|
И стои така не съвсем извинена
Няколко капки се стичат по срамните й места
Месата с очертанията на вени и
Извити стави доколкото позволява костта
Така ли само ще идва като непоносимо
видение
И ще си тръгва не съвсем погнусена
Беше някъде вън, беше в теб, беше в мен или
беше отклонение в гените.
Не трябваше да я пита, не трябваше да
посяга,
Да я опипва, да я мърси и след това да я чисти,
Да оплита въжето, да го разтяга и
да наблюдава как е увиснала.
Да проверява дали е избягала
Какво е скрила зад устните стиснати
Да мери и кръвното й налягане
И да пълзи като глист из мислите й
Но е късно вече за извинение
Крачи из коридора, опитва се да не пие
Да не извика, да не заплаче, да не простене, а
после ляга, свива се на кълбо и вие |
