|
Предупреждение:
Не се препоръчва на прекалено чувствителни, на
слабонервни, на психически обременени и на Никола Филчев
Действащи лица:
Двама
влюбени почитатели
(фен
и фенка)
на Бойко Борисов и на Симеон Сакс Кобурготски. До
края на действието не се разбира в какво са влюбени двамата - един
в друг или в Бойко Борисов.
....................................
Действието се развива в Народния театър, където генерал Бойко
Борисов ще бъде произведен в генерален секретарисимус и главен
генералисимус на републиката. По случай повишението му Народният
театър е преименуван във Всенароден театър.
Към Всенародния театър напират възторжени народни маси. Техният
благороден порив обаче е възпрепятстван от куршуми, взривове и
бомби, защото в София воюват бандите на Васил Безбожков – Черепа
и Косьо Змеев – Смоковеца.
Почитателят и почитателката на Бойко Борисов внезапно попадат
между двете банди. Почитателят се опитва възмутено да разсъждава.
Фен
(възмутено):
Защо вилнее престъпността? Защо избухват бомби и летят куршуми?
Ами много просто. Защото Бойко Борисов все още няма достатъчно
правомомощия. Но сега, като го направят генерален секретарисимус и
главен генералисимус на републиката, с престъпниците е свършено.
(към
престъпниците):
Свършено е с вас. Веч бий дванайсетия кобен час. Елате вий, елате
подлеци.
Избухва бомба и откъсва и двете му ръце.
Почитател: Ох, олеле, боли. Една бомба откъсна и двете ми
ръце.
Почитателка
(фенка)
на Бойко Борисов: Нека гледаме положително
на нещата, както пропоръчва любимия наш цар и премиер Симеон Сакс
Кобургготски. Нямаш вече ръце, но пък ти останаха краката. С тях
все още можеш да отидеш и да видиш как произвеждат нашият любимец
Бойко Борисов в генерален секретарисимус и главен генералисимус.
Почитател
(към
фенката):
О, да, права
си. Да търсим позитивното и градивното.
(към
престъпниците)
Безумци! От всяка капка кръв пред вас ще бликнат нови хиляди
почитатели на Бойко Борисов!
Почитателка
(допълва):
И на Негово Царско Величество Симеон Сакс Кобургготски.
В този миг избухва бомба и откъсва двата крака на почитателя.
Почитател: Ох, боли. Ужас. Ами сега. Без крака няма да мога да
отида до Всенародния театър. Ще пропусна повишението на Бойко
Борисов в генерален секретарисимус и главен генералисимус. О,
колко жестока е съдбата.
Почитателка на Бойко Борисов: Ти пак не гледаш градивно на
нещата и не виждаш позитивното в тях. Може да нямаш ръце и крака,
но затова пък имаш очи, с които да видиш как повишават любимия наш
главен секретар на МВР. Облегни се на мен, аз ще те пренеса до
Всенародния театър. Съвсем близко сме вече.
Почитателката и почитателят стигат до Всенародния театър и тъкмо
почитателят да види как произвеждат любимеца му Бойко Борисов в
генерален секретарисимус и главен генералисимус на републиката,
един случаен куршум засяда в главата му и го ослепява.
Почитател на Бойко Борисов: Сбогом, прощавай, Бойко Борисов.
Ръце си нямам, да те прегърна. Нозе си нямам, за да отида във
Всенародния театър. Очи си нямам, за да видя как те произвеждат в
генерален секретарисимус и главен генералисимус…
Почитателка на Бойко Борисов
(като
го прекъсва):
Ама правилно каза нашият вожд, учител и цар Симеон Сакс
Кобургготски, че много им пречи мисленето на българите. Точно
заради това глупаво българско мислене не успя да ни повиши
заплатите незабавно и несимволично. Ние все гледаме откъм черната
страна на нещата. Докато човек носи глава на раменете си винаги
трябва да гледа напред и да търси положителното. Няма защо да
хленчиш. Аз ще ти разкажа какво става във Всенародния театър.
Нова бомба откъсва главата на почитателя. Главата пада на паважа и
се разцепва. Зрителите могат да не се плашат, защото от нея не
потича мозък, нито пък се размазва по стените./
Почитател
(горестно):
Ами сега?
Тия взривове ми откъснаха и главата. Какво положително има тук.
Почитателка: Трябва ли ти глава, за да верваш на любимия наш
цар Симеон и да гласуваш за него ?
Почитател
(Обнадеждено):
Не.
Почитателка: Ето ти едно положително нещо. А трябва ли ти
глава, за да верваш, че Бойко Борисов ще се справи с престъпността?
Почитател
(градивно):
Положително не.
Почитатателка
(Позитивно):
Ето ти още едно позитивно нещо. А трябва ли ти въобще глава, за да
мислиш?
Почитател
(Възторжено):
Не. Та нали любимият наш Негово Величество Симеон Сакскобургготски
мисли за нас.
Почитателка: Ето, виждаш ли, че можеш да имаш градивно и
позитивно отношение.
Почитател: Да, права си. Кръвта ми, например,
все още не е съвсем изтекла, аз все още не съм умрял, а ти все още
ме обичаш, нали, скъпа ?
Почитателка: Нека не говорим за това, което ни разединява.
Нека потърсим това, което може да ни обедини, както казва нашият
премиер. А нас може да ни обедини само общата ни любов към Бойко
Борисов. И към любимото ни величество Симеон Сакс Кобургготски,
разбира се.
В този момент пада бомба и ги разединява чрез доразчленяване и
разкъcване.
Различните им части и членове се разхвърчат в разни посоки и падат
навсякъде.
Различните им части и членове: Ние сме на всеки
километъъъъъъъър !
Хор
на бившите чавдарчета и строители на Хаинбоаз: Пада другарят в
смъртен бой!
Пада мрак, пада още една бомба, пада и завесата.
Рейтингът на Бойко Борисов се вдига.
Край на акта, край на комедията.
В хамама на обречените 1
2
3 |
