|
|
>> Продължение
от 6 април 2005
ГЛАВА
ОСМА
2004
В
началото беше Съветският Съюз.
Съвършеното
изкуствено творение. И абсолютно всичко около него, включително и
Държавицата ни, беше изкуствена. Но - контролирано, управляемо и
следователно -красиво.
Управляващата
партия - съветска. Министерството на образованието и войната за
мирни цели - също. На живота, здравето и смъртта - също. Всичко си
беше съветско, и по славянски някакси близко. Обаче Съветският
съюз умря……
Но всичко
съветско остана живо! Стана строител на съвремена България и я
построи. Съвършената Държавица, в която няма абсолютно нищо
естествено – изпълнената мечта на Ленин, Сталин, Тито,
Димитров!!! Няма толкова много удивителни, колкото ни се иска да
изпишем… Защото всичко е удивително!
Царят-Премиер е удивителен. Дошъл от приказното небитие и запътил
се отново натам, за три години и половина, кажи го четири, той
успя със страхотни усилия да не формулира нито една теза, послание
или поне три поредни смислени изречения. Но без никакво усилие си
върна толкова имоти, че дори от БСП го помолиха да се откаже
публично от тях. Завидяха му, види се…
Президентът
е удивително удивителен! Допреди четири години водеше партията си
на митинги против НАТО, пишеше другарски писма на Милошевич,
заклеймяваше войните в Залива, а сега… Ох, сега знаете какво
прави. Нищо, но страшно успешно! Каквото и да не направи,
рейтингът му се вдига. Дори когато не може да скалъпи що-годе
правдоподобно обяснение за пътя на петрола от Садам през БСП, та
до наши дни – пак му се вдига.
Удивителен президент!
БКП е не
само удивителна. Тя е направо феноменална. Смътно
социалдемократическа партия, бързо кристализирала в съветска
криминална формация за обири на мандри, убийства на кметове и
стражари, която години тръпнеше в ожидане на Червената армия да я
тури на власт. После изби всичк,о що имаше пари и образование, и
тръгна по Държавицата като по собствена окосена ливада.
Партията -
проста, кръвожадна и ненаситна, имаше велик вожд и учител. Кремъл
управляваше него, той - БКП, а БКП - България. До ноември 1989
нямаше длъжност, която да не е заета от член на тази съветска
партия, която по законите на красотата и съвършенството, се
наричаше Българска. Учители, военни, служби, съд и прокуратура,
администрация, милиция, престъпност, контрабандисти, писатели,
учени, медии – всички бяха контролирани нейни храненици.
Те именно
подхванаха и Прехода! И като Феникс, от престъпните самодоволни и
самовлюбени, но вече станали обществено ненужни комунисти, се роди
новата, кристална, социална, национално отговорна, чиста и
недокосната като пазвата на Велислава Дърева БСП. Не е ли
удивително?
Партията, която през цялото си
съществуване е унищожавала всичко българско - историята,
традициите, религията, образованието, културата и науката,
интелигенцията, пак е тук, пак е тя и пак е Българска! И нейните
членове пак са на възловите места – там, където са информацията,
властта и парите…
Но може би едно
от най-удивителните неща са медиите Ако например в труд
Валерия напише, че слънцето вече изгрява от север, вечерта в
шоуто Слави го потвърди, а в неделята
пред Кеворк генерал Радев сподели, че от този факт интерес имат
само Костови и особено Иван, който управляваше, както знаем – от
сауната, то бързо трябва да завъртим картата на България на 90
градуса. А полюсите ще станат Източен и Западен - както си му е
ред! Медиите месеци писаха за 200 хиляди долара, недоказано дарени
от доказан международен престъпник, но за 12 милиона барела
петрол, на стойност 250 милиона долара, трафикирани незаконно от
същата на Негово Превъзходителство Президента БСП, се писа три
дни. И барелите, и милионите изчезнаха в небитието аедно със
скандала, какъвто не беше позволено да се състои. По количество
изчезнали долари БСП е световен вицешампион, след КПСС
естествено.Но в пресата, разбирай труд, ще прочетете
онова преодоляно по-горе от нас удивително творчество на Главният
прокурор на републиката-“Държава на мафията, или държава на
Мусолини“..В три броя по една страница. Прочетохме го. И
разбрахме, че Едвин не е прав!… Едвине, това е единственият Главен
прокурор достоен за нашата Държавица. За нормална Държава може и
да не става. Но нас какво ни засяга?
Ахмед Доган е гениално възхитителен! Като сокол е разперил той
криле и пази етническия си модел от нас, кръвожадните българи,
които сме готови дупе да дадем, както се казва, за да го развалим
и окървавим.
Кого?
Модела
мирен доганов.
Този модел не започва още в края на по-миналия век, когато след
Освобождението българите и турците са продължили да живеят заедно,
както ни го е описал Йовков. Не е продължил, когато българи и
турци са спасявали евреите. Нито когато срещу комунистическите
издевателства изселвания и преименуване на турците застанаха
и
достойни български граждани. Не! Моделът го създаде
и отгледа Доган, въпреки всички нас, любезни читателю, започвайки,
както наскоро четохме, от терористична организация, взривила
реално и успешно наколко обекта, казано служебно.
Този мирен модел, който е
опасен
прецедент в
националната ни практика, е изключително удивителен. Той донесе на
Доган власт, пари и влияние, за които само Аллах знае изцяло,
Бриго донякъде, а Фахрито от Делиормана – никак. А на нас ни
донесе страха,
че ако не изпълняваме нарежданията му, ако не го ухажваме, ако не
му даваме и това, което той не иска, като нищо той, Доган, ще ни
спретне едно Косово, та ще видим ние “...как се пърди в джамия, и
как се вика на ходжа пезевенк!”, както казва турската поговорка.
Затова – со кротце, со благо,
преклонена главичка Доган не я сече, пък и какво лошо има в това
Доган да сваля и вдига правителства, не е луд който яде зелника,
нали така, любезни читателю? Пък и правителствата му са като
слънца – първо Беров, сега Симеон, утре Станишев - нещо против да
имаме?...
Да си казваме
народни мъдрости и
да продължим
нататък с удивление
разходката си из тази
удивителна Държавица.
Александър Томов
е удивителен! И двамата! Николай Камов е удивителен! Димитър
Луджев, Кире Либерало и Йоло Денев са удивителни! Петко Симеонов
нещо ми се губи след агенцията за чуждестранна помощ, но скоро пак
ще изгрее като месечинка, което няма начин да не се случи по един
удивителен начин.
В “Новото време”
един е удивително брилянтинен, друг удивително устат, трети
удивително неясен, четвърта удивително красива, всички заедно -
удивително севлиевски...
Пред Бате Бойко
и дамите и думите са удивително безсилни! Престъпниците никога
няма да успеят да реализират толкова много престъпления, на
колкото Той може да се появи след броени минути.
Мъжествено, страховито удивително!!!!
Всеобщо
удивление, любезни читателю, лайкучки цъфтят, агънца блеят,
Перловските поточета ромолят, щастливи роми помагат на по-бедните
си турски братя, на българите вече не може да се помогне, пълна
хармония и взаимна възхита, с едно малко, неприятно и досадно
изключение.
Иван Костов!
Сценарият не
предвиждаше Иван Костов - феномен, появил се в българската
политическа психиатрична клиника. Говорейки на ясен, достъпен,
точен и категоричен език, той създаде екип, с който превърна
аморфното, симпатично, но неефективно движение СДС в партия, тази
партия спечели изборите и управлява изключително успешно пълен
мандат. Опита се да превърне България в нормална Държава. Е, това
никога няма да му бъде простено!
Защото бившата
ДС и настоящата организирана престъпност не могат да живеят в
нормална Държава. Бившата БКП и настояща БСП пък не знае какво е
това. Медиите, тяхна собственост, знаят как това да не се случи.
Тошо, Кеворк и Слави се върнаха от инструктаж и поеха задачата в
своите ръце, уста и страници. Така наречената “политическа класа”,
уплашена от очевидната качествена пропас,т зейнала между нея и
Иван Костов, с цялата си несрета се втурна да го унищожава.
Уплашената мафия се втурна да граби остатъците от Държавицата.
Уплашените олигарси се втурнаха към царя. Уплашените ченгета се
втурнаха към Чорни. Уплашената Надка се вкопчи в поста си.
Предадоха го почти всички, които станаха известни само защото
бяха близо до него. Обвиниха го във всичко, което може да дойде на
ума на Тошо Тошев.
А на него всичко
му идва на ум.
Ако получаваше
по един лев за всяко споменаване на името си в медиите през
последните десет години, сега Иван Костов щеше да е по-богат от
Емил Кюлев и Васил Божков взети заедно. Но вместо пари, Иван
Костов се зае да прави Държава, което не само че не е възхитително
и удивително, но е възмутително, дава лош пример и отвлича
хорицата от Сценария…..
А до победата
има само една крачка! СДС става синоним на пълен провал,
политическите партии с микроскопични изключения са изотопи на
матушка БКП, чиято щерка – проституиращата девственица БСП - ще ни
зауправлява отвсякъде, както я е научила старата развратница майка
й, Царят ще дръпне последно слово, от което със сигурност няма да
разберем, че не сме оценили великата Му саможертва за Отечеството,
без значение нашето или неговото, Надка ще се повайква около
властта, вживяна едновременно в ролите на Орлеанската дева и
Раймонда Диен, оперетен вариант. Слънцето ще продължи да изгрява
от изток.
Доган ще си е
гениално възхитителен, той власт не иска – на него власт му дават,
удивителните ще продължат да са все по-удивителни, изобщо агънцата
ще блеят, пчеличките ще жужат, перловските поточетаще ромолят,
пеперудките ще пеперудят, блаженство и хармония ще царят в
удивителната ни Държавица…
И
постигнато ще бъде всичко, което постигнато трябваше да бъде!
Съвършенство, недостижимо по естествен път, като гъста, лепкава и
невидима мъгла ще изпълва малката, но за сметка на това
изключително бедна балканска Държавица от една граница до река и
от друга граница до море. Държавица, белязана от Бога и Дявола,
Държавица на тоталният контрол и пълната хармония, на кривите
огледала и хиперболичните параболоиди, на шизоидните хуманоиди и
кеворкоидните трифоновоиди.
Да,
ама не!
ПОСЛЕДНИ
МЕТРИ
Вървяла, любезни
и търпеливи читателю, сравнително млада и хубава, но изморена и
почти отчаяна жена с два куфара в ръце, по улиците на Белград.
Насреща й мъж. Пита го:
- Гóсподине, да
ми кажете - дека е улица Зоран Милевоевич?
Поопипал я
набързо сърбинът с поглед и отговаря:
- Па да ви
кажем, гóспожа, ама éла горе у дóма, там че попиеме кáва, че
погледаме у карту...
- Господине,
кажете ми одма, че три пати съм такована вече.......
Не знам как си
ти, любезни читателю, но вече петнадесет години се усещам като
тази дама с куфарите. Тръгнал съм, доколкото още си спомням, към
нещо хубаво. В куфарите нося остатъците от живота, мечтите,
надеждите, вярата, отчаянието, силата, способностите,
достойнството си. Нося историите на живелите преди мен. Нося
възможността за достойно бъдеще на децата и внуците си.
Но нещо по пътя
се случи. Изгубих се. Някаква злобна и злокобна сила не иска да
стигна никъде. Тя ме иска такъв – отчаян, объркан, уморен, гладен,
без цел и надежда. Иска от мен да стана злобен и злокобен като нея
самата. Да захвърля вярата си, мечтите си, да й продам
достойнството си. Иска да й продам бъдещето на децата си.
Шейсет години
тази злокобна сила разяжда Държавицата ни. С омраза към всичко
нормално и естествено. С безскрупулна простотия. С нагло
фалшифициране на историята. С лакейска преданост към чуждата нам
и родната ней империя–майка. С национални предателства и
национални катастрофи. С продажба на националните интереси. С
откровени лъжи, кражби и убийства.
В цялата й
история няма нито едно смекчаващо вината обстоятелство. Никога не
се е почувствала гузна. Никога не е поискала прошка. Никога не е
била българска. А нас, любезни приятелю, тя смята просто за
недостойни за нея. Не заслужаваме дори честта да ни заплюе...
дори на храчката й честта не заслужаваме!
Как мислиш ти,
любезни читателю, а какво заслужава тя? Не е ли време да осъзнаем
заедно и поотделно, че ние не й дължим нищо? Не е ли врема да
отместим погледа си от труд, от шоуто,
от неделята и от нея самата, и да погледнем към себе
си? Защото тяхната единствена цел е точно обратното – никога да не
се замисляме, за да не разбираме, че ни манипулират по ужасяващ
начин. Да повтаряме скудоумиците на Светлана Джамджиева. Да се
смеем на пошлотиите на Слави. Да се преструваме, че разбираме
каква е мисълта на Тошо Тошев ако я намерим между шифрограмите. Да
затаяваме дъх пред внушенията на Кашпиворк Кашпиворкян и Онова
Нещо до него. Да губим памет за реалностите не само на вчерашния,
но и на днешния ден, а бъдещето ни да не се простира по-далеч от
утрешния. Да сме благодарни на Бога, че днешните взривове и
убийства са в друг квартал и да Го помолим и утрешните да ни
отминат.
Тази злокобна
сила, стиснала ни за гърлата, иска всичко наше и е на път да си го
вземе. Отне мечтите, надеждите, живота на няколко поколения
българи. Приватизира всичко, построено с наши пари и наш труд.
Профанизира общественото пространство, нагнетява в него простотия,
омраза, страх, и много, много лъжа. Разора мозъците ни и пося там
хаос и безверие. Преобърна ценностната ни система. Отучи ни от
труд, уважение и почтенност. Поквари мислите ни. Успя да ни
втълпи, че без нея сме безпомощни... Успя да внуши, че всеки опит
да се откъснем от нея е нащо неприлично, мръсно и едва ли не
престъпно. Тя просто успя... почти успя.
Любезни,
търпеливи и интелигентни читателю, неуспехът на това злокобие сме
ние с теб. Заедно и поотделно вече разбрахме, че не всички присъди
са изпълнени. Не всички сме загубили вярата и надеждите си за
достоен живот. Не всички сме страхливци и абстрахерковци.
Разбрахме, че не сме мравки, лумпени, тълпа, обезмозъчени
марионетки, фашизирани костовисти. Разбрахме, че имаме правото да
се борим за живота си. Да формулираме изискванията си. Че можем да
създадем заедно силата на Доброто, Достойнството и Истината. Че
сме част от тази сила.
Това не са
последни метри от нашето пътуване към разума. Това са последните
метри, в които все още злобата и злокобието витаят около нас като
червен призрак. Време е да се отърсим от него и от многобройните
му превъплъщения.
А ние просто
трябва да продължим! Като достойни хора, пренасящи достойния
живот на дедите си към достойния живот на децата си, обогатявайки
го доколкото можем с това, което Бог ни е дал.
В което може би
е единственият смисъл.....
Март 2004
Край |
