18-04-2005

 

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

18 април 2005 11:55

Атентатът на ХХ век:

Малко повече данни за някои от загиналите

Още инфо

<<

(1) Черквата "Св. Крал" преди 15:20 на 16 април 1925

(2) Черквата "Св. Крал" след 15:20 на 16 април 1925

(3) Списък на жертвите и пострадалите

(4) Малко повече данни за някои от загиналите

 

Григор Георгиев Кюркчиев - български офицер, генерал-майор. През 1885 г. завършва Военното училище в София . Взема участие в Сръбско-българската (1885 г.), в Балканската и Междусъюзническата войни (1913 г.). През I световна война като командир на 2-ра бригада от 11-а пехотна Македонска дивизия на 1 ноември 1915 г. е ранен в боя при Долно Чичено и кракът му е ампутиран. След оздравяването си се връща в частта си и я командва до края на войната.

Петър Георгиев Лолов - български офицер, генерал-майор (30.05.1917 г.). Участва в Сръбско-българската война (1885 г.) като доброволец в 1 пехотен полк. Завършва Военното училище (1887 г.) и военно-инженерна школа в Торино, Италия (1891 г.). Като военен инженер служи в инженерните войски като командир на 2-а пионерна дружина и командир на жп дружина. През I световна война (1915-1918 г.) е заместник-инспектор на инженерните войски. През 1918 г. е уволнен от армията.

Калин Георгиев Найденов - български офицер, генерал-лейтенант (1917 г.). През 1885 г. завършва Военното училище в София и през 1891 г.Артилерийска военна академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е помощник-началник на артилерията в щаба на действащата армия. Има изключителен принос за широкото използване на артилерията във войната. Инспектор на артилерията (1913-1915 г.), ген.-майор (1914 г.). От 21.09.1915 г. до 21 .06.1918 г. е министър на войната .След войната е професор във Военното училище.

Стефан Михайлов Нерезов - български военачалник, генерал-лейтенант (1917 г.). Участва като доброволец в Сръбско-българската война (1885 г.), след което завършва Военната академия в Торино. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник на оперативния отдел в щаба на действащата армия, а през Междусъюзническата война (1913 г.) - началник на щаба на действащата армия. През I световна война командва 9-та пехотна Плевенска дивизия, която води боевете на Косово поле и на Дойранския фронт. В края на I световна война е командващ I отделна армия на Вардаро-дойранския фронт. От 1920 г. до 1921 г. е началник-щаб на българската армия. През 1921 г. е пенсиониран с чин генерал от пехотата.

Стефан Нойков - български офицер, полковник (14.10.1917 г.). Завършва Военното училище в София през 1897 г. и Генералщабната академия в Торино, Италия през 1909 г.. Служи в артилерията завършва Генералщабната академия и командва 6. артилерийски полк (1909 г.). По-късно е командир на 8. Приморски полк и началник на Военното училище. През Балканската война (1912-1913 г.) ръководи дружина. В I световна война (1915-1918 г.) е началник-щаб на 4. пехотна Преславска дивизия, след което е началник на Оперативния отдел в Щаба на действащата армия. След приключването на войната през 1920 г. е началник на канцеларията в Министерството на войната.През 1923 г. е началник на Щаба на войската . Занимава се с научни изследвания; признат автор на сериозни военнотеоретични трудове.

Иван Тодоров Попов - български офицер, генерал-майор. Участва в четата на Филип Тотю (1876 г.). След Освобождението завършва Военното училище в София с първия випуск (1879 г.). Служи в пехотата. През Сръбско-българската война (1885 г.) като капитан командва дружина във 2. пехотен Струмски полк и се сражава при Сливница и Пирот. След приключването на войната заема редица строеви длъжности - командир на дружина, командир на 22., 27. и 8. пехотен полк (1893 г.). Получава звание полковник на 2 август 1895 г., командва бригади в 5., 7. и 9. пехотни дивизии. По време на Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 2. бригада от 1. пехотна Софийска дивизия, която воюва при Люлебургаз. В навечерието на Междусъюзническата война (1913 г.) поема командването на 1. пехотна дивизия (май), а впоследствие на 13. пехотна дивизия (юни). След войната излиза в запаса. Иван Тодоров Попов е народен представител в ХVII ОНС.

Стоян Петков Пушкаров - български офицер, генерал-майор (27.02.1918 г.). През 1887 г. завършва Военното училище в София и служи в артилерията. През Балканската война (1912-1913 г.) е командир на 4. артилерийски полк, с който воюва на Тракийски фронт. По време на I световна война (1915-1918 г.) е командир на 7. артилерийска бригада, по-късно е началник на артилерията във II армия, която воюва на Македонки фронт.

Иван Великов Стойков - български офицер, генерал-майор (1918 г.). През 1887 г. завършва Военното училище в София и Военна академия в Торино, Италия. Служи в конницата. През Балканската война (1912-1913 г.) е началник-щаб на IХ пехотна дивизия. През I световна война (1915-1918 г.) е командир на I конна бригада и воюва при Трън и Прищина. От ноември 1915 г. е командир на конната дивизия, която освобождава Охрид. От май 1916 г. командва новосформираната конна дивизия. Началник на IХ дивизионна област (1917 г.)

Иван Рачев Шкойнов - български офицер, генерал-майор (14.06.1919). Учи в Априловската гимназия. Завършва Военното училище в София (1895 г.) и Николаевската академия на Генералния щаб в С. Петербург (1904 г.). През 1909 – 1912 г. служи в артилерията, преподавател по тактика във Военното училище . През Балканска война е началник на разузнавателна секция в щаба на Втора армия и участва в боевете за Одрин. По време на Втората балканска война (1913 г.) е началник щаб на ХI пехотна дивизия. По-късно е началник на секция в щаба на армията (1913-1914 г.). По време на I световна война е началник щаб на IV пехотна дивизия (1915-1916 г.), командир на 26-ти пехотен полк (1916 г.). През 1971 г. началник на оперативен отдел в щаба на Първа армия . Помощник на директора на прехраната в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Преминава в запаса в края на 1919 г. Председател е на Съюза на запасните офицери.

Георги Гъдев – български офицер, кавалерист. В Балканската война се отличава при щурма на форта Айваз баба от Одринската крепост (13.03.1913 г.). По време на I световна война е командир на ескадрон и проявява изключителна храброст.

† † †

Публикацията подготви Милен Радев

Начало    Горе


© 2002-2005 Още Инфо