Последният материал на уважавания д-р Илко Семерджиев със заглавие “До г-жа Ултрамаринова” е несъмнено по-забавен и смешен дори от шопските раздумки, да ме прощава Белчо Дончев. Защото и най-гениалният сатирик не може да докара естествената невнятност, с която ни радва текстът на бившия министър. Ако го четеш отгоре надолу, отдолу нагоре, отдясно наляво или замениш произволни части от пасажите с други, той няма да загуби и грам от спонтанната си прелест. От четивото става ясно, че се дава пълна свобода на здравно-осигурените граждани да избират лечебното заведение на територията на цялата страна.

Практиката показва, че след като се осигурят в НЗОК, гражданите свободно могат да изберат кабеларката, от която екстрасенси ще се погрижат за здравето им. Наскоро по една от тези телевизии се проведе многозначителен лечебен сеанс. Контактьорът, мрачен дебилен младеж със забавен говор (вероятно заради скъпоценното високоимпулсно време) прихвана в обсега на кристалната пирамида някакъв свободен гражданин.

Водещ контактьор: По какъв въпрос се обаждате?

Зрител (по телефона в ефир): За здраве.

В. к.: Нещо с простатата ли?

З.: Не, с бъбрека.

В. к.: Да, виждам, десният ви бъбрек не е наред.

З.: Не, левият ме боли.

В.к.: (раздразнено): Естествено, че е левият, за мене е дясно, огледално погледнато.

Та, д-р Семерджиев, според мен вашето здравно осигуряване е ляво, да не казваме нещо друго. Огледално погледнато, от наша гледна точка. За вас то може и да е дясно, не спорим.

Особено силен аргумент ми се видя психоанализата на Б. М. и другите ви опоненти, за която е добре да се намеси и психиатърът д-р Хинков. Но направо не мога да се сдържа да не цитирам един фундаментален пасаж, въпреки че не го схванах напълно. Но просто заради непреходната му художествена стойност:

“Такива като Б. М. най-вероятно са жертви на собственото си невежество, защото дори не искам да помисля, че са ни програмирали да се самоунищожаваме (!!!!!-б. м.). Има и друга веротност – този, който имам предвид по-горе, както и други като него, вероятно са гласували за царя и сега разочаровани, се опитват да правят автопсихотерапия, прехвърляйки вината към обекта на своето изборно (през 2001) пренебрежение. Крият тази част от травмираното си съзнание в несъзнаването и така чрез изтласкване на проблема съхраняват временно самоуважението си (но не и психичното си здраве). Катарзисът при тях рано или късно идва, но не винаги се понася.”

Къде си, татко Фройд!