|
Не винаги е приятно да се окажеш в ролята на пророк.
Особено, когато пророкуваното развитие влиза в разрез с
основни принципи, на които би трябвало да се изгражда
нашето западно разбиране за правата на човека, за
ненакърнимостта на човешкия живот и на правото на
свободно изразяване на мнение.
Във вчерашния коментар
Смях през сълзи в залата направихме саркастичното
допускане, че британските разследващи власти и държавно
ръководство може да се посъветват с руските органи и с
техния върховен главнокомандващ и да приемат тяхното
мнение за убиеца на Александър Литвиненко. Ето че днес
пристигат вече съобщения за контакти на високо ниво
между Лондон и Москва, които явно са оказали влияние
върху атмосферата на заседанието на британския кабинет в
четвъртък.
Както научаваме от «Таймс“, на заседанието премиерът
Тони Блеър заявил, че «най-важното си остават
дългосрочните отношения на Великобритания с Москва».
Друг министър изразил безпокойство от това, че «случаят
води до напрежения с руснаците» и добавил, че «те са
прекалено важни за нас, за да си позволим да се караме с
тях заради тази работа».
Външният министър Маргарет Бекет информирала министрите
за разговор с руския си колега, от когото научила, че
президентът Путин бил ядосан от неспособността на
британците «да накарат Литвиненко да замълчи в
последните часове на живота му». Москва счита
предсмъртното писмо на Литвиненко, в което той нарича
руския президент «безскрупулен варварин» част от добре
организирана кампания за да се навреди на имиджа на
Путин преди срещата на върха в Хелзинки.
Британските пируети придобиват още по-съмнителен
характер с изказването на вътрешния министър Джон Рийд.
Той предупредил кабинета да не се впуска в предположения
за смъртта на Литвиненко и припомнил, че «бившият
шпионин» бил замесен с «организираната престъпност, с
КГБ, с чеченците и с емигрантски руски олигарси».
Внимателният читател, запознат не само със
западноевропейските средства за информация, но
прелистващ и някои московски медии, не може да не се
сепне след впечатляващото изказване на отговорния за
вътрешната сигурност и борбата с престъпността британски
министър. Досега правителството бе съобщавало само за
готовност на руснаците да окажат съдействие в
следствието. След горното заявление изглежда, че
официални среди в Лондон започват да възприемат дори
езика на кремълските медии и пропагандисти.
«Чеченците», «олигарсите» - това съвсем не е коректният
и предпазлив стил, който сме свикнали да очакваме от
службите на Нейно Величество. Кои са «чеченците»? Ахмед
Закаев - получилият с решение на върховния лондонски
съд статут на политически емигрант министър от кабинета
на убития чеченски президент Масхадов? Закаев, този
светски и проевропейски мислещ политик, който при всяка
възможност публично настоява за мирно разрешение на
чеченския конфликт и не спира да призовава Москва на
масата на преговорите? А «олигарсите»? Борис Березовски
- напуснал Русия след подготвяно покушение срещу живота
му? Бизнесменът, дразнещ Кремъл със законното си
пребиваване в Лондон
-
за разлика от живо погребания в азиатски лагер след
политически скалъпена присъда
Михаил Ходорковски?
Въвеждането в официалното говорене на западния свят на
този език и на това мислене може да означава само едно –
поредна победа на Путинската стратегия за пречупване на
волята на демократичните общества да защитават свои
неотменими и ключови принципи. Така отстраняването на
един от ярко изразените противници на авторитарния руски
режим, съпроводено с вече известните ни обстоятелства
постига своята главна цел. Изправени пред поредния
пример на слабосилно демократично колебание с носталгия
си спомняме непреклонната позиция на лидери като
Роналд Рейгън и Маргарет Тачър
пред
лицето на
смазващата съветска ядрена мощ.
Поведението на някои днешни техни наследници придава на
полузабравената максима на Ленин от 1920 «Те ще ни
продадат и въжето, на което ще ги обесим» нова
актуалност. |
