15-11-2006

Online от 1 юли 2002

,

Начало

Либертариум

Знание

Мегалити

Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

15 декември 2006

Преходът в BG.

Гледна точка - от обратната страна на Земята

 

От същия автор:

Има ли "ромски" проблем в Австралия

The Shawshank Syndrome, или за синдрома на несвободния човек

Иван Костов: to be or not to be

Диктатура на малоумието

Къде са истинските проблеми, г-н Сугарев? При Костов или при Надежда

Христо Московски

Австралия

 

"Тука тече динамична пролет. Оня ден щяхме да изпукаме от жега - температурите се качиха до 35 градуса, а от днес има студена вълна и за утре ни обещават 17 градуса максимална температура. В Тасмания се очакват превалявания от сняг! Съвсем се е объркало времето нещо..."

Из писмото на Христо

През последните една-две седмици по медиите отново започна да се дискутира въпросът дали вече е завършил българският преход. Мненията по този въпрос сериозно се разминават, в което разбира се няма нищо лошо. Лошото е, че май никой от участниците в спора не прави опит да дефинира основните понятия и параметри на проблема и в резултат на това се получава значително объркване.

За да се получи някаква разумна и смислена дискусия, е необходимо да се уточни какво се разбира под понятието „преход”, а също така да се дефинират изходната и крайната точка на този процес. Термините „комунизъм” (също – социализъм/тоталитаризъм) и „демокрация” типично се употребяват да маркират началната и крайната точка, но (почти) никой не си дава труда да поясни какво съдържание влага в тях. А това никак не е маловажно, защото при все че на тези от нас, които са прехвърлили „на попрището жизнено средата”, е съвсем ясно какво е „комунизъм”, все повече нараства броят на онези, които не са изпитали на гърба си радостите на зрелия (и недотам зрял) социализъм и по тая причина им е трудно, а вероятно и невъзможно да преценят за преход от какво към какво става въпрос.

Не по-малко важен е въпросът що е то „демокрация” – въпрос, който в известно отношение е доста по-сложен и труден, като се има предвид голямото разнообразие на демократични видове устройство по света. Дори в рамките на Европа се наблюдават ясно очертани различия между демократичните модели в различни страни, напр. между Англия, Франция, Италия или Гърция. Демократично устройство имат също страни като Малайзия, Тайван, Индонезия, Чили, Аржентина и пр., които също имат своите особености. В този смисъл редно би било да се уточни какви са параметрите на демократичния модел, който се стреми да постигне нашият преход и едва тогава би могло да се каже – да, тези параметри са вече налице, значи преходът е завършил.

Без каквато и да е било претенция за изчерпателност бих предложил следните критерии за демократичност:

  • представително управление на държавата на базата на свободен избор от страна на всички пълнолетни граждани;

  • спазване на основните човешки права (знаят се кои са – няма за какво да ги изброяваме);

  • спазване на законите на тази страна, както и на международните закони, равенство на всички граждани пред закона – независимо от общественото им положение или имотното им състояние.

Ако приемем тези критерии за уместни (макар и не непременно за достатъчни), едва ли може да има някакво съмнение, че в нашата страна преходът въобще не е завършил. Нужно е единствено да погледнем как се спазват законите, за да ни стане ясно, че за съжаление сме още твърде далеч от целта.

За да не бъда обвинен в крайност или в предубеденост, бързам да направя уговорката, че няма обществено устройство без проблеми, и че дори и в установените демокрации има корупция, беззакония, злоупотреби и т.н. Това въобще не е изненадващо – човек е основната единица във всяко общество, а тъй като хората сме несъвършени, това неизбежно се пренася в тъканта на общественото устройство и поражда проблеми. Онова, което обаче отличава развитите демокрации от други общества, е че при тях има мощни обществени механизми, както и съответни институции, призвани да се борят с проблеми като корупцията, които в много голяма степен успяват да ограничат действието им и негативите, произтичащи от тях. И което е особено важно – при всички установени закононарушения законът се прилага, независимо дали нарушителят е видна обществена фигура или редови гражданин, дори когато става дума за нещо тъй прозаично като глоба за превишена скорост. Ще дам няколко примера от Австралия, която се счита за една от развитите западни демокрации.

  • Преди няколко години лекоатлетката от аборигенски произход Cathy Freeman, която на Олимпиадата в Сидни спечели златен медал на 400 м, беше глобена за превишена скорост. Известността и обществената значимост на Freeman в Австралия могат да се сравнят с известността и значимостта на спортни „емблеми” като Стоичков в България.

  • Министър от правителството на щата New South Wales беше хващан три пъти през последните две години да кара с превишена скорост: във всеки един от тези случаи му беше налагана съответната глоба, като последния път освен глоба от над 500 австралийски долара (приблизително U$400) на министъра му беше отнета шофьорската книжка за три месеца и му беше наредено да изкара опреснителен курс (тоест да се яви на тъй нареченото неделно училище).

Тези случаи обаче, въпреки своята сензационност, бледнеят пред случаите на разкрита корупция по високите етажи на властта. В почти всеки един от седемте щати и автономни територии съществуват специални независими органи и комисии за противодействие на корупцията.

  • В щата Western Australia агенти на независимата комисия против корупцията и престъпността (Corruption and Crime Commission of Western Australia) неотдавна подслушаха и записаха телефонен разговор между министър от правителството на този щат и известен лобист с недобра репутация, в който лобистът инструктира министъра по какъв начин да се изкаже по даден въпрос в парламента. Министърът беше незабавно уволнен.

  • За бивш министър от правителството на щата Queensland бе направено разкритие, че по време на мандата си е взел заем в размер от 300 000 долара от известен частен бизнесмен. В момента се извършва полицейско разследване по този случай. Пак в същия щат бившата министърка на туризма беше неотдавна подведена под съдебна отговорност за опит за изнудване на служебно лице.

  • В щата New South Wales агенти на независимата комисия против корупцията (Independent Commission against Corruption) в продължение на повече от година тайно са разследвали министър от щатското правителство и само преди няколко дни той беше публично арестуван и подведен под съдебна отговорност по над 30 обвинения, вкл. за употреба и разпространение на наркотици, за секс с малолетни момчета, и пр. Министърът беше незабавно уволнен и отзован от парламента (в тукашната система, министрите са задължително членове на парламента). Вчера той направи опит за самоубийство и в момента в тежко състояние в болница.

  • В щата Tasmania вицепремиерът, както и един висшестоящ съветник на премиера, бяха обвинени, че са замесени в съмнителни сделки с големи фирми от строителния бизнес и бяха подведени под съдебна отговорност. Едва ли е нужно да се пояснява, че вече нито вицепремиерът е вицепремиер, нито висшият съветник е съветник.

  • В щата Victoria съществува служба за борба с корупцията в полицията (Office of Police Integrity), на която са делегирани много големи права, вкл. правото принудително да привиква и разпитва свидетели, принудително да изисква и изземва документи и веществени доказателства и пр. Само през последната година тази служба е извършила над 60 разследвания на полицаи и полицейски подразделения, като в резултат на това немалко от тях бяха уволнени, а някои даже подведени под съдебна отговорност.

На фона на изнесените по-горе факти човек ще рече, че властта в Австралия се раздира от корупция и злоупотреби – в значително по-голяма степен, отколкото в България. Ще оставя на читателите да преценят доколко е валиден подобен извод. За мене обаче тези факти свидетелстват, че съответните австралийски институции работят ефективно и че никой в тази страна не се радва на ненаказаност. Всъщност голямата публичност, която всичките тези случаи получават, както и високата степен на нетърпимост, която обществото като цяло проявява към всякакви прояви на корупция във властта, сами по себе си имат много силен превантивен ефект: хората във властта добре разбират какво ги очаква, ако прекрачат закона и затова сравнително малко са онези, които са готови да рискуват кариерата и честта си в името на незаконно придобиване на облаги.

Що се отнася до тъй наречения преход в България, аз ще приема, че е на път да приключи, когато видя, че хора на високи властови позиции са осъдени или поне отстранени от власт заради корупция и злоупотреби.

Не бих имал нищо против също така да видя, че обществено значими фигури, като Христо Стоичков например, са толкова равни пред закона, колкото и всички други български граждани, пък дори и да става дума само за нещо толкова тривиално като глобата за превишена скорост.

Начало    Горе


© 2004 Още Инфо