|
|
Харесвам
гражданската смелост. Тя би имала
добавена стойност, ако изразената гражданска позиция е основана на
необходимата информираност и известна доза предварителна
подготовка. И обратно – стойността й девалвира, ако е на основата
на емоции, незнание и невярни факти или данни. Тогава смелостта и
позицията се превръщат в самоцел, която сигурно обслужва егото, но
не за дълго.
Чудесно е, че се
води дебат за здравеопазването, но щеше да е хубаво той да има
добавена стойност. Да наричаш този, с който спориш комунист, без
да обръщаш внимание на аргументите му и на фактите, означава, че
спора е безсмислен. Той се води в паралелни светове – нещо от рода
на “гущера е по дълъг от колкото зелен, а който не мисли така е
комунист”. Г-н Маринов, вече забелязва фактите, но
сега се е изхитрил да ги тълкува
както му се иска. Няма лошо, ако в личен план това му върши
някаква работа – прави си автопсихотерапия. Лошо е, че е решил да
убеждава и останалите да се страхуват от неговите фобии и да се
лекуват с неговите самозаблуди.
А сега по
същество:
1. В САЩ, както
се видя от сравнителната таблица, се купува здраве за 4790 $ на
човек за година. В България – за 121 $. Сметката е ясна –
американеца плаща с 4669 $ повече от българина, независимо от това
как и чрез кого го правят - каса, застраховател, лично в брой и
т.н.
2. Срещу тези
пари стоят определено количество услуги. Г-н Маринов признава, че
няма достатъчно данни за това и е разчитал “единствено на
обещанията в застрахователните оферти”.
В резултат имаме
две допуснати до тук грешки. Първата е елементарна и бих я приел
по - скоро като психологическа, отколкото математическа. Втората
обаче е смразяваща. Консумираните здравни услуги г-н Маринов,
трябва да търсите в годишните статистически отчети, а не в
застрахователните оферти. Ако ги намерите и ги сравните с
българските епидемиологични статистики, ще се учудите от факта, че
числата на глава от населението са почти идентични. Две тези – две
грешки. Това все пак си е 100% успех, макар и с отрицателен знак.
Приемам това
като проблем на растежа, но се опасявам да не прерастне в растеж
на проблема. Ето защо искам да информирам, че никой от здравните
реформатори, не е залагал монопол чрез НЗОК. Това беше само
първата стъпка от реформата, чрез която трябваше да се отдалечим
от комунизма. Втората планирана стъпка беше да се създаде
конкуренция между НЗОК и частните здравни фондове, чрез
освобождаване на личния избор на осигурения кой да управлява
здравните му вноски и т.н. През 2001 г. избирателя повери властта
на НДСВ, които блокираха процеса и сега ми се струва доста
странно, че дясно мислещи хора започнаха да обвиняват (включително
и в комунизъм) тези, които започнаха реформите, а не тези, които
не ги продължиха.
Все пак харесвам
гражданската смелост. Дори и когато няма смисъл.
Дискусията за здравната каса в "Още инфо">> |
