22-09-2004

Уважаеми г-н Семерджиев,

Всички посочени във вашия текст приоритети и задачи не само са неизпълними за НЗОК, до който извод е естествено да стигне средноинтелигентният човек, но и са неизбежно неизпълними - по простата причина, че не могат и не трябва да бъдат, а и по целия цивилизован свят не са, цели и приоритети на една здравна каса. Такива са приоритетите и целите единствено на Министерството на здравеопазването! Тоест, на НЗОК е възложено да решава задачи, които не са работа на една здравна каса.

Надявам се искрено да разберете, че поради този прост факт, основните проблеми на НЗОК започват от това първоначално объркване на функциите на една, дори и национална здравна каса. Всички останали проблеми следват оттук. Една осигурителна (застрахователна) институция не може да изпълнява успешно задачите на здравно или социално министерство.

Казвате още:

„А и какъв е смисълът от множество конкуриращи се обществени фондове – този модел работи в частния сектор – на пазара, а не в социалния.“

Напротив, смисълът е известен на целия западен свят, но изглежда Вие не правите разлика между здравни, пенсионни и социални осигуровки, и съответните три диференцирани застрахователни услуги, било в публичен, било в частен сектор. Иначе не бихте написал горното изречение, което издава много некомпетентност.

Казвате също:

„Учебният център изградихме с помощта на чуждестранни консултанти от Германия, Австралия, САЩ и Комисията на ЕС, защото здравноосигурителен опит в България през последните 50 години няма.“

Аз съм изумен и възмутен! Точно в посочените страни има само публични, значи обществени и професионални каси, от една страна, а от друга, и паралелно на тях – частни застрахователни каси. Но нямат НЗОК!

Казвате после:

„Видяхме и печалния опит на други държави от ЦИЕ, които опитаха старт с повече каси и стигнаха до фалити и сътресения – загубените пари, време и инвестиции по никакъв начин не можаха да оправдаят желанието за свободен избор – напротив – намалиха го.“

Бихте ли споделили с конкретни факти, кои са тези страни с печален опит?

Не видях отговори на следните ми въпроси като гражданин:

• Кое пречи на изграждането на повече каси – обществени, професионални или частни?

• Защо се налага вноските да са в една централна национална каса, пълнеща дупките в бюджета, вместо в различни други, при положение че имаме налични толкова стабилни чуждестранни банки, които предлагат и презастраховане в страните си, както и сериозни европейски частни здравни застрахователни компании – какви са причините, че не им бяха създадени условия да предлагат услугите си и у нас? Това са и вид чуждестранни инвестиции, ако това досега е убегнало от вниманието на МЗ.

Както обществените каси, така и частните в западните страни се договарят с министерството на здравеопазването или действат според определени възприети норми и по този начин се гарантира сигурността и за пациенитите, и за лекарите при изплащането и ползването на тези услуги.

• Толкова ли е трудно да се направи у нас една интелигентна децентрализирана мрежа от сериозни частни чуждестранни каси, на които пациентите у дома не биха били толкова скъпоструващи, колкото са сега на НЗОК, както и регламентация за въвеждане на мрежа от публични, обществени каси – за определни категории професии и до определни граници на доходите, както е в Европа?

Има готови примери, дори в страни, които сега си реформират.

Задавам всичките си въпроси като български гражданин, който живее от 13 години и половина в Европа, клиент и на обществени, и на частни здравни (и пенсионни) европейски каси, като пациент и като заинтересовано лице. Опознал съм ги добре и съм преценил от собствения си опит на пациент, че те са необходими и възможни в родината ни.

Казвате по-нататък:

„Тези, които си мислят, че огромни и сложни системи, каквато е здравеопазването, могат да се самореформират, самофинансират и самоорганизират, са или наивници, или провокатори.“

Огромни и сложни системи успешно се саморегулират, самофинансират и самоорганизират в определни договорени условия и в определени рамки, поставени и преосмисляни с течение на времето от страна на застрахователи, държавни органи и разбира се на самите пациентите, които са страни по тези договори. А „провокатори“ е епитет от едно доста близко минало, който мисля, че бяхме позабравили.

Да приемем, че и аз съм провокатор, но това е само заради усилието ми в това писмо да Ви провокирам, за да размислите и да заспорите по-цивилизовано, без обидите и нескопосаните опити за изграждане на „психопортрети“ на г-н Маринов, понеже ви е задал въпроси, на които Вие не намирате отговорите.

Ами ако такива въпроси ви зададат 17-годишни пубертети, да речем, понеже след година ще им се наложи да се застраховат в НЗОК по принуда, то и с тях ли бихте се отнесъл така?

Учудва ме, че не подхождате по отношение на участниците в дискусията като към граждани и клиенти, които са равнопоставени партньори в системата на застраховането у нас (колкото и да е нескопосна тя, според мен), а като към зависими от бащицата НЗОК малоумници и нахалници, назидавайки ги от позициите на недосегаемата и неразбрана от простосмътните институция на НЗОК. Които са толкова прости, че не могат да обхванат целокупния й инструментариум и възвишените й цели, на които този тежък, бюрократичен, глупаво структуриран, никому ненужен интрументариум служи.

Доста срамно, д-р Семерджиев.