|
В началото
на публикацията проф. Ненов твърди, че - цитирам: "За
приоритетното значение на качественото образование в нашата страна
има единодушие както между институциите, така и между
политическите сили", край на цитата. От това твърдение може да се
направи изводът, че би могло да има институция или политическа
партия, която да е против качественото образование, но - слава
Богу - при нас такова нещо няма! По този въпрос сме били
"европейци" - заключава авторът.
Вярно е
обаче, че нито една институция (тук до голяма степен трябва да
изключа министерството на финансите, колкото и странно да изглежда
това), нито една политическа сила в България, не се е обърнала с
лице към наистина тревожните проблеми на родното образование.
Че в
българското образование има сериозен проблем, личи от таблиците за
престижност на световни висши учебни заведения, които проф. Д.
Ненов представя в своята публикация. От тези таблици личи, че
българското висше образование няма никакъв световен, пък според
нас и регионален престиж.
Пак в
началото на своята публикация проф. Ненов твърди, че - цитирам: "Но
по въпроса къде е причината за ниското качество на българското
образование цари пълна неяснота", край на цитата.
Искрено се
надявам г-н професор тази "неяснота" да я приписвате само на себе
си. Защото десетките публикации напоследък в българските медии,
проведените конференции, семинари и анкети по тази тема показват,
че на голяма част от българското общество като цяло причините са
достатъчно ясни. Най-общо казано тези причини се крият в крещящата
нужда от радикални реформи в сферата на висшето образование и
науката и в още по-крещящата съпротива на тяхното провеждане. Не
бих искал да Ви засягам, но струва ми се, че Вашата статия
обслужва тази съпротива.
Как иначе
да си обясня, че като една от основните причини за това състояние
на нещата в образованието Вие изтъквате появилите се искания за
премахване на една наистина овехтяла, за да не кажа корумпирана
институция в системата на образованието и науката, каквато е ВАК,
с всичките ú структури. Ами не можете ли да се досетите, че тя е
пряко отговорна за изграждането на наистина лошия имидж на
българското образование.
Като друга
причина в общи линии изтъквате наследената от социализма линия за
развитие на приложна, а не както Вие я наричате - на фундаментална
наука.
За мен
науката господин професоре не може да се дели на приложна и
фундаментална. Тя се дели на истинска и на псевдонаука.
Именно
жонглирането у нас в продължение на десетилетия с фалшива наука
лежи в основата на упадъка на ВУЗ.
Ако в
таблиците, които Вие предлагате има графа "брой лица с научни
титли и звания на глава от населението", България тук ще бъде
водеща.
Недоумение
в мен буди очевидната неприязън, която Вие изпитвате към стремежа
на младите български учени за ранна научна реализация. За мен само
когато се създаде атмосфера за истинска творческа и активна научна
изява на младото поколение, тогава България ще се устреми към
възхода.
По повод
на въпроса Ви в заглавието на Вашата публикация "Къде е заровено
кучето?", смятам, че никакво куче никъде не е заровено.
Заровено е
българското образование в блатото на посредствеността, корупцията,
научното шарлатанство и деморализацията. Наистина е нелепо да си
въобразяваме, че в една такава среда ще може да се развива
"фундаментална" наука и да искаме пари за това.
Господа
професори, доктори на науките, член-кореспонденти и академици,
време е да разберете, че пътят към просперитета и възхода на
България минава не през запазването на старите кадри, овехтелите и
политизирани институции, а през отглеждането с майчина грижовност
на среда, която да пробуди творческите и съзидателни качества на
младото българско поколение, неговия талант.
Истинските
български учени според мен трябва да насочат своите усилия върху
изграждането на добре обмислени и съобразени с европейските
структури закони за наука и висше образование, с което да се
положат здравите основи на едно наистина европейско начало на
родното образование и наука!
- - - - - -
* По
повод статията "Образованието - къде е заровено кучето?" от проф.
Димитър Ненов
|
