13-09-2004

Online от 1 юли 2002

 

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

13 септември 2004, 16:05

У другата България (4)

У другата България (3)>>

У другата България (2)>>

У другата България (1)>>

Белчо Дончев

 

 

-   Ооо, Нане, бре ти оти изчезна като Батето от телевизоро? Дека беше, та те немáше?

-   Мани, мани, Вуте! Празнувáаме с Пена, съга едвам одим.

-   И що празнувáате толку?

-   Като го почнааме от пети септември вечерта съединението, та после сáмио шести, та после седми, та после и осми и на девети се разсъединийме.

-   Е па Нане, оно че дойде, че е дошло Новото време.

-   Така ли че дойде?

-   Така, оти едно време американците беа безделници, а шопето – без празници. А съга гаче шопето станаа безделници, а американците – без празници.

-   Верно бе! – цъка Нане, па отпие ужким замислено.

-   Нане, оно излезна, дека вие с Пена сте просъединили и рожденио ден на Тато.

-   Да ти кажем, Вуте, прав си, просъединийме го неколко пати. Обаче на девети рано-рано се разсъединийме.

-   Е оти така?

-   Оти Пена каза, че е комуниска.

-   А бре, кому ниска, кому висока, кому удобна – чуе се от некаква друга маса.

-   Е те тоя вече че го колям! – скокне Нане и огледа кръвнишки шопето. Сите се заоглеждат, ужким некой друг го е казал, ама не се знае кой, и приберат ракийката по-близко, да не стане нещо зян. Вуте го успокойва.

-   Майтап, бре Нане, що се косиш.

-   Абе он да не си маа майтапо окол Пена, оти че му го заврем тоа майтап у…

-   Сопри се бре, Нане, човеко си е прос, не го ли видиш.

-   Де, де! Прост, прост, ама они простите най-ногу онождат. Нас белким умни ни онождаа шейсе годин. Се прости ни оправяа. Он, простио, Вуте, друго не знае. Книга нема да ти чете. Знае само да си извади майтапо усред село. Па ти требе и да му се радваш. Иначе че се измайтапи и с тебека…

-   Нане, чекай да ти редим за Гюро, Бог да го прости, кога се срещал с Тато.

-   Ама наш ли Гюро, Бог да го прости, се е срещал со Тато?

-   Наш Гюро, Бог да го прости, се е срещал с Тато! Пратила го неговата усойница, Бог да я прости, да оди, да пита Тато – кога и при шопето че дойде Комунизъмо. Отишел он при Станка Шопова и ю казал:

-   Аз шоп, ти Шопова, рода требе да сме некаква, води ме при Тато.

Она го завела и Гюро, цунал му ръка, па го питал:

-   Другарю Живков, така и така, кога и при шопето че дойде светлио Комунизъм?

Тато го заведе до големио джам и му каже :

-   Видиш ли го оня автонобил там?

-   Видим го.

-   Он е на Тато. Видиш ли го другио до него?

-   Видим го.

-   Он е на Станко. Видиш ли го третио?

-   Видим го

-   Он е на Милко. Е те тва е, кога и твойо автонобил се нареди до них, значи светлио Комунизъм е дошел и при шопето!

Върнал се Гюро у село и усойницата, Бог да я прости, го питала:

-   Е, що стана, разбра ли?

-   Умен човек бре, сичко му разбрах! Слушай, да ти кажем. Видиш ли ги ония цървули?

-   Видим ги.

-   Они са моите. А видиш ли тия до них?

-   Видим ги.

-   Они са твоите. Е, те! Кога видиш до них и цървулите на Тато, те тогава и у наше село че е дошел светлио Комунизъм!

Бре да го и тоя Вуте, отдека му щукнат се такива! - кикотат се у кръчмето – Ама и усойницата, Бог да я прости, и она човек излезна. Умре три дена преди Гюро, та човеко малко да си поживея, Бог да го прости!

-   Нане, ти оти каза, че Пена била комуниска? Нали беше за Царо?

-   Беше за Царо она, ама съга и Царо е с комунистите, и она по них, по них… Море, я и теглих един кьотек и она се отказа и от Царо, и от комунистите. Дома има един Цар, друг и не требе!

-   Кой бре, Нане?

-   Она си знае.

-   А колко ли ги знае, кога не е дома… – чуе се пак от некаква друга маса.

-   Е те тоя вече че го колям!

-   Само пита човеко бре, Нане, оти се косиш?

-   Косим се, оти не знам що да му кажем, затова се косим!

-   Па питай Пена.

-   Да я питам, ама че фане да земе, да скокне, да рипне и да ми каже и че требе да ги колям сите, Вуте, и жив шоп нема да остане у село. Сам че требе да си пием тогай у кръчмето!

-   Що се косиш бре, Нане, нали сите шопе сме бракя. Я викни по едно, а я че ти прочетем нещо тънко и дебело за едни бракя шопе.

Извади Вуте смачкано листе от джобо, изшътка на шопето да траят и да слушат внимателно, оти… и започва:

БРАКЯ

от  Вуте

Що че и да стане, се таа че бъде.

Човеко мълчи като гъз.

Почесва си арно кирливите мъде

и човри у носо си с пръс.

 

Бил влезнал у Европа. Му дреме на куро!

Ебал е он шведскио крал!

Ебал е Версайо, Мадоно, Бобуро!

Он свакята си е ебал!

 

Ебал е и своя, и чужда понуда!

Ебал е на вис и на шир!

Се иска да пие. Най иска да плюска.

По иска да става сеир!

 

Каков ти па Хайне? Каков ти па Фихте?

Тука нема напред, ни назад!

Човеко, у тия говна оставил язе бих те…

Ама нема! Нали си ми брат!

- Лелееей, тоа Вуте, те такова баш ни у „Труд“, ни у „Дума“ че прочетеш! – клатат малко слисано капи шопите – Ама па добре, че не сме му и ния бракя, оти чеше и нас, от кръчмето, да ни забере… Мани, мани… 

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо