25-02-2003

Online от 1 юли 2002

 
 

Начало

Архив 2002

Фотогалерия

Документи

Проектът

Правила

Контакт

 

Милен Радев

Още инфо - Берлинале

Берлински филмов фестивал  6-16 февруари 2003

15 фивруари 2003, 12:004

Бандите на Ню Йорк спускат завесата в Берлин

-7- Бандите на Ню Йорк спускат завесата в Берлин

-6- Учестен фестивален пулс и през уикенда

-5- Обявиха номинанациите за Оскарите

-4- Чикаго в Берлин!

-3- Германската столица е в предфестивална треска

-2- Шест дни до началото на фестивала

-1- На Берлинале с Камерън Диас и Леонардо ди Каприо

 

Берлинале 2003 завършва, както започна преди 10 дни - завесата ще бъде спусната с филм, който взривява и не се забравя, който поляризира и след който «киното вече няма да е същото» - Бандите на Ню Йорк на Мартин Скорсезе. Между него и стартовия Чикаго фестивалът ни показа 22 филма - от сенегалския Мадам Брюет до китайския Герой и едва ли за някое от заглавията може да се каже, че ще е пълен аутсайдер на гала спектакъла в Берлинале Паласт при обявяването на златните и сребърни мечки тази вечер.

Сред любимците на журналистите несъмнено бе Спайк Лий, който представи тук своя 25-и час – едно в буквалния смисъл на думата постмодерно обяснение в любов към Ню Йорк. Едуард Нортън е дилърът Монтгомери, който изживява последното си денонощие на свобода преди да влезе в затвора със 7-годишна присъда за търговия с наркотици. В поредица епизоди той се сбогува с приятели и близки, а и със самия себе си, тъй като знае, че от затвора никога вече няма да се върне същият Монти. Филмът е проникнат от меланхоличната печал на града, поразен от 11 септември, където хората сякаш живеят по инерция, без да смеят да спрат и се погледат назад. Една от най-силните сцени е в апартамента на приятеля на Монти, преуспяващ инвестиционен брокер, когато неусетно и делнично камерата напуска разговора на двамата приятели, изпълзява през прозореца и ни запокитва в зейналата под прозореца пустота на кота нула. Ню Йорк на Спайк Лий е отблъскващ, Ню Йорк е влудяващ и безумен, но Ню Йорк е градът, който осъденият Монти не иска да загуби и заради който се отказва от възможно бягство и вечно изгнание. Изход няма – животът се живее докрай.

Без голяма доза надежда ни остави и словенският Резервни части – единственото представяне на балканския регион в официалния конкурс на фестивала. Резервни части – това е циничното определение за хилядите бежанци от близо и далеч, които преминават през Словения - последната преграда преди обетованата Западна Европа. Банди словенски трафиканти прехвърлят този безмълвен човешки материал от една камионетка в друга, от вонящи складове в цистерни за бензин, за да ги стоварят през телените мрежи в ръцете на италианските граничари. Е, среща се и хуманност – на гладните предлагат пица – по 50 € парчето, а антибиотици за тежко болния приятел по-хубавите емигрантки могат да си заработят върху кушетката на бандата трафиканти... При цялата си плакатна простота и традиционност, Резервни части разтърсва и не оставя никого равнодушен.  

Бандата на Дениъл Дей-Люис

Бандата на Леонардо ди Каприо

Мартин Скорсезе с Камерън Диас

Както Чикаго, така и Бандите на Ню Йорк, с който довечера ще бъде закрит фестивалът, вървят извън конкуренцията и това е оправдано – заглавия от такъв калибър биха предрешили всеки избор на журито. Мартин Скорсезе е създал филм, който ни връща в средата на XIX век и отваря непознати страници от хрониката на града - безмилостната кървава улична война на «кореняците» и «пришълците», главно ирландски емигранти. За главната си роля на касапина Бил – водач на местните бандити, Дениъл Дей-Люис е номиниран за Оскар, както и самият Скорсезе за най-добър филм. 

Неговият противник сред ирландците е Леонардо Ди Каприо. Филмът е изобразително въздействие. Автентичността на възсъздадения Ню Йорк отпреди 140 години е поразителна и навярно неповторима, тъй като по ирония на съдбата уникалните архивни материали, които Скорсезе е използвал за изграждането, са изгорели на 11 септември в кулите на Световния търговски център. Противоречивото въздействие на филма идва от съчетанието на вълнуващ и разтърсващ киноезик с декларативни метафори и пародиен кич с шокиращи детайли. Поквареният и фанатичен Бил например е наметнат декоративно с американското знаме докато прави самопризнания за своята жизнена философия пред младия ДиКаприо, а когато предава Богу дух на финала, камерата не пропуска да ни покаже гербовия щатски орел, който този злодей е гравирал на стъкленото си око. Филмът, също както старият Heavens Gate на Майкъл Чимино, руши много от митовете за създаването на американската нация, но въпросът е дали сам не допринася за създаването на нови.  

-6- Учестен фестивален пулс и през уикенда

-5- Обявиха номинанациите за Оскарите

-4- Чикаго в Берлин!

-3- Германската столица е в предфестивална треска

-2- Шест дни до началото на фестивала

-1- На Берлинале с Камерън Диас и Леонардо ди Каприо

Начало    Горе


© 2002 Още Инфо