на самия връх) мегалитно тракийско светилище! Примерно на 1 км южно от върха, но и на 1-2 км северно от граничната река, е светилището (хероон) с куполна гробница в м. Мишкова нива, което е основният сюжет на разказа ми.

На 2-3 км западно от М. Търново в м. Пропада пък има както некропол с цистови гробове и две много любопитни скатни каменни гробници от римско време, така и още една куполна гробница.

Достатъчно е да си представим колко наблизо са съсредоточени толкова разнообразни археологични обекти, за да се убедим веднага за какъв изключителен ансамбъл става дума изобщо!

Да почнем с куполната гробница в м. Пропада, понеже за нея намерих по-малко материали. В сборника “Странджа. Природен парк”, М. Търново 1999 на стр. 67 има стара черно-бяла снимка от неизвестна дата. Тя показва долната цилиндрична половина от гробницата, но не и купол – той не е бил възстановен по времето на снимката. Кога ли е направена снимката?

Фиг..13	Фиг.14	Фиг.15

Когато посетих м. Пропада през 2003, куполът бе вече възстановен (Фиг.13), а в градския музей имаше малък макет на гробницата. Куполът всъщност е 6-стенна правилна пресечена пирамида. Тя е образувана от трапецовидни плочи, чиито долни широки ръбове са опрени в цилиндричната долна половина на гробницата, а горните тесни ръбове се събират към върха, макар че няма клиновиден завършващ камък. Но той не е и нужен! Куполът може да се държи стабилно и така. Особено като няма могила от пръст отгоре. Само че имаше нещо скандално в тази реставрация: налични бяха само 5 плочи; 6-тата, с която е трябвало да завърши сглобяването, липсваше и на нейното място в горния край на купола (там, където трябва да се допрат всичките плочи) бе вмъкната само една… дъбова цепеница!!! Именно на нея се държи в момента целият купол! Ако се махне цепеницата, куполът ще рухне! Престъпление е паметникът да се остави толкова уязвим!

Фиг.16

Фиг.17, 18 и 19

Според архитект Малвина Русева [в. Орбита, брой 27 от 1988] тази гробница е или миниатюрно копие, или прототип на гробницата в м. Мишкова нива. Споделям мнението й.

Сега да преминем към основния обект на разказа: светилището-хероон в м. Мишкова нива.

Най-стари данни за него намирам у Карел Шкорпил в монографията му “Описание на старините в черноморската област – Част ІІ: Светилища и паметници с изображение на конници”, С 1926. Там на стр. 71 е описан внушителният зид с диаметър около 26 м, опасващ светилището, а по-нататък се казва, че “от храма произлизат много мраморни камъни (повече от 70), пренесени в Малко Търново за разни постройки, особено за църквата и други обществени здания.” Някои от тях са с надписи на гръцки; скиците на Шкорпил и снимките на каменните блокове привеждам тук като илюстрация (Фиг.14, Фиг.15, Фиг.16). Споменати са също и 2 плочи с релефи на тракийски конник, като скицата на едната и снимката на другата също привеждам тук (Фиг.17, Фиг.18, Фиг.19). Местата, където са били взидани в М. Търново блоковете, отнети от хероона, са дадени в цитирания труд на Шкорпил. В двора на музея днес се намира и прекрасният фронтон, който очевидно е красял входа към светилището.

Тук ще вмъкна любопитна подробност за един от камъните с надписи на гръцки, скицирани и снимани още навремето от Шкорпил (Фиг.14, Фиг.15), която разкрих случайно благодарение на сборника “Странджа. Природен парк”, изд. М.Търново 1999. Там, на стр. 98 забелязях снимка на камъка, под която текстът гласи: “Надписът на Аполон Аулариок, ІІ век пр.Хр., от Стратон, син на Стратон, управител на железните рудници”. На следващата стр. 99 има още едно малко пояснение:

“Главни божества в района на Малко Търново са били Зевс-Дионис и Аполон-Аулариок. Мраморната ротонда в местността Мишкова нива изглежда е била универсално култово място. Тя е играла ролята на гробница-мавзолей, но тук е бил почитан и бог Аполон с местното прозвище Аулариок. То ни е познато от два паметника – посвещението на ръководещия железните мини Стратон, син на Стратон, и от още един фрагментарен посветителен надпис”.

Разбирате ли как нещата се подреждат? Наличието на железен рудник в района, близо до Мишкова нива, където са провеждани в началото на 80-те години на миналия век скандалните и свръхсекретни (и до днес!!!) разкопки, се потвърди от един мраморен блок от 2 в.пр.Хр., който се съхранява в музея на М.Търново (Фиг.14, Фиг.15)! Големият номер, обаче, се състои в следното:

(1) никой не ви казва, че блокът е домъкнат откъм хероона и

(2) никой обикновен посетител на музея не умее да чете древногръцки, така че нищо не разбира от надписа. Още едно “голямо благодаря” на Карел Шкорпил за неоценимата помощ, за професионално свършената работа и безценните данни, които е публикувал.

Да поразгледаме сега статията във в. "Орбита" от 1988 Авторката арх. Малвина Русева, очевидно силно впечатлена от хероона, е дала скица от фотометрично заснемане отгоре Фиг.20, но без снимки. (Какви ти снимки от самата ни граница с НАТО и то по времето на Тато?) Там личи, че цилиндричната основа на гробницата не е в центъра на двете опасващи я концентрични кръгли огради, а е изтеглена на юг. Изказана е хипотеза, че светилището е градено дълго време – в началото на мястото вероятно е имало класически долмен, както на много места из Странджа днес, при това с преддверие-дромос; по-късно встрани от него била издигната днешната куполна гробница с цилиндрична долна половина (суха зидария от дялани каменни блокчета), чийто купол бил подобен на 6-стенната пресечена пирамида в гробницата в м. Пропада; накрая около гробницата била изградена разкошната ограда от два концентрични зида с южен портал и фронтон (негова снимка е

Фиг. 20

дадена в статията от 1988, но той не е на границата, а е в музея в М.Търново!). Така постепенно долменът се превърнал в прекрасно белокаменно светилище в чест на митичен герой (херо).

Фиг. 21

	Фиг.22 и 23

Фиг. 24 и 25

Фиг. 26, 27 и 28

За мене е доста забавно следното обстоятелство. В няколко доста нови източника [сборника “Странджа. Природен парк”, М.Търново 1999, стр. 99; Иван Михайлов “Петрова нива (туристически маршрути)”, Бургас 2003, стр.26; дипляна “План за управление на природен парк Странджа”, изд. от Българо-швейцарска фондация за опазване на биоразнообразието навярно в интервала 2000-2002г.] са поместени снимки, на които се виждат и двете кръгови огради на светилището, но няма и помен от самата гробница!

Когато посетих мястото през 2003, долната цилиндрична половина от гробницата бе възстановена, но пирамидалният купол – не. Това се вижда на снимките ми. Впрочем ще отбележа, че според сборника “Странджа. Природен парк”, стр. 104, големият външен зид на ансамбъла има диаметър 23 м – с 3 м повече от стойността, посочена от Шкорпил. Коя ли е вярна?

И в двете свещени места през 2003 забелязах несъмнена частична реставрация на гробниците. Но тя не бе нито особено качествена (куполът на гробницата в м.Пропада се крепи само на една дъбова цепеница!), нито пък довършена (куполът на гробницата в м. Мишкова нива изобщо не е сглобен; приемам заедно с арх. Малвина Русева, че е изглеждал като този в м. Пропада; затова прилагам снимка на последния). Цялата площадка на Мишкова нива ми направи впечатление с разхвърляност и бурени, с изоставеност и немара.

Тук си позволявам да предложа на читателите се една скица (Фиг.21) с предполагаема възстановка на светилището на Мишкова нива във възможно по-пълен вид. В скицата съм включил фронтона (който е в М.Търново) и част от един очевидно фасаден камък (той си лежи изоставен на терена!), който е поддържал фронтона.

С цифри съм номерирал елементите от комплекса, които се виждат на снимките ми, така че читателят може да ги сглоби във въображението си (Фиг.22 – Фиг.28 вкл.) Отделно съм дал снимки или чертежи от Шкорпил на онези камъни с текст или с релефи на тракийския конник (Фиг.14-Фиг.19 вкл.), които някога също са принадлежали към светилището, но отдавна са смъкнати в града и днес вече е трудно да се предположи как точно са участвали в оригиналния ансамбъл.

Виртуално събирайки всичките разпръснати, но все пак документирани, късове от храма, давам на читателя уникална възможност да добие представа за великолепния културен паметник (Фиг.14-Фиг.28 вкл).

Накрая ще добавя само, че връзките между съседните каменни блокове са били укрепени по типичен за Тракия начин, съвсем подобен на огромния храм в Четиньова могила, разкрит от Г. Китов през 2003, а именно: близко до ръба на допирането в съседните блокове (квадри) са били пробивани една срещу друга две тесни вертикални дупки, свързани с плитко хоризонтално каналче по повърхостта на блоковете; в тези две дупки влизали краищата на желязна скоба, чиято хоризонтална част потъвала в жлеба, за да не изпъква над повърхността на блоковете; с цел да не ръждяса бързо и да се закрепи добре, скобата била заливана с разтопено олово.

Следва продължение >>