Какво именно се случи миналата седмица в Киргизстан - революция или имитация на революция - това не е толкова важно. И ноемврийският пленум на ЦК на БКП от 1989 не беше революция, но отключи надежди, раздвижи умовете, подбуди гражданите да искат правата си и да се борят за тях. Понеже преди това беше мъртвило - някакви подписки на по стотина интелектуалеца на фона на многохилядните антитурски митинги, организирани успешно от властите.

Желю Желев не беше Вацлав Хавел, но в никакъв случай не беше и Тодор Живков. И това си беше крачка в правилната посока. Нещо подобно се случи в Бишкек. Кого издигна на гребена на вълната организираният от милиционерите метеж? Някакъв си техен Желю Желев. Тяхната крачка напред.

И по-важното - встрани от Кремъл. Сега става актуален въпросът коя ще бъде следващата спирка на демократичния поход в постсъветското пространство - Беларус, Казахстан, Армения...

Първа даде заявката си Беларус, където опозицията "репетира" през уикенда свалянето на президента Александър Лукашенко. Газета.ру съобщи, че в събота и неделя на централния площад в Минск са се събрали около 2000 души. Акцията им беше буквално смазана от беларуския ОМОН. Служителите на реда бяха отцепили центъра на столицата и след сблъсъци с демонстрантите арестуваха първоначално около 150 души, от които тридесетина получиха на другия ден дребни присъди за хулиганство. Заради скандиранията "Лукашенко - оставка" и "С какво сме по-лоши от киргизите" те обаче рискуваха затвор от 6 месеца до 3 години по обвинения в нарушаване на обществения ред.