|
|
>> І част
Въпреки това обаче съдебното
преследване на комунистическите престъпления у вас продължава?
- Да. Макар и трудно. Кононов не е единственият, който е привлечен
под отговорност. Много бивши чекисти, които са извършвали
престъплението геноцид срещу жителите на Латвия, са привличани под
наказателна отговорност. Ще ви дам още един пример. По мое време,
докато още не бях излязъл в пенсия, по мое указание и лично в мое
присъствие беше арестуван офицерът от КГБ, чекистът майор Иля
Мошонкин. Той е взел активно участие при депортирането на жители
на Латвия – в това число възрастни хора, малки деца и жени, много
от които са загинали при нечовешките условия, при които са били
поставени. Също така той е извършвал и други престъпни действия.
Мошонкин беше арестуван и делото изпратено в съда. Това стана на
12 август 1998 г. Делото беше изпратено в Рижкия окръжен съд.
Решението ми да бъде арестуван беше обжалвано и след това го
освободиха срещу задължението да се разписва. Сега той живее в
центъра на Рига, в красив дом. Дом, в който преди това са живеели
жертвите, които той е репресирал. Най-добрите домове в Рига са
заети от окупантите, бившите военни. Някои от тях продължават и
сега да ползват дори и посудата на тези, чиито домове са
конфискували. А съдебният процес срещу Мошонкин така и не е
започнал, делото все още не е влязло в съдебна зала, независимо че
са минали повече от четири години. И никой не знае кога ще
настъпи този момент. Но на всеки е ясно, че има натиск от страна
на Русия.
А правили ли са опит Кононов или
Мошонкин да напуснат Латвия след като бяха освободени от затвора?
- Не. Те не се страхуват, защото зад тях стои Русия. След като
окупационните войски напуснаха страната ни, Русия принуди Латвия
да подпише някои споразумения, според които да гарантираме
социалното обезпечаване на бившите военни, както и това, че те
няма да бъдат преследвани. Но ако са извършили престъпления, ние
имаме право да ги привличаме под отговорност. Русия обаче застава
зад тях. Твърди, че ние притесняваме рускоезичните, че нарушаваме
техните човешки права. Русия се занимава с антилатвийска
пропаганда на международно равнище. За съжаление властите в Латвия
се страхуват от нея, боят се да не ядосат източната си съседка.
А каква е съдбата на бившите офицери
на КГБ в Латвия?
- Бившите работници от КГБ си живеят в Латвия, занимават се с
различни неща, с бизнес например. Тях никой не ги преследва. Макар
че всички те са били в КГБ – за която е всеизвестно, че е престъпна
организация. За тези, за които нямахме конкретни доказателства,
даже не
възбудихме дела. Но срещу някои повдигнахме обвинения. А
някои дори са осъдени - бивши кагебисти, но такива, за които имаше
категорични доказателства. Например беше осъден кагебиста Фарбтух.
Той беше инвалид, възрастен. Получи много незначително наказание.
А поради напредналата си възраст беше и освободен от ареста. Още
някои съдебни процеси текат срещу тези лица, но Москва реагира
много болезнено на това, че ние се занимаваме с бивши кагебисти, а
нашите власти се страхуват много от Москва…
Каква е причината за този страх?
- Защото Русия е атомна държава, а Латвия е малка страна, която
засега все още не е член на НАТО.
А имате и горчив опит…
- Ние имаме много, много горчив опит. Знаем какво представлява
източната ни съседка. Знаем каква беше нейната политика по
отношение на съседните й държави. Ако погледнете географската
карта от преди Втората световна война и след това, ще
забележите, че няма такава страна, на чиято територия да са се
провеждали някакви военни действия или акции, в които Русия да е
взела участие и да не им е отнела територии. Като започнем от
Север – от Финландия са отнети много територии, включително излаза
й на Северния ледовит океан, от Естония - Печорите.. От моята
Латвия отнеха шест административни единици от Абренската околия –
от Русия заявиха: “Това е наша територия, там живеят предимно
руснаци - взимаме я и толкоз!”. От Източна Германия е отнета
Източна Прусия или така наречената Кьонингсбергска област, от
Полша, струва ми се, около 10 процента от територията й, от
Румъния - Бесарабия, от Япония – Корилските острови. Това е
сегашното положение. Територията на Русия е една шеста част от
сушата на земното кълбо, но на тях все им се вижда малко и малко.
Тяхната политика е как да грабят съседите си, как да анексират
техни територии. Това са факти, исторически факти, които доказват
неопровержимо това поведение. И именно по тази причина, като имаме предвид
тази политика на източната ни съседка, ние сме длъжни да се
опасяваме, да бъдем внимателни. Не трябва да дразним Русия, длъжни
сме да се държим едва ли не мило.
Действително, ние нямаме нищо
против руския народ и живеем в дружба с руските хора. Но аз
считам, че трябва да отстояваме твърдо позициите си, защото ако
покажем слабост - във всеки уязвим пункт ще последва два или три
пъти по-силен натиск.
Какви са проблемите, които
сега има вашата държава с живеещите в Латвия рускоезични?
- Не е тайна, че след окупацията на Латвия политиката на Сталин
да унищожи колкото се може повече от жителите на
Прибалтика - да ги изсели в Сибир, да ги разстреля, а вместо тях
да засели руснаци. За това има достатъчно конкретни данни.
След като окупационните войски напуснаха Латвия през 1990 г.,
Русия се бореше у нас да останат колкото се може повече руснаци. А
ето сега те ни създават проблеми. Не желаят да учат латвийски език,
искат двуезичие. Постоянно се жалват, че им се нарушават човешките
права. А това, че в продължение на 50 години тъпчеха с крака
нашите човешки права, не ги интересува. В момента в Латвия повече
от 30 процента са рускоезични - не само руснаци. Сталин
преселваше тук различни националности, но основната част от тях са
славяни, преобладаваща част от тях
– руснаци.
Тази ситуация отразява ли се на
партийната и етническата конфигурация на представителство в
парламента и оттук - на политическата линия на държавата?
- В Латвия живеят много лица, повече от половин милион
рускоезични, които нямат латвийско гражданство…
По какво причина?
- Защото през 40-те години те са преселени незаконно на
територията на Латвия, те не са граждани на Латвия. Някои от тях
са приели руско гражданство, някои от тях латвийско - съгласно
нашите законите имат право да се натурализират. Но много от тях не
желаят да направят това, защото смятат, че свободна Латвия дълго
няма да я бъде и отново ще има единна и неделима Руска империя.
Така мислят мнозина от тях.
И тези повече от половин милион
рускоезични нямат право да участват в изборите?
- Да, това е ясно. И именно по тази причина Русия иска на всички
тях автоматически да се предостави латвийско гражданство. За да
може всички те да участват в изборите. И може би по пътя на
изборите да лишат Латвия от независимостта й. Русия излиза в
международните организации с искания да се притиснат
Прибалтийските държави - особено Латвия и Естония – “защото не
желаят всички руснаци да бъдат равноправни граждани”. Но да бъдеш
гражданин това не е само право, а е и задължение. Това включва да
знаеш историята, да знаеш езика, както е в другите страни. А у нас
живеещи от 50 години в Латвия не знаят латвийски език. Защото
смятаха, че не им е нужен този език.
Смятали са се за господари?…
- Мога лично, като пряк свидетел, да ви разкажа следния случай.
През 80-е години отивам на касата на гарата и имах смелостта
на латвийски език да си поискам билет. И касиерката ми отговори: “Говорете на човешки език, аз
вашия кучешки език не го знам”. Значи човешкият език е руският, а
кучешкият – латвийският. Можете ли да си представите такава
ситуация – Вие в България отивате на гарата, искате на български
език да си купите билет, и на Вас да ви отговорят - говорете ми на
турски или гръцки, аз вашия кучешки език не го знам. Такава беше
ситуацията у нас. Налице беше политика на русификация и
колонизация - Прибалтика я има, но като губерния, като територия
на Руската империя.
А как се отнася сега Русия към
желанието на Латвия да се присъедини към НАТО, доскоро от Москва
реагираха много остро на това?
- Да, в началото Русия го приемаше много болезнено. Защото
страните от Прибалтика – “това са били наши територии, как сега ще
отидат в НАТО?” Много болезнено... Но сега Русия разбра, че е
безполезно и се примири с фактите. Макар че го приема като нещо
като зъбобол – това, че Прибалтика ще влезе в НАТО. Заедно с
България, с Румъния, със Словакия и др.
Казахте, че продължават и процесите
за търсене на отговорност за престъпления, извършени по времето на
комунизма, но това става трудно. Защо?
- Да, разбира се, че продължават. Но делата се развиват много
лошо, защото в състава на работещите в съда и прокуратурата има
много бивши комунисти, които не са изкоренили от себе си
стереотипите, придобити от самите тях по времето на
комунистическото владичество.
А има ли законодателен процес на
лустрация в Латвия?
- Да, но тя е недостатъчна. Законът е непълен. Бившите щатни
служители на КГБ и агентите не могат да бъдат избирани в
Парламента, за тях съществуват някои ограничения и да заемат
държавни постове. Но този закон е слаб. Защото агентите трябва да
минат през съд, който да установи дали те действително са
сътрудничели. А те в съда отговарят, разбира се: ”Не, не съм”. А
тези, които са вербували агента казват: “Не, не е. Той не е
сътрудничел в действителност. Всичко това аз съм го фалшифицирал”.
А документите за агентите за съжаление са унищожени. Или пък
по-важните от тях са отнесени в Москва.
Москва обещаваше, че ще върне всички архивни материали и данни. Но
само беше подписан договор за това – така и не ги връщат до
ден-днешен. Например наказателното дело, заведено незаконно и
почиващо върху монтирани фантастични обвинения, срещу нашият бивш
президент преди Втората световна война, се намира в Русия и не го
връщат. Това се отнася и за делата на много други политически,
обществени, военни дейци на Латвия от това време.
ІІІ част >>
|