|
ВТОРО СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ФЕЯТА
Тя не беше обикновена:
Имаше белег на слабините си
Една изпъкнала вена
И синини под очите
Тя не беше обикновена
Изглеждаше някак настръхнала.
И дали
защото беше студено
се превръщаше в пара дъхът й
и ставаха думите
някак кълбести –
нищо не й се разбираше
Овчи кожи, вой на вълци,
Вир
вода и кръв от вапмпири
Плесница от нищото, пот от бедрата
Локви в
кишата, учудено мигане
Следи от още мокри крака и
недочетена книга
После извадка от разписание
Далечен спомен от тъмна провинция
Влакът е спрял на междинна станция
Нито Оряхово, нито Илиенци
Чува се само воят на вълци
но мирише на овчи кожи
И пътниците са
сякаш накълцани
От някакъв много нащърбен нож и
са побледнели, сякаш
изпити
От караконджули и вампири
Уморени, много зли и
Останали
почти без сили.
Тя опитва да се промъкне
Точно тук е нейната спирка
Мъкна куфара , мъкне си мъката
покрай железничарското свиркане
Вената й се е подула
Ръбът на куфара удря таза й
Тръгва от
нулата, стига до нулата
И си припомня какво са й казали
После се
мъчи да го забрави
То беше нещо обикновено
Като звук на заключена брава
и
Мокри стъпки в етажа приземен
които вече са позасъхнали
Дори
няма нужда да бъдат мити
Като кълбеста пара на пътя и
Като дъха с който
бяха увити |
