|
 Като
че ли малко изненадващо за гостите и участницте в
Берлинале ‘2004, в
събота сутрин се извъртя и последният фестивален филм. След 10
дни, прекарани почти изцяло на тъмно с кратки притичвания между
киносалоните, залата за пресконференции в хотел Hyatt и някое от
кафенетата на фестивалния комплекс на Потсдамер плац, започва
периодът на голямото изчакване.
Кой от показаните 394 филма – от
тях 23 в официалния конкурс – ще се запомни, кои заглавия ще
потвърдят реномето на фестивала като един от най-добрите в света?
Общо е мнението, че конкурсът не
излъчи, както е било други години един, безспорен фаворит за
Златната мечка. Според мнозина, ако американският «Something´s
Gotta Give», не бе показван извън конкуренцията, той щеше да
остави останалите съперници без шанс за победа. Филмът е виртуозна
комедия с Джек Никълсън, Дайън Кийтън, Киану Рийвз и
очарователната Аманда Пийт. Героят на Джек Никълсън - стар ерген,
любител изключително на девойки под 25 години, преживява тежки
сътресения, разкъсван този път между прелестите на майка и дъщеря.
Контрастът между тази лека и
оптимистична комедия от Холивуд и повечето останали заглавия в
конкурсната програма бе поразителен. Вече писахме за
скандинавското участие и мъчителните, трудно поносими сцени на
саморазрушаване на героите. Това настроение – може би наистина
определящо за днешния свят –продължи и в редица от последвалите
филми: аржентинския «El abrazo partido» .- а нищетата и отчаянието
в съсипан квартал на Буенос Айрес, където единствената надежда е
емиграцията в Европа, колумбийския «Maria llena eres de gracia» -
героини момичета, принудени да тъпчат стомасите си с пакетчета
наркотици и да ги пренасят в тялото си в Ню Йорк или корейския
«Samaria» - получил много похвали, разказващ историята на две
малолетни проститутки, които се продават, за да съберат пари и да
отпътуватза Европа. Всеки от тях, разбира се с възможно
най-печален финал.
Не остана по-назад в пресъздаването
на безизходно подтискаща атмосфера и едното от двете немски
участия в конкурса: Филмът на Ромуалд Кармакар –млада надежда на
германското кино – «Die
Nacht singt ihre Lieder
– Нощта пее своите песни», бе най-голямото разочарования за
тукашните критици. Той разказва историята на семейна двойка,
разкъсвана от взаимна неприязън след като всички чувства са
изхабени. Изкуствените диалози и схематични герои предизвикваха
често бурен смях в салона, докато на екрана се ронеха сълзи или
героят отчаян мислеше за самоубийство.
Сред поредицата мрачни филми,
безспорно най-силно впечатление остави американският «Monster» -
един от фаворитите за наградите. Зрители и критици напуснаха
салона потресени от разказа за съдбата на Ейлин Уорнъс,
проститутка, която през 1989 отмъщава за униженията и насилието
над себе си и над своята приятелка, като убива шестима мъже. С
това тя влиза в историята като първата жена сериен убиец в САЩ.
След 12 години прекарани в затвора Уорнас е екзекутирана през 2002
и цяла Америка следи чрез медиите нейната драма. За убедителното
изпълнение на главната роля Чарлиз Терън вече получи Златен Глобус
и е номинирана за Оскар. Бившата очарвателна манекенка ни се
представя тук от нова, напълно непозната страна. Тя се осмелява да
бъде грозна и недодялана – за филма наддава 15 кила, поставя си
изкуствени зъби, заличава напълно веждите си. Резултатът е
потресаващ. Нейното превъплъщение като че ли остави най-дълбокото
впечатление на Берлинале 2004. При това филмът е дебют на младата
режисьорка Пети Дженкинс.
За първи път от доста време сред
споменаваните като фаворити филми е и немска продукция – «Gegen
die Wand – Срещу
стената». Младият режисьор Фатъх Акън, роден в Германия, не крие
своя турски произход и превръща съдбата на своите сънародници,
разкъсвани между две идентичности и две култури, в централна тема
на драматично разказаната история. Сибел, дъщеря на турски
преселници в Хамбург иска да избяга от задушаващата традиционно
ислямска атмосфера на бащиния дом и сключва фиктивен брак с
Джахит. Нещата не вървят добре, защото договорената свобода на
съпрузите влиза в конфликт с чувствата, които се събуждат у
Джахит. Неговата ревност води до тргаични усложнения и до затвора.
Заедно с героите зрителят се лута безспир между Истанбул и
Германия, каквато е и съдбата на повечето тукашни турци от вече
три поколения.
В заключение нека споменем и
режисьора Ричърд Линклейтър, който просто отключи сърцата ни със
своя романтичен и слънчев, но не по-малко сериозен филм «Before
Sunset». Представете си, че сте прекарали някога страхотно
денонощие във Виена с човек, когото сте срещнали случайно във
влака, разделили сте се преди разсъмване и години наред сте били
изпълнени от спомените за този партньор. Изминали са девет години
от незабравимата среща...
Именно така започва филмът, който е
продължение на «Before Sunrise»
от 1995 година. Пътищата на Джеси (Итан Хоук) и Селин (Жюли
Делпи) се кръстосват отново. Тя е чела романа му, в който той
описва любовно приключение, тяхното приключение. Той е пристигнал
в Париж за авторско четене, Селин го среща в книжарницата. Остават
им само броени часове до неговия полет обратно в Ню Йорк... Селин
предлага на Джеси разходка. Прекосяват през паркове и кръстосват
града по залутани улички, присядат в уютни кафененца, в колата или
в нейната гарсониера те водят интензивен разговор. Разказват си
един на друг за себе си, за представите си, за живота си, за
очакванията си към любовта и се мъчат да разберат дали наистина са
създадени един за друг. Впечатляващо е спонтанното и леко,
откровенночестно общуване, Постепенно енергията прониква между
тях. През цялото време ние ги наблюдаваме съвсем отблизо, камерата
се движи непосредствено пред тях, отсъства всяка дистанция. На
пресконференцията режисьорът обясни: «Показвам почти в реално
време непринудения диалог на двама души, които ужасно много се
радват, че се виждат отново и изпитват силно вътрешно влечение
един към друг». Жюли Делпи: «Колкото диалозите и да изглеждат сега
леки и спонтанни, ние работихме изключително интензивно над тях –
включихме свои идеи, лични мисли, изпробвахме всичко многократно».
А Итън Хоук сподели, че още не може да повярва, че всичко е
завършено успешно. След финала на първия филм продължението е било
неизбежно. Но паузата от 9 години не е била лека за преодоляване.
Резултатът си струва да се види. А филмът е, нека да
си призная,
е моят личен фаворит.
До Берлин, Мюнхен, Хамбург или Кьолн и обратно със самолет:
само срещу 89 евро!
|
|
Жюли Делфи и Итън Хоук се
проучват взаимно в Париж - "Before Sunset -
Преди залез слънце" |
|
 |
|
Бирол
Юнел и Сибел Кекилли - балканска нежност в Хамбург - "Gegen
die
Wand - Срещу стената" |
|
 |
|
Корейски ученички по пътя на порока - "Samaria" |
|
