07-08-2006

 

 

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

7 август 2006

Златният кинжал от Дъбене - ключ към далечното минало

Още инфо

 

Уникалният златен кинжал, открит от екипа на археолога Мартин Христов, поднесе много изненади на учените. Експедицията на Националния исторически музей (НИМ) край Дъбене, Карловско, намира ритуалното сечиво сред стотици други малки златни предмети. Кинжалът е 16-сантиметров и по него няма следи от изхабяване след механична употреба.. Той е идеално запазен и въпреки библейската си 5000-годишна възраст е

© Николай Дончев, в. "Сега"

изключително остър и по повърхността му липсва патина.

Най-голяма изненада предизвиква металната сплав, от която е изработен ценния древен предмет. Тя съдържа висок процент злато, платина и други метали. Съставът на сплавта ще бъде прецизно установен лабораторно Според директора на НИМ проф. Божидар Димитров,до този момент се е смятало, че тази технология за металообработка е усвоена от човечеството едва през първото хилядолетие преди Христа. Находката от Дъбене е с 2000 години по-стара и сам по себе си този факт налага преосмисляне на представите ни за равнището на цивилизацията по нашите земи в онези праисторически времена.

Пълна загадка остава естеството на находището. Обектът край Дъбене се изучава от две години. Само през лятото на 2005 тук са извадени над 15 500 златни детайли. Производителността на труда при този индустриален добив на археологически ценности е средно по 200 на ден. През седмицата преди намирането на кинжала екипът на Христов изровил от една малка могила 545 златни детайла.

Изумява прецизната им изработка. По мнение на наши бижутери е невъзможно да бъдат направени такива малки детайли с миниатюрна украса по тях без оптически прибори. Предполага се, че е възможно древните бижутери да са използвали естествени лупи, получавани от дообработени късове вулканично стъкло.

Хилядите златни  фрагменти са намерени в десетки малки могилки. В тях обаче липсват човешки кости и керамика, т.е. не става дума за предтракийско погребение. Не са и опожарени още в древността бижутерски работилници, както се мислеше първоначално, тъй като липсват останки от сгради и пожари. На това място не е имало и селище през тази епоха.  Най-близкото открито се намира на километри от мястото на находката. Изказва се хипотезата, че предметите са полагани в земята като част от неизвестен ритуал за даряване на могъщи божества.

Каквото и да е имало край днешното българско село Дъбене преди 5000 години, категорично са установени няколко неща. Преди всичко хората по нашите земи в оная епоха са владеели технологии, непознати за останалия цивилизован свят през следващите едно-две хилядолетия. Добивали са големи количества злато и други метали, произвеждали са сложни метални сплави, владеели са микрометалообработка. Откритие след откритие се затвърждава убеждението, че тук е бил центърът на древната бижутерия. Нашите предци са търгували с произведените от тях изделия из близки и далечни страни. В началото на първото хилядолетие преди Христа бижутери от Тракия са били поканени в Персия при изграждането на Персеполис, за да участват в изработката на украсата в обществени и ритуални сгради. Там си дали среща най-добрите майстори от Ойкумене - каменоделци на мрамор от Атина, зидари от Крит, керамици от Междуречието и т.н. За бижутерската работа персите повикали пионерите в бранша - хора от земите, в които 2-3000 години преди това се е зародило това изкуство.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо