30-01-2005

Online от 1 юли 2002

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

30 януари 2005, 16:25

Перлата на Странджа, или сказание за Мишкова нива (4)

Паралелни репортажи, паралелни светове >>

 

Любомир Цонев

 

>> Продължение

ІV. Коментар на хероона от гледище на тракийската мегалитна традиция

Думата “мегалити” идва от гръцки и означава “големи камъни”. По съвременната археологична терминология това са едри каменни блокове (с размери, сравними с човешкия ръст или по-големи), както и съоръжения, съставени от тях, датирани от новокаменната (неолит), меднокаменната (енеолит, халколит) и бронзовата епоха. Блоковете са грубо обработени и комбинирани само по силата на тежестта, без свързващ разтвор (да не се бърка със сухата зидария!).

Основният белег на мегалитните паметници е стремежът на древните строители не да иззидат съоръжението от относително дребни елементи, модули (тухли или каменни блокчета-квадри), а да сглобят съоръжението от колкото е възможно по-малък брой по-големи монолитни елементи, модули (блокове или плочи), подобно на едропанелните сгради от ХХ век. Мегалитните градежи по своята същност са едромодулни (модулът е голям, по размери е сравним с цялото съоръжение), докато другите древни строежи, които не се сглобяват от едри “панели”, а се зидат от многобройни относително малки модули по своята същина са дребномодулни.

Мегалитни паметници (долмени) има по цялата земя в няколко обширни района  (Фиг.29): (1) Европа и Средиземноморието; (2) Южен Индустан; (3) Индокитай – Кампучия, Тайланд, Индонезия; (4) Източна Азия - Северен Китай, Корея и Япония . Там едромодулната култура се практикува и развива в огромен период, примерно от 40 до 5 век пр.Хр. Трудно е дори да си представим комуникация и пренос на моделите между толкова отдалечени места в толкова древни времена. В този смисъл появата на сходни мегалитни постройки в толкова различни точки от планетата не е единен многостъпален процес, съзнателно пренасяне на мегалитната идея от едно цивилизационно огнище към друго, а по-скоро набор от сходни събития, които възникват статистически, независимо едно от друго в много райони на света. Едромодулната (долменна, мегалитна, large-scale) строителна култура, според мене, е първото чудо на света – преди традиционните седем. По времетраене, по разпростаненост, по тайнственост и по количество въпроси, които навярно завинаги ще останат без категоричен отговор.

Фиг. 29

Фиг. 30

Фиг. 31

Фиг. 32

Фиг. 33

В същото време в съседни области се практикува и развива паралелно и независимо друг тип строително мислене и култура, която ще нарека дребномодулна (small-scale). Естествено, в никакъв случай не искам да прозвучи като подценяване! Нейните съоръжения са многократно по-големи като цяло, грандиозни са. Но аз искам да подчертая, че основната, неделима строителна единица (модул), от която са съставени, е относително малка и стандартизирана – дялан паралелопипеден каменен блок (т.н. квадра) или просто глинена тухла, която може дори да не е печена. Примери за това алтернативно строително мислене са прочутите днес цивилизации на древността: Шумер и Вавилон, Египет, Елада, Древен Рим, Северна Индия (Харап или Мохенджо Даро), Южен Китай и т.н. Грандиозните строежи на Вавилон, например, са от непечени тухли; иззиданите от тях стени или колони са само облицовани отгоре с тънки каменни плочи или с гледжосани плочки! Великата Китайска стена също е тухлена.

В дълготрайното съжителство на двата съществено различни архитектурни подхода се забелязва нещо изключително интересно.

(1) От една страна по областите, където наблюдаваме едромодулни градежи, не са били създавани дребномодулни градежи, не са се развили дребномодулни култури. ПОНЕ по времето, когато там са били строени долмените. Същите области обикновено след значителна историческа пауза (т.н. хиатус), след отмирането на мегалитните традиции, попадат в обсега на териториалната експанзия на дребномодулни цивилизации, които са се зародили в съседство по независим начин.

(2) От друга страна по областите, където се зараждат и развиват в древността цивилизациите от дребномодулен тип, не са намерени  мегалитни строежи (долмени). ПОНЕ от онова време, когато мегалити са били строени в съседните им територии. На един по-късен етап от историята си (в края на Старата и началото на Новата ера) дребномодулните цивилизации се разширяват и в експанзията си понякога обхващат съседни райони, където долменната традиция отдавна е замряла (напр. завладяването на Западна Европа и Северозападна Африка от Римската империя) или е в процес на заглъхване (напр. Източна Тракия).

С други думи, двата типа строителство не се застъпват във времето и пространството. Те съществуват и се развиват независимо, конкурират се помежду си в целия споменат по-горе огромен период от четири хилядолетия!

Към края на Старата ера, обаче, едромодулната мегалитна култура се изчерпва, изживява времето си, престава да отговаря на нарасналите потребности на населението. Затова и отмира, изоставя се завинаги по целия свят, във всичките райони, където дотогава се е практикувала векове и дори хилядолетия наред! Тя не се превръща еволюционно, а просто повсеместно се заменя от дребномодулната, която очевидно е по-съвършената, по-гъвкавата система, с повече възможности за комбиниране и усложняване.

Да разгледаме по-подробно от изложените позиции положението на Балканския полуостров в древността. Географската близост на двата типа цивилизационни огнища – едромодулното в Древна Тракия и дребномодулното в Древна Гърция, както и известна формална прилика между подмогилните долменни и зидани гробници, разположени по една и съща територия Източна Тракия), естествено създават изкушението да се предположи генетична връзка между тези обекти. Да се предположи, че местната тракийска мегалитна школа и традиция самостоятелно, вътре в себе си през периода ХІІ-VІІ век пр.Хр. осъществява количествени натрупвания (строеж на достатъчно много долменни гробници) и поради това успява да извърши качествен преход към по-висока степен на развитие, а именно да изнамери и да почне да прилага по-съвършената дребномодулна строителна техника, въплътена в тракийските гробници от V-ІІ век пр.Хр.

Всъщност според мене картината е съвсем различна. Оригиналната традиция, която траките носят, е мегалитната, едромодулната. Те са я развивали в продължение на поне 7 века, преди да се появят зиданите гробници и храмове от класическия период! А силно нашумелите напоследък у нас куполни подмогилни гробници периода 5-2 в.пр.Хр. са строени по дребномодулната технология от каменни блокчета и тухли, която през 6-5 в.пр.Хр. траките са заели наготово (внос на нови технологии!) от съседните центрове (Елада, Месопотамия), като са я приспособили към своите виждания и нужди.

Ето, например, едно съображение в полза на това твърдение. Одриското царство е най-трайното и обширно държавно образувание в Древна Тракия. То се оформя в началото на V век пр.Хр. в период на изключителен материален и културен разцвет по тракийските земи. За да олицетвори могъществото и богатството на държавата си, през ІV век пр.Хр. владетелят Севт ІІІ решава в да построи модерен и красив град-столица (1) в относително къс срок и (2) по най-добрите световно признати образци и техники от онова време. За целта Севт заема дребноодулната каменна технология от Древна Елада; а дребномодулната тухлена технология – ако не от Елада, то от района на Месопотамия и Персия.

Очевидно оживеният обмен на технологии не е траял само докато се строи Севтопол, а е почнал поне половин век преди това (да речем края на V - началото на ІV век пр.Хр.) и е продължил и след това (да речем през ІІІ век пр.Хр.). А нали именно това е периодът, когато са строени прочутите тракийски куполни гробници от каменни блокчета (Старосел, Мезек) или от тухли (Казанлък, Поморие)! Период, когато долменни гробници вече изобщо не се строят, а от мегалитния подход остават само отделни следи или образци. Когато той видимо отмира, понеже не удовлетворява новите, силно пораснали потребности от сложност и красота на градежа.

Без съмнение преходът от едната – локално старата долменна архитектурна традиция – към друга – локално новата дребномодулна техника – не е бил внезапен. За това свидетелства, в частност, съвсем прясната находка на археолога Г. Нехризов, който през декември 2004 откри долмен при с. Оряхово в Западен Сакар [в. "Новинар-Юг", декември 2004]. Разкопките показали, че долменът е строен през VІІ век пр.Хр., но е ползван чак до ІV век пр.Хр.! Следователно цели три века – през които са издигнати многобройни елинистични къснотракийски подмогилни храмове и мавзолеи по дребномодулната техника – траките са следвали и уважавали своята едромодулна, мегалитна традиция, макар че вече не са строили нови долмени.

Именно като свидетелство за този крайно интересен преход по нашите земи разглеждам двете цилиндрично-куполни гробници в местностите Пропада и Мишкова нива край М.Търново. Датировката им не е сигурна, но сякаш преобладава мнението за интервала между последните един-два века пр.Хр. и първите един-два века сл.Хр., т.е. ако не късната елинизация, то романизацията на Тракия.

Двете цилиндрично-куполни малкотърновски гробници (Фиг.30)в долната си част са строени като цилиндрични тела по новия за тези места по онова време [локално нов] дребномодулен принцип – от правилно одялани малки каменни блокчета, редени на последователни слоеве. На тогавашния етап, обаче, местните тракийски строители явно не са успели по същата отскоро възприета техника да изградят и сводесто покритие - т.н. фалшив или истински свод от малки блокчета. Затова направили компромис с дребномодулния подход! Довършили горната половина от постройката - покритието - не като сфера или конус от дребни дялани каменни блокчета, а като шатра - пресечена пирамида, съставена само от 6 много едри трапецовидни наклонени плочи! Ако се замислим добре, всъщност строителите са довършили постройката по своя оригинален, стар и много по-добре овладян подход – мегалитния! За разлика от дребномодулните сводове, където блокчетата се допират и налягат по най-широките си стени, тук, при едромодулното шатрово покритие големите, монолитни, грубо одялани плочи се допират и налягат само по страничните си ръбове. При това дори не е нужен похлупващият ключов камък (клин), който е задължителен в дребномодулните куполи, за да осигури стабилността им! Ето изключително добър и ярък пример за постепенния преход между двата алтернативни подхода в древната архитектура – чрез тяхното комбиниране. Из други райони на Тракия (Старосел, Казанлък, Свещари) тракийските строители много по-уверено (а може би и с помощта на съответни чужди майстори?) прилагат егейската дребномодулна технология и създават множество чудесни дребномодулни цилиндрични гробници със сферичен или коничен фалшив свод. Във всеки случай смятам, че гробниците при М.Търново, макар и от времето на романизацията на Тракия, са градени от местни тракийски майстори. Едва ли са градени от римляни, понеже са все пак доста примитивни. Да не говорим, че не се вписват и в древноримската стилова традиция.

Друг впечатляващ пример за смяната на двата алтернативни строителни подхода намираме отново край Малко Търново – в некропола в местността Пропада, датиран от римско време (ІІ-ІІІ век сл.Хр..). Там има две по-големи гробници. Макар и построени от много добре одялани, огладени мраморни плочи, те носят в себе си същината, отпечатъка от древната мегалитна традиция: всяка от стените е направена от по една-две едри плочи. Едната гробница е с двускатен покрив, изцяло осъществен само от две плочи – по една за всеки скат (Фиг.31). С други думи, вместо от множество дребни блокчета, гробниците са строени от малък брой монолитни едри плочи - добре одялани, изгладени, наподобяващи прочутия и доста по-стар долмен в м. Бялата трева край с. Българска поляна в Сакар планина (Фиг.32).

Втората гробница от същия некропол е още по-любопитна (Фиг.33). Не зная какво е било покритието й, но тя има малък входен коридор. Той е много добре издялан (признак за локално по-нова и по-добре развита техника за обработка на камъка), в един голям монолитен блок от матерна скала (несъмнен отглас от мегалитната строителна традиция!). Нещо повече: това коридорче е имало цилиндрично покритие. То не е образувано от дребни блокчета, а е майсторски издялано (белег за по-напреднала техника) от друг голям монолитен блок (също явен отзвук от древната мегалитна традиция!), който е бил нахлупен върху коридорчето, издялано в матерната скала!

Нека обобщя съвсем накратко. Обзорите за писмеността, златарството и мегалитните градежи в днешните български земи по времето на прототраките и траките ми бяха нужни, за да аргументирам становището, че гробниците край Малко Търново са строени от местни тракийски майстори, макар и сравнително късно, по времето на романизацията на Тракия. Обзорът за мегалитната култура по света и нейната историческа съдба ми дава основание да оценя гробниците край М.Търново като прекрасни примери за комбинирането на едромодулната и дребномодулната строителна традиция в онзи крайно любопитен исторически период между старото и новото летоброене, когато първата вече е отмирала, а втората е набирала сила и опит по нашите тракийски земи.

Не зная дали бих могъл да намеря и дали са нужни повече аргументи, за да доказвам какво уникално цивилизационно съкровище представлява археологичният ансамбъл около гр. Малко Търново. Съвсем отделно от фактологичния исторически анализ, обектите там са и много красиви и нетипични за българските земи. Дано предстоящата реставрация доведе паметниците в едно състояние, достойно за техния културен ранг!

 © Януари. 2005, Любомир Цонев

Край

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо