ОЩЕ

01-09-2002

21 юли 20024           Демокрация -

с кавички или без...

К

огато вестник “Демокрация” спря, повечето от коментарите на колегите журналисти от т.нар. независима преса варираха от лицемерно съчувствие до откровено злорадство – в смисъл, така им се пада на “партийните издания”. Дори в един материал се отбелязваше с радост, че най-сетне демокрацията останала без кавички… Естествено, имаше се предвид вестник “Демокрация”.

С

ъс сигурност си отдъхна управляващото мнозинство - ще ги боде един остен по-малко. Левицата също е доволна – въпреки, че е във властта, в медийното пространство остава почти единствена опозиция. Отдъхнаха си и от СДС – въпреки сантиментите, няма да изтичат излишни пари в тези тежки времена. И някои вестници с подобна ориентация са доволни – един конкурент по-малко на и без това отъняващия медиен пазар.

В

ъпросът обаче е кой загуби? Дали това са само журналистите от вестника, които трудно ще намерят бързо нова работа в тежката икономическа ситуация? По-скоро загубиха всички и най-вече демокрацията без кавички. Не защото не е демократично да загине един вестник, който не може да си плати харчовете, а защото това е още една загубена възможност за алтернативно мнение и позиция.

М

ясто, където няма да се появят заглавия като “България уби дете”, както написа с огромни букви преди повече от година един многотиражен всекидневник. Или пък като друг, който се занимава месеци наред с това бременна ли е или не една нещастна, болна жена. “Демокрация” никога не си позволи да постъпи и като трети, в който стръвно и сълзливо се глозгат съсухрените телеса на бивши звезди на културата и изкуството. Тук не става дума да се пренебрегват, подминават и забравят събития и личности, а да се пази човешкото достойнство не само на онези, за които се пише, а и на читателите.

У

 нас медийните пространства, излъчващи позитивна енергия, наистина намаляват. Така наречената “обществена телевизия” се използва за лично отмъщение спрямо определен вестник и дори СЕМ не може да се справи с доста изпосталялата по идеи и рейтинг “Всяка неделя”, нарушаваща често закона. Повечето от “надпартийните” или “извънпартийни” печатни издания пък са финансирани от групировки, които налагат своите корпоративни интереси и дори се боричкат едно с друго, заради хатъра на собствениците си.

И

 тъй, кой в крайна сметка загуби? Загубата е на все още слабото ни гражданско общество, което не можа да наложи компетентността като критерий на всички нива и допусна посредствеността отново да ни залее. И много скоро вероятно напълно ще удави хилядите честни, морални, бедни и интелигентни българи, които преживяха загубата на “Демокрация” като лична драма. Като крах на своите илюзии, надежди и очаквания. Не че вестникът е бил върха на публицистичното майсторство, но със своята позиция и дори кусури имаше място не само на вестникарската сергия, а и в душите на тези многократно лъгани българи, за съжаление не само от чужди, но понякога и от свои.

К

ато че ли и вестникарските рафтове са по-бедни визуално, след като сред палитрата от издания вече липсва синята глава на “Демокрация”. Но това се отнася най-вече за съдържанието, с което се съобразяваха и съмишленици, и противници. Дали ще възкръсне отново вестникът е трудно да се каже. И все пак не е невъзможно. Обратното ще значи, че българите са готови леко да се отказват от традициите и от символите си, от миналото и от бъдещето си. Нещо, което впрочем често се е случвало, но защо ли историята трябва да се повтаря отново и отново?

Е

два ли трябва да се чакат подаяния от читателите на вестника, но “Демокрация” като акционерно предприятие може да стане онова усилие, което да сплоти хората, вярващи, че в нашия свят все още има място за човещина, интелигентност, предприемчивост, достойнство, чест, морал и принципи. Често на една или друга позиция изразена в “Демокрация” се гледаше с пренебрежение – а, той пише така защото работи в “Демокрация”. А може би е точно обратното – той е в “Демокрация”, защото мисли така! Не твърдя, че това се отнася за всички, но за себе си съм сигурен.

Бележка:

Текстът е публикуван в бр. 90 /юли 2002/ на месечното списание на Българския хелзинкски комитет “Обектив”.

От същия автор:

11 юли 20024Божидар Абрашев: едно непрестанно отсъствие

30  юли 20024Учебният план като свещена крава.

1 септември 20024Абрашев спонсорира "На всеки километър". Но "Аполония" - не.