21-09-2004

Уважаеми г-н Семерджиев,

Много приятно ми стана, че вземате насериозно обсъжданията в Клуба на "Ощеинфо". Не натрапвам мнението си никому, но без надценяване, от тази мида падат често бисери . :-)

За личния отговор също благодаря. На първо четене ми направи впечатление, че сте заинтересован от продължаване на разговора. Но преди да преминем към проекта "какво и как", ще се наложи да се вгледаме в положението СЕГА - надявам се с ретроспекцията вече всичко да е ясно и дискусията да се насочи към днешните проблеми, макар че там остана отворен моят въпрос към екипа Ви - защо избрахте навремето "разпределение" вместо "натрупване". Ако съм пропуснала нещо, ще съм благодарна на указание за мястото, където сте го казали.

С уважение,

Ултрамарина Ултрамаринова

Радвам се, че ми отговорихте и продължавате да се интересувате от истината за събития, случили се в близкото минало, които са така затрупани от манипулации и пропаганда, че вече малко хора са наясно какво въобще е станало.

Но нека се концентрирам върху питането Ви - “защо избрахте на времето “разпределение” вместо “натрупване”’. Вярно е, че това твърдение се тиражира не от вчера и вече е станало като “дъвка” за всякакви критици на здравното осигуряване, които се опитват да изпъкнат, като говорят "компетентно" за нещо, което не е факт. В същност НЗОК работи в “двоен” режим на управление на паричния си ресурс. Годишните здравноосигурителни плащания не могат да надвишават приходите за съответната година и до този размер, действително има разпределение на средства, но забележете – до определен таван (размера на приходите). В същото време обаче се извършва и процес на капиталонатрупване, чрез подходящо финансово управление на средствата от резерва и оперативния излишък. Сигурно Ви е известно, че през 2001 оставихме в ръцете на новите управляващи около 715 млн. лв. капиталови натрупвания над размера на годишните здравноосигурителни плащания. Това пък стана повод да бъдем обвинявани, че сме крепили бюджета на държавата, което категорично не е вярно. Всичко постигнато е в полза единствено на осигурените, а фактът, че средствата се управляваха с финансовото посредничество на БНБ, не означава, че държавата се е възползвала ефективно от тях. Ще се опитам да докажа, че това  което твърдя, е реалният факт, въпреки че така ще предизвикам нов тайфун от словесни изблици на един известен в сайта “икономист”.

Нека започна с малко предварителна информация: 

НЗОК функционира като самофинансираща се организация, която не разчита на субсидиране от републиканския бюджет. Този принцип е заложен във Закона за здравното осигуряване, съгласно който:

• бюджетът на НЗОК е юридически и функционално отделен от републиканския бюджет;

• бюджетът на НЗОК се съставя и реализира така, че разходите да не надвишават приходите в рамките на една бюджетна година;

• НЗОК трябва да поддържа резерви, с които да се защитава програмата за здравно осигуряване в случай на възникване на непредвидени обстоятелства, при които сумите от вноските и другите приходи са недостатъчни за покриване на здравноосигурителните плащания и другите разходи.

• Съществуват два източника на средства, които не са необходими за ежедневните функции на НЗОК: резервите, съгласно чл. 26 от ЗЗО, и натрупания топеративен излишък (временно свободните средства). Според чл. 26 от ЗЗО:

• НЗОК трябва да създава задължителен резерв от 10% от вноските за здравно осигуряване;

• Размерът на резервите не трябва да надхвърля 15% от годишните приходи на НЗОК, изчислени на база тригодишна движеща се средна стойност;

• НЗОК може да използва историческия оперативен излишък при съставянето и изпълнението на годишния бюджет, съгласно чл. 27 на ЗЗО.

Сега нека разгледаме как беше структуриран походящият за това време портфейл:

Преобладаващата част от резервите на НЗОК бяха инвестирани в БНБ чрез гарантиран инвестиционен договор с годишна лихва за 2000 например, в размер на 4.82% средно и матуритет от 3, 6 и 12 месеца. БНБ съгласувано с НЗОК инвестира средствата в портфейл, състоящ се предимно от ценни книжа с много висока инвестиционна оценка, фиксиран доход, деноминирани в евро и закупени на европейските пазари. БНБ пое целия инвестиционен риск, произтичащ от договора, което означава, че на НЗОК се гарантираше годишен ръст на възвращаемост от 4.82%, независимо от реалния ръст на възвращаемост, който БНБ реално получава за ценните книжа, закупени със средствата на НЗОК. По това време БНБ играеше и ролята на наш финансов посредник, така че активите на НЗОК бяха инвестирани в едни от най-надеждните инструменти, които съществуваха към момента. Портфейлът, закупен от БНБ за изпълнение на договорните ангажименти към НЗОК, съответстваше и на насоките за инвестиране на българските резерви в чуждестранна валута. Тези насоки отразяват нуждата на БНБ от ликвидност и характерния консерватизъм по отношение на толеранса на риска. Благоразумното управление предполагаше резервите на НЗОК да бъдат инвестирани в сравнително ликвидни активи с фиксиран доход, както и това резервите да се управляват при минимален риск, което означава инвестиции във:

• широко диверсифициран портфейл, състоящ се предимно от ценни книжа (дългосрочни и краткосрочни облигации) с фиксиран доход;

• с кредитен рейтинг с инвестиционна оценка А или по-висока;

• деноминирани в евро.

• Средният матуритет на портфейла на НЗОК беше изчисляван да бъде сравнително кратък - между две и три години, за да отрази неяснотата, свързана с това какво ще се прави с натрупания оперативен излишък от гледна точка на включването и на болничната помощ за финансиране от  01-07-2001. Анализът и преценката за момента, когато ще бъде изконсумиран излишъкът на НЗОК ни позволи доста прецизно да установим най-подходящата продължителност на портфейла. Това е и една от причините вече трета година след приключване на мандата ни НЗОК да продължава да бъде финансово стабилна институция. Въпреки това трябва да се отбележи, че управлението на портфейла определено е една динамична дейност и продължителността трябва се коригира във времето, особено когато:

  • оперативният излишък спадне до определена величина;

  • ако размерът на резервите бъде коригиран със закона за годишния бюджет на НЗОК;

  • се коригират прогнозите за бъдещите входящи и изходящи парични потоци.

• Трябва да се спомене също, че понятието продължителност няма нищо общо с ликвидността. Продължителността се отнася до разпределението във времето на паричните потоци, генерирани от ценните книжа в рамките на портфейла при допускането, че ценните книжа ще бъдат държани докато достигнат матуритет, а ликвидността представлява възможност ценните книжа (или другите инструменти) да бъдат обръщани в пари, когато това е необходимо. Като се има предвид, че резервите бяха инвестирани в инструментите, описани по-горе (краткосрочни и дългосрочни облигации при фиксиран доход, деноминирани в евро, с възможност да бъдат търгувани на активни вторични пазари), съставът на портфейла гарантираше постоянната му и почти пълна ликвидност. При необходимост такива ценни книжа могат винаги да бъдат обръщани в пари. Освен това трябва да се спомене и обстоятелството, че описаният по-горе портфейл изцяло изключваше:

  • инвестиции в ценни книжа с фиксиран доход, които са с висока степен на риск, акции, деривативи и други спекулативни инструменти (които се считат за неприемливо рискови за целите на обществена институция като НЗОК);

  • инвестиции, които не се търгуват активно на установените вторични пазари (които може да са неликвидни и с цени, неотговарящи на риска);

  • покупки на недвижими имоти и други нефискални активи (които по принцип са неликвидни).

Единственото изключение от тези ограничения беше използването на деривативни ценни книжа за защита от хеджиране на валутния риск, който е позволен, стига да се прави единствено за защита на портфейла от вариации в курса (т.е. не с цел спекулации). Видно от описаното до тук е, че всякакви манипулации относно това, че парите от здравни вноски са се използвали за поддръжка на държавния бюджет или бюджета на някакви “клики” са обикновено невежество, съчетано с висока доза злонамереност. Това, че ангажирахме БНБ като финансов посредник ни най-малко не означава, че средствата на НЗОК са били ползвани за целите на държавата, точно напротив – те бяха инвестирани и умножавани само и единствено в полза на осигурените. Най-същественото, което може да се изтъкне в полза на ангажирането на БНБ, е, че към онзи момент на българския вътрешен капиталов пазар нямаше ценни книжа, подходящи за портфейла на НЗОК. А и дори да се бяха появили, едва ли щеше да ги има в достатъчни количества от достатъчно на брой различни емитенти, за да бъде задоволена нуждата от диверсифициране на портфейла.

Накратко, разумното управление на портфейла на НЗОК предполагаше, че по-голямата му част трябваше да бъде инвестирана извън страната и то от посредник със значителен опит в това отношение.

Тук трябва да се отбележи още нещо. Депозирането на резервите на НЗОК изцяло в сметки на български банки,беше също така не достатъчно обосновано към момента поради факта, че твърде малко търговски банки тогава генерираха значими печалби от кредитиране на бизнеса, а това предполагаше, че пазарът на краткосрочен капитал в България все още е бил в процес на развитие и евентуалните рискове за НЗОК не бяха за подценяване. Също така НЗОК проявяваше предпазливост относно една друга опасност в случай, че реши да привлича търговски банки, които да предложат по-висок ръст на възвращаемост за резервите й -  размерът на сумите беше достатъчно голям, за да накара банките да оферират висок ръст на възвращаемост, което обаче щеше да ги принуди да направят агресивни инвестиции с цел печалба. А както вече споменах, НЗОК търсеше възможно най-високата възвращаемост, но само при известни и най-вече, приемливи параметри за риска и възвращаемостта.

И накрая:

Вярно е, че в момента годишната лихва, която получава НЗОК е малко над 2% и че капиталонатрупването значително е намаляло, но това не означава, че институцията изведнъж е станала лоша. Това говори, че се е влошило качеството на финансовият мениджмънт и още веднъж потвърждава тезата, че институцията е инструмент, чрез който се постига единствено онова, което управляващите знаят и могат. Факт е обаче, че НЗОК работи и в режим на капиталонатрупване и при добро управление върши достатъчно добра работа. Надявам  се, че с гореописаното съм отговорил на зададеният въпрос.

С уважение:

(Подпис)