Антрополози от френския
Институт за доисторическата епоха и за геология на
четвъртичния период при университета в Бордо са открили в
българската пещера Козарника рисунки и знаци, датирани
отпреди 1,2-1,4 млн. години. Това е най-древният паметник на
символното мислене, проявено от човека и регистрирано където
и да било по света. Рисунките и знаците са нанесени върху
кост от неизвестен бозайник. Сензационното съобщение четем в
руския
Lenta.ru.
Откритието предизвиква
нееднозначна реакция сред учените. Според някои експерти, по
това време в нашите земи са живели представители на
предчовешкия хоминид питекантропос, който не е бил способен
на символно мислене. До него дорасъл едва
Homo Sapiens преди няколко десетки хиляди години. |
|
Пиктографен надпис от петото
хилядолетие преди Христа, открит край Градешница, Врачанско |
Други специалисти са на мнение, че
артистичните способности и умението да се разсъждава чрез
символи има значително по-дълга предистория, отколкото се е
предполагало доскоро. Става въпрос за твърде радикална
еволюционна крачка, каквато не може да бъде направена в толкова
съкратен срок, смятат те.
Досегашните разкопки в пещерата
Козарника регистрират човешко присъствие в нея през последните
900 хил. години, но тази датировка беше направена с надлежни
научни методи преди да се стигне до най-старите археологически
пластове.
Северозападна България крие още
много тайни от дълбоката древност на човечеството. Край Варна
бяха намерени и най-старите предмети от изкуствено добито злато.
Тамошният халколитен некропол бе открит случайно при изкопни
работи през 1972. До днес са проучени близо 300 гроба с голямо
количество златни предмети с общо тегло над 6 килограма. Те
изпълняват функцията на символи на властта - най-древните,
познати в историята допреди последното откритие. Датират от
средата на четвъртото хилядолетие преди Христа и са по-ранни от
първата династия на фараоните в Египет.
Още от седмото хилядолетие преди
Христа у нас са разкрити около 700 археологически обекта,
повечето от тях - съсредоточени в Северозападна България или в
съседни райони. Този при Караново, Новозагорско, учените наричат
"Дворец на праисторията". Там бяха намерени повече от 100
антропоморфни и зооморфни фигури, култови масички и жертвеници,
модели на храмове, които разкриват представите на нашите
предшественици за света около тях. Жителите на древното селище
са имали календарна система, фиксирана с редове от знаци,
врязани в основата на модел за пещ. Ползвали най-древните в
Европа пиктограми, открити в Градешница, Врачанско. Култова
сцена от Овчарово, Търговищко, представя ритуалите през тази
далечна епоха, които свидетелстват за развита
религиозно-митологична система. Един от златните рудници край
Стара Загора е снабдявал със суровина значителен регион на
Югоизточна Европа.
Естествено е именно в
Северозападна България да бъдат намерени най-древните човешки
рисунки и писмени символи. Но възрастта на откритото от
френските антрополози наистина изумява.