11-07-2004

Папирусът на Еберс е открит в Тива през 1872. Той представлява медицинска енциклопедия на древните египтяни. В него се съдържат повече от 900 рецепти на лекарства за лечение на стомашно-чревния тракт, дихателната и сърдечно-съдовата система, нарушения на слуха и зрението, различни видове инфекциозни процеси и глистни инвазии. Папирусът се съставен от 108 листа и има дължина 20,5 м. Египетските лечители използвали мазила, пластири, компреси, микстури, клизми и други лекарствени форми. За основа за приготвяне на лекарствата служили млякото, медът, бирата, водата от свещени източници, растителните масла. Някои рецепти съдържали до 40 компонента, много от които и до днес не могат да бъдат идентифицирани. В състава на лекарствата влизали растения (лук, нар, алое, грозде, фурми, мак, лотос, папирус), минерални

Древноегипетският храм Абу Симбел

вещества (сяра, антимон, желязо, олово, алабастър, сода, глина, селитра), както и различни части от телата на животни.

платнени дрехи, винаги изпрани и чисти, и това за тях е предмет на големи грижи. Подстригват косите си и носят перуки за да избегнат въшките... заради чистотата предпочитат да бъдат по-скоро спретнати, отколкото красиви. Жреците през ден подстригват косите си по цялото тяло, за да нямат въшки или никаква друга скверност по тялото си по време на служба към боговете. Облеклото на жреците е от плат, а обувките - от папирус. Мият се два пъти дневно и два пъти нощем...” Очевидно не без основания древните гърци смятали египтяните за основоположници на профилактичната медицина.

Посвещаване в медицината

Предаването на медицинските познания в Древен Египет било тясно свързано с обучението в йероглифно писмо в специални училища към храмовете. Там царяла строга дисциплина и често се прибягвало до телесни наказания. В големите храмове в градовете Саис и Хелиопол съществували висши училища или Домове на живота. Наред с медицината в тях се обръщало внимание на математиката, архитектурата, скулптурата, астрономията, а също и на тайните магически култове и обреди. Много учени смятат Домовете на живота за предшественици на университетите.

Обучаващите си в Домовете на Живота овладявали калиграфичното изкуство, стилистиката и ораторското майсторството. Тук се пазили и преписвали папирусите. За съжаление до наши дни са се запазили една трета или мажу бе една четвърт от преписите на древните оригинали.

Лекарската дейност в Древен Египет се подчинявала на строги морални норми. Ако ги спазва ги, лекарят не би изложил на риск професионалния си авторитет дори и при неблагоприятенен изход на приложеното лечение. Нарушението на правилата обаче се наказвало жестоко, често и със смъртна присъда. Всеки египетски лекар принадлежал към определена колегия на жреци. Болните не се обръщали пряко към него, а отивали в храма, където им препоръчвали подходящия терапевт. Хонорарът за лечението се изплащал на храма, към който се числял той.

Много държавни управници от различни страни канели в двора си египетски лекари. Херодот пише: “Персийският цар Кир II Велики помолил фараона Амасис да му изпрати “най-добрият в цял Египет” очен лекар. Лекарското изкуство в Египет е разделено така, че всеки лекар лекува само едно заболяване. Поради тази причина у тях е пълно с лекари: едни лекуват очи, други глава, трети зъби, четвърти стомах, пети вътрешни болести...”

На бойното поле

Голяма роля за натрупването на сведения в Древен Египет играели военните лекари, съпровождащи войските в поход. В гробниците са запазени изображения на операции на крайници. В преписа на папируса на обожествявания лекар Имхотеп се дават строги указания за лечението при наранявания на меките тъкани, техника на превръзките, а също така и за изпълнението на най-честите хирургически операции от онова време: обрязване и кастрация. Всички наранявания се делели според прогнозата на излечими, съмнителни и безнадеждни. Лекарската етиката изисквала пациента честно да бъде информиран за очаквания изход от лечението с една от трите фрази: “това е болест, която аз мога да излекувам; това е болест, която може и да мога да излекувам; това е болест, която не мога да излекувам.”

При лечение на фрактури египетските лечители използвали дървени шини или бинтовали счупения крайник с ленена тъкан, пропита с втвърдяваща се смола. Подобни шини са открити и на египетските мумии. Те имат много общо с съвременните гипсови превръзки.

Уринотерапия

Урината в Древен Египет намирала широко приложение в като лечебно средство. Херодот разказва за не съвсем ординерен случай на приложение на уринотерапия: “След смъртта на Сезострис царската власт наследил синът му Ферон, който ослепял, след като очите му се разболели. Десет години бил сляп; на единадесетата година царят чул думите на оракула в града Буто, че времето на неговото наказание е изтекло и че той ще прогледне, ако изплакне очите си с урината на жена, която има контакти само със съпруга си и с никой друг мъж. Той първо опитал урината на собствената си жена и когато не прогледнал, подложил на изпитание всички жени поред, докато накрая не прогледнал. Тогава той събрал всички жени, които изпитал, освен онази, от чиято урина прогледнал, на едно място, което днес се нарича Червеното поле и ги изгорил. А жената от чиято урина прогледнал взел за съпруга....” Така в Древен Египет едновременно бил получен лечебен ефект и била проведена експертиза за съпружеска вярност.

В папируса на Еберс гинекологичният раздел съдържа сведения за разпознаване сроковете на бремеността, пола на бъдещото дете, а така също и на “жената, която може или не може да роди”. Берлинският и Кахунският папируси описват простия начин на определяне пола на бъдещото дете. Бременната трябвало да намокри с урината си ечемичени и пшеничени зърна. Ако първо прокарала пшеница – щяло да се роди момиче, ако пък тръгнел ечемикът – момче. Американски изследователи от Университета в Джорджтаун проверили този метод и получили статистически значимо потвърждение на ефективността му. Липсва обаче рационално обяснение на този факт.

Древноегипетската стоматология

Много популярна в Древен Египет била професията на стоматолога. Изследванията на мумиите показват широко разпространение на тежки възпалителни заболявания на надкостната ципа, венците и зъбите. Дори у фараоните, които били заобиколени от най-добрите стоматолози на онова време, били открити поражения на челюстите и липсващи зъби. Очевидно не са били известни такива интервенции като пломбиране на кариесните кухини и протезиране на зъбите със злато или други метали.

Лечението на зъбите в Древен Египет провеждали доста консервативно. На болния зъб или венците налагали различни пасти. В папируса на Еберс има 11 рецепти за такива лекарства. Според тогавашните създатели тези пасти трябвало да оздравяват устната кухина, да укрепят зъбите или да премахнат възпалението на венците (пародонтоза) и болката.

Много от лекарствата на Древен Египет са издържали достойно изпитанията на времето и тяхната употреба днес е напълно допустима. Това обяснява интереса на египетските лекари и фармацевти към разработването на съвременни медикаменит на основана на старти познания. В съвременната практика са прилагат редица разхлабителни, диуретични, (антивъзпалителни, антиревматични и

други средства, съдържащи компоненти от древноегипетските рецепти.По материали на "Здравни новини")

(1)  (2)

Още за Древен Египет:

Ancient Egipt site  Ancient Kemet  Egiptian Misteries  Tour Egipt