03-12-2006

 

 

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

10 август 2006

Една загадка на Студената война

Огнян Дъскарев в "Още инфо"

Огнян Дъскарев*

Още за "Времето на убийците"   Купете книгата онлайн

Предполагам, че тази книга е превеждана и преди на български език. За служебно ползване в Държавна сигурност. Може би са искали да опознаят врага, за да го разобличат. Клеър Стърлинг, автор на “Времето на убийците”, беше враг на някогашните български тайни служби, защото беше убедена, че именно те и КГБ са организирали покушението срещу папа Йоан Павел II . Заради това през 80-те години на миналия век американската журналистка и книгата й бяха немилостиво критикувани. Това продължи, макар и не така често, след промените в България. Ето защо решихме най-сетне да дадем думата на Клеър Стърлинг. Читателите ще преценят дали аргументите и са убедителни.

Вдясно - суматохата на площада от 13 май 1981. Непосредствено вляво до Светия отец е Агджа, който произвежда изстрела - в момента, секунди по-късно или секунди преди това

“Времето на убийците” е естествено продължение на предишната книга на Стърлинг – “Мрежата на терора”. Там тя твърди, че Кремъл стои зад най-големите терористични акции през 70-те години на миналия век. Клеър Стърлинг пише, че “руснаците просто оставиха зареден пистолет на масата, за да го ползва който иска”.

Родена в Ню Йорк, Клеър Стърлинг започва кариерата си в Италия скоро след края на Втората световна война. Работи за тогавашната телеграфна агенция “Овърсийз Нюз Сървис”. В следвоенното време разследващите журналистки не били много, и тя бързо става известна. Била смела жена, рискувала много заради добър репортаж. В Италия се качила на кораб с еврейски бежанци за Палестина, за да опише на място английската политика на възпиране на еврейски заселници в онези години. Гипсирала американския си паспорт в уж счупената си ръка, и когато корабът бил пленен от британците, била изпратена в лагер. Там показала паспорта си, и британските власти били принудени да я освободят.

По-късно, въпреки че била бременна, заминала за Алжир, за да отразява войната за независимост. Близките й естествено се разтревожили – в отговор тя ги успокоила, че бунтовниците й обещали да не взривяват влаковете, с които пътува.

През 1949 г. Стърлинг успяла да вземе голямо интервю от Лъки Лучано, през 1968 била в Прага, за да пише за Пражката пролет.

Две твърдения във “Времето на убийците” ми направиха силно впечатление. Първото – заради разведряването и преговорите за ядрено разоръжаване между свръхсилите, целият Запад, включително и САЩ на Рейгън, са си затворили очите пред неоспоримите улики за съветско участие в покушението срещу папата. Второто твърдение – за Агджа умишлено е бил изграден образ на крайно десен терорист, за да не бъде по никакъв начин свързан с Кремъл. Според авторката около процеса за убийството на турския журналист Абди Ипекчи, за което бил осъден Агджа, има много тъмни петна. В първоначалните си разпити след атентата срещу папата, Агджа заявил, че през пролетта на 1977 заминал за палестински лагер в Ливан, за да бъде обучен на партизанска, терористична тактика. Без съмнение, палестински лагер е последното място за един крайно десен активист на „Сивите вълци”. В МОСАД, където Клеър Стърлинг се опитала да разбере дали това е вярно, й отговорили, че нямат подобна информация за Агджа.

Но ето какво прочетох в електронното издание на лондонския “Таймс” от 3 април 2005 г.: “Според новооткрити документи на ЩАЗИ, четири години преди да излезе на световната сцена на площада “Свети Петър”, Агджа е бил обучаван в палестински партизански лагер, ръководен от международния терорист Карлос Чакала, ...който основал терористична мрежа, наречена “Сепарат”. В документите на ЩАЗИ се казва, че Агджа е бил обучаван именно в тази мрежа. Съгласно комисия в италианския парламент, която разследва тези документи, инструкторите в лагера били българи и източногерманци. Това отново подкрепя твърдението, че Кремъл стои зад покушението, защото „Сепарат” e бил финансиран отчасти от съветските и източногерманските тайни служби” .

И така, двадесет и две години след издаването на “Времето на убийците” и единадесет години, след като си отиде от живота, се оказа, че Клеър Стърлинг интуитивно е открила истината!

Комисията “Митрохин” на италианския парламент, за която споменава “ Таймс”, в началото на март 2006 стигна до заключението, че заговорът срещу живота на папата е организиран от съветското военно разузнаване (ГРУ), и българските комунистически тайни служби.

Въпреки всичко, двадесет и пет години след атентата, все още малцина знаят със сигурност кой е отговорен за опита да бъде убит папата. Самият Йоан Павел II заяви преди четири години в България, че никога не е вярвал в „българската следа”. Дали не е искал само да зарадва любезните си домакини? Но пак той в последната си книга пише, че заговорът срещу него е организиран от „една тоталитарна идеология” и идва от Изток.

Има много въпроси без отговор за „българската следа”, ако изобщо има такава. Отговорите едва ли ще дойдат от бившите служители на българските тайни служби, които неуморно произвеждат странни теории за произхода на атентата – МОСАД, Иран, и кой ли още не.

И все пак има един лесен отговор – на кого най-много пречеше Йоан Павел II през 1981?

Някой ден тази голяма загадка на Студената война ще бъде разкрита. Но съм убеден, че този ден ще дойде след много, много години, когато за онзи незнаен и невиждан свят това няма да има никакво значение.

Юни 2006

- - - - - -

* Този текст е предговор към първото българско издание на "Времето на убийците", преведено от Огнян Дъскарев

Начало    Горе


© 2002-2006 Още Инфо