22-09-2004

Уважаеми г-н Семерджиев,

Докато отговарях на първото Ви обръщение към мен, вече бяха публикувани обясненията ви относно "натрупване/разпределение".

Но преди да започна по същество, искам да отправя следната молба към Вас. Както в предишния материал, също и в този, който е адресиран до мен, правите намеци за трети лица, с което ме поставяте в неудобно положение. Молбата ми е да бъдете максимално ясен и да цитирате имена и позиции, за да може който и да е да вземе отношение. Етичният аспект също го налага. Впрочем следя изданието „Още инфо” току от самото му създаване, но досега не съм разбрала кой е "икономистът" му. Лъчезар Богданов? Георги Ангелов? Георги Стоев? Та те са поне още няколко...

За "дъвката". Може би изпитвате досада от този въпрос, но честотата, с която Ви се задава, е белег за важността му. Сигурно ще Ви облекчи донякъде фактът, че в Германия "дъвката" се върти в устата на специалисти и политици от средата на 70-те години. След Обединението през 1990 по обясними причини социалната система едва не колабира и с всяка изминала година дефицитът нарастваше, с незатихваща сила. Дъвчат ли, дъвчат - как да излязат от модела с разпределение и преминат към този с натрупване (Рийстер, Харц, а преди това пакетът на Зехофер, участвал активно в политическата подготовка на реформата и след 2002). Поради високата му цена, на първо място. Както за покриване на здравните разходи, така и за администриране.

Що се отнася до натрупания резерв от 751 млн. лв, не се съмнявам, че е бил управляван в синхрон между закон и лична съвест на вземалите решенията специалисти. Но преди да премина нататък, все пак не научавам защо се спряхте на "разпределение". Вашето изложение, респектиращо с детайлното представяне на управлението на капиталовия резерв, започва след часа нула. А мен ме интересува точно това: какви аргументи надделяха при избора на модела, толкова напомнящ на немския отпреди 1998.

Връщайки се на натрупването на толкова солиден капиталов запас в сравнение с Германия, бих се пошегувала: "Немците реват за пари, но имат здравни услиги, ние си имаме пари, но без здравни услиги." Може би имате още основания освен §26 ЗЗО, но от политическа гледна точка това се оказва грешка, защото за членовете на касата можеше да се каже "очи - пълни, ръце - празни". Ако има естествен скептицизъм и негативизъм към всяко ново и непознато нещо (характерна масова психологическа реакция), то събирането на високи ставки и предоставяне на прекалено тесен кръг услуги само е задълбочило това отношение. Освен политически, намирам и реален здравен негативен ефект: непокритите медицински нужди, казано канцеларски. А казано човешки, представих си какво мислят за натрупания резерв онези, които са имали нужда, а не са получили медицинска помощ срещу парите си. В желания от тях и в необходимия за тях момент, а не според конюнктурата на немедицински фактори!

Ако се придържаме стриктно към фактите, не мога да не кажа, че двата модела имат сходен коефизиент на ефективност, така че дали единият или другият - това решават допълнителните фактори. Кои ще бъдат те - справедливост, солидарност и създадена по кой начин, макроикономически и пр. съображения, е въпрос на политическо решение. Моделът с натрупване според мен ще бъде наложен от обстоятелствата.

Размерът на тези 10% при обявен разпределителен модел също е въпрос на политическо договаряне. Още повече, че сте имали финансовата подкрепа на Световната банка и др. Ето тези разпределителни главоболия иначе биха отпаднали.

В частта, в която споменавате за капиталонатрупването, отчитам известно разминаване в представите и преференциите. Все пак Вие говорите за капиталов резерв, който има все пак помощни и финансово-защитни функции, а не е основно средство за покриване на разходите. В никакъв случай не възразявам, че се гордеете с организирането на националната здравно-осигурителна каса, нито пък ме изненадва енергията, с която защитавате постигнатото от Вашите сътрудници и Вас самия. Напротив. Но мисля, че обстоятелствата, ще принудят политиците и специалистите отново да се върнат към въпроса за модела. А при така очертаващата се ситуация най-подходящо и целесъобразно ще се окаже осигуряването чрез дългосрочно акумулиране, придружено от съответно анти-хедж-законодателство. Тук се сещам пак за горчивия немски пример в това отношение.

С уважение,

(Подпис)