Индиана Джоунс BG кръстосваше Сакар и Странджа през 2003 почти самотен. Пътеписите му от онова време като че ли в повечето случаи изразяваха най-вече мрачни впечатления от запуснати археологически паметници. През 2004 се оказа вече предводител на експедиции, които обхождат някогашните тракийски царства с въодушевление и дори с чувство за хумор. Резултатите от тях могат да бъдат прочетени в еклектичните паралелни репортажи, писани хаотично от тоз-оня. При последната от тях – в Царството на сатрите – експедиционерите се срещнаха с големия български поет Борис Христов в Лещен – обиталището на неговия отказ от публичното слово през последните години... И така, да продължим  паралелните репортажи от поредното тракийско царство, за чието съществуване подозира само Индиана Джоунс BG плюс няколко тесни специалисти по антична история и археология. Той още не се е присъединил съм списването им по най-малко една крайно

Борис Христов в двора на къщата си

уважителна причина. Леля му Златка от Хлябово прати миналия четвъртък депеша, че е открила четири долмена нейде из Сакар. Сърце Индианово мигом затрепка и той заряза всичко, за да отпраши тутакси към новите си каменни другарчета още на следващата сутрин. А пък като отиде там установи, че един от долмените е бил поразен смъртоносно с взрив от иманяри или просто от обикновени мародери. И се завърна дълбоко покъртен в понеделник.

Поредните паралелни репортажи, естествено, тръгнаха по същия начин, както и предишните - хаотично и без всякакъв предварителен замисъл. Подкара ги Белчо Дончев, този път - от самото начало на историята, както препоръчва здравия разум. Бързам да внеса нужната доза безредие, като продължавам историята някъде от втората й половина.

Та като бяхме при сатрите по-миналата събота и неделя, по едно време запряхме в Лещен. Там от години пребивава големият български поет Борис Христов. Поезия не пише отдавна – каквото е имал да напише досега, май го бил написал, разправят. Ние, неговите читатели, приятели и почитатели мислим, че едва ли ще да е така, а какво мисли той по въпроса е трудно да се научи.

Смълчал се е и каракачанецът Димчо Къщата на поета

Снимки: Авторът

Двамата с Индиана Джоунс BG се вторачиха в един албум с изключителни произведения на каменарско-биологическото, да го наречем, изкуство. Името на изумителния автор е Анди Голсуърти. Този британец твори с камъне и дърве, така да се каже, като допуска участието на прибоя и речните потоци в довършителните работи. Такива произведения на изкуството не се описват. Те могат да бъдат само видени и изживени.

Каменна кула 01 (вляво) и Острие (вдясно) от Анди Голсуърти

Жанрът е добре представен например в галерията, която стопанисва Борис Христов със съпругата си. Надали са избрали случайно мястото, където да я устроят. Наколо половината планина е в градежи, останали от времето преди, по време и след сатрите – просто човек не може да придобие представа колко хилядолетия са нужни, за да се издигнат толкова каменни зидове. При това – повечето са само останки от величието на някой древен дувар, къща, вила или просто укрепително съоръжение на път.

По онези места плотът на масата е от камък. Коритото на чешмата – от дървесен ствол, издълбан подобно полинезийска пирога, но с цилиндрична форма.

Там хората спят на чардака в края на октомври и дишат невероятната смес от въздуха, изкатерил се от Беломорието по долината на Места, с онзи, който току що е слязъл по Южния склон на Планината.

„За спомен от южния склон!” – ми надписа Поетът книгата с публикуваните си до днес стихове.

А на раздяла само отрони: „Говоря мълчейки...”