ОЩЕ

01-11-2002

31  октомври 2002419:30 

Големите загадки

на българската политическа корупция

зказването на правосъдния министър Антон Станков, че има случаи на политическа корупция, предизвика резонен интерес сред медийното братство. Опитите на журналистите обаче да се доберат до конкретни имена, удариха о камък. Така че с голяма доза вероятност може да се каже, че и тази акция ще завърши като оная, когато преди няколко години президентът Петър Стоянов се обърна към тогавашния премиер Иван Костов с крилатата фраза: “Иване, кажи им. Те ще те разберат.”  Колкото повече време обаче минава, толкова по-ясно става, че нито Иван, нито Антон е трябвало да казва, нито пък те са щели да разберат. Защото всъщност няма нищо за казване. А единственото място, където тези неща се казват и доказват, беше и и си остава засега съдът. По последни данни на съдебната инстанция, корупцията в България клони към нула.

 въпреки това официално положение на нещата, корупция у нас не само че има, ами се вижда и с просто око. Това явление винаги се появява там, където има възможност да се появи. А у нас дал Господ обширни територии.

реди няколко дни бившият шеф на Националната служба за сигурност ген. Атанас Атанасов в интервю пред “Още инфо” заяви в прав текст, че известен български политик е взел 300 000 долара, за да защити интересите на Чорни и Ершов в една медиа. Интересното е, че повечето се сетиха от раз как се казва политикът, без Иван някога да ни е казвал. Всеки също така без особен труд ще се догади кои именно медии биха публикували подобни писания. Наскоро техните издатели, очевидно мнозинство, излъчиха лауреат на приза “Черноризец Храбър” за “разследване” в защита на същите лица, изгонени от страната по времето на Иван от генерала, срещу когото има повдигнато  обвинение. Това също се нарича корупция, и то от най-опасния вид.

оправянето на закона, за да се избегне препятствието с по-ниския от нужния образователен ценз на Васил Иванов–Лучано и той да бъде назначен за министър на младежта и спорта, надали е направено заради изключителните качества на г-н Иванов. Едва ли натискът Георги Петров–Тъпото да оглави комисията по хазарта е продиктувана заради изключителния ум на този кадър. Като възрожденска инициатива ли да определим кадрилите на Емил Кошлуков да прави закон за лобизма зад гърба на работодателските организации в услуга на кръга “Възраждане”? В коя графа да поместим действията на мастития министър на държавната администрация Димитър Калчев, когато пое защитата на Чорни лично, наричайки го крупен инвеститор? Как се нарича чадърът, разперен от Доган над същите “инвеститори”? Дали пък не е прав ген. Атанасов като казва, че когато говорят за инвестиции, подобни политици очевидно имат предвид себе си като обекти на инвестиране. Но когато става дума за корупция, не може да се абстрахираме от институцията, призвана да се бори ефективно с нея – главна прокуратура. И няма как да не се усъмним, че самият доктор, който трябва да оперира болния, има нужда от спешна терапия.

одина преди да изтече мандатът на бившия главен прокурор Иван Татарчев, “Демокрация” изписа десетки материали, за да докаже, че независимо как ще се казва следващият обвинител №1, той ще възпроизведе по същия начин дефектите на системата, защото матрицата е генерално сбъркана. Личните качества на човека, заел този пост, имат само нюансиращ ефект. Просто институцията на главна прокуратура не е независима, а е безконтролна. До степен, че той може да си позволи кажи-речи всичко. Страх сковава медиите, опарили се веднъж-дваж  в авантюрата да пишат против определени действия на г-н главния прокурор. След подобни писания техните издатели сигурно  дълго са съжалявали за лекомислената си слабост към свободата на словото.

юбимо обяснение на засегнатите страни у нас е, че навсякъде има корупция. Даже и в просперираща Швейцария. Но за разлика от швейцарците, за които хода на всяко разкритие има характера на криминален сюжет, у нас тази “тайна” е като прочетен вестник. И на съда е ясно, и на публиката.