|
>> ІІ част
Знаете ли какъв процент от архива на
латвийското КГБ е отнесен в Москва и не е в момента в наличност в
независима Латвия?
- Част от наказателните дела ги няма, както вече казах. В Латвия
се намира обаче голямата част тях. А що се отнася до архива на КГБ
– той остана в Латвия. В това число и картотеката на агентите,
т.е. доносниците, или както се наричат на руски жаргон – стукачи.
Макар че най-важното и от архива на КГБ е прибрано и отнесено в
Москва.
Картотеката на агентите, т.е.
нещатните сътрудници на КГБ, в Латвия е запазена на сто процента?
- Не на сто процента. Подозираме, че някои неща липсват. Но
огромната част от нея е запазена. И е при нас в Латвия. По времето
на промените във властта, които ставаха у нас, е било дадено
указание на работниците от КГБ да изгорят документацията си. И
чекистът, да кажем Петров, изгаря досието на своя агент, с
документите с получената информация от него. А най-важните от тези
документи се изпращат в Москва. И у нас е останала гола картотека.
Но данните кой какъв е - те са си там, в картотеката! Това е
центърът на документацията. Какво е донасял агента, какво е
говорил – това обаче го няма. Но в картотеката са налице данните,
че е завербуван, датата кога е станало това, характеристиката му
като агент и т.н.
Какъв процент от тези досиета е бил
унищожен?
- Това не знам. По този въпрос може да се обърнете към директора
на Центъра за документация на престъпленията на комунистическия
тоталитарен режим в Латвия. Центърът се намира в същото здание, в
което е и нашата организация на репресираните по политически
причини. Този център се разпростира на цял един етаж. Той е на
подчинение на Бюрото за защита на конституцията на Латвия. Там
сега се намира цялата информация за бившите чекисти, картотеката,
дневниците за агентите и т.н.
Има ли запазени досиета?
- Да, има. Но много малко. Най-важните папки са отнесени в Москва.
Но много са изгорени в пещите от вербовчиците - бившите работници
от КГБ.
Такова унищожаване беше налице и в
България…
- Ето, виждате ли…Имало е една голяма печка, където са ги
изгаряли. Това го знам лично от един чекист. Името му няма да
кажа, защото ще си има неприятности с бившите си колеги. Опасно е
за него.
По заповед ли са унищожавани?
- Да, имало е указание да унищожат доказателствата.
Но ако съм ви разбрал правилно,
това, че името на един агент е налице в картотеката, не е
достатъчно, за да се счита, че той е донасял действително, за да
може да се приложи спрямо него закона за лустрацията?
- Да, това трябва да се докаже по съдебен път. Но кого призовава
съдът!? Завербувания и този, който го е вербувал – чекистът. А те
преди да дойдат в съда са се разбрали: “Слушай, аз такава добра
работа съм ти вършил, а ти какво - ще ме издадеш?! Кажи, че си
фалшифицирал. Кажи, че си написал в картотеката, но аз не съм
знаел за всичко това.” Имаше много такива съдебни процеси. Това
просто е смешно!
Когато тази съдебна процедура беше под мой контрол, и след като
разбраха, че аз мога да взема нещата много строго в свои ръце,
този отдел го отделиха и го присъединиха към друг департамент, за
да предотвратят подобно развитие на нещата.
Идват в съда. Ние знаем, че е стукач, доносник. А той: “Не, не съм
бил стукач, фалшифицирали са в картотеката”. И като го питат в
съда: “Признаваш ли се за виновен?” – той: ”Не, аз съм божа
кравичка”. И поглеждат тогава в картотеката кой го е завербувал.
Да кажем, Петров. Призовават чекиста Петров. Питат го: “Петров, ти
ли си го вербувал?” “Не, аз съм фалшифицирал тези данни, за да
отчитам дейност пред началството. Написал съм това, защото
началството е искало от мен да имам 10, 20 завербувани. А той не е
знаел за това.”
Това е фалш! На мен един стар чекист ми каза: “Но как! Ако е
записано в дневника и картотеката това е истина, тук фалшификация
няма!”. А в съда като отидем те говорят “Това е фалшификация”...
Този закон има такова съдържание, че агентът, стукачът може да се
измъкне. Тава е лош закон, но юристът като юрист е длъжен да го
спазва.
Под чий натиск беше приет този
закон, изискващ да се доказва чрез съда, че някой е доносничил,
въпреки категоричните данни от картотеката с имената на агентите
на КГБ? Това е твърде любопитно, понеже в България имаме твърде
сходно решение на Конституционния съд?
- Този закон беше приет под натиска на бившия Генерален прокурор
на Латвия.
А каква е биографията му?
- Каква му е биографията?! Ха-ха. Да не говорим за биографията му.
Той е стар кадър. “Трябва да приемем такъв закон! Разбирате ли, че
е фалшифицирано наляво и надясно?! Всичко това трябва да се докаже
чрез съд!” По същество той се яви в качеството на защитник на
агентите. За да спести неприятности на агентите на чекистите.
Но може ли да промените така закона,
че това изискване за доказване в съда да отпадне?
- Теоретически е възможно, но вижте кой стои в парламента. Това са
бивши комунисти, бивши номенклатурчици. Някой и друг неразумен.
Имаме и 10-20 партии, които се борят за власт…
Вие сте член на латвийската
Асоциация на репресираните по политически причини, каква е вашата
лична история?
- Най-обикновена. Когато бях 11-годишен, учих на село. Беше 1949
г. Имахме урок по география. Вратата се отвори. Влезе директорът,
заедно с един чекист, офицер от КГБ, който ме арестува. Бях
зачислен в категорията “социално опасни елементи”. Не ми разрешиха
да се прибера до вкъщи. Не ми разрешиха да си прибера дори
тетрадките и моливите. Направо във вагона за заточение. И там се
срещнах с роднините си и ни закараха в Сибир. След смъртта на
Сталин през 1953 г. настъпиха някои промени в посока облекчаване
на режима - в това число и това - когато си до 16 години да не се
изисква да се регистрираш. И след като бях снет от регистрация, аз
избягах от Сибир и се завърнах в Латвия, но продължавах да се
числя сред депортираните. След като бях прекъснал за няколко
години, започнах пак да уча - във вечерно училище. През деня
работех. Когато ни изселиха в Сибир, сестра ми живееше на друго
място в Латвия и не бяха я открили, за да заточат и нея. И след
като избягах, аз отидох при нея. Половин година след това
разрешиха официално на депортираните да се завръщат по своите
родни места – майка ми се прибра, по-късно и баща ми, който беше
заточен на друго място. В средата на 10 клас ме вкараха в
казармата. Като политически неблагонадежден бях изпратен да служа
на Север, в строителни войски. Изкарах почти три години служба.
Там завърших последната година от средното си образование във
вечерно училище. Мислех, че след излизането ми от казармата няма
да ми позволят да следвам. Но ме пропуснаха. Беше Хрушчовото
“затопляне”. Имах и добра характеристика от армията. След
завършването на университета през 1966 г . имаше голям вакуум сред
работещите в прокуратурата. Тогава беше приет един закон за
рушветчийството и много от работещите в прокуратурата, в съда,
даже и в адвокатурата ги бяха осъдили. Така че не достигаха кадри.
Предполагах, че ще ме пратят да работя като нотариус,
юристконсулт, или ще бъда адвокат. Но не - за мое учудване ме
изпратиха на работа в следствието. Да се занимавам с криминални
престъпления – убийства, кражби, изнасилвания, хулиганство.
Разбира се, аз нямах право да заемам високи длъжности – знаеше се,
че съм политически неблагонадежден, но ме използваха да върша тази
черна работа - нещо като пушечно месо. И там изкарах до началото
на промените.
А от страна на руснаците в Латвия
има ли чувство за национална вина, има ли и покаяние за бедите,
които са причинени на страната Ви по времето на комунистическата
окупация?
- Като цяло отношението им е такова - “ние вас сме ви освободили”.
А какви безчинства, какви беззакония, какви безобразия е извършила
Русия у нас! Но сега от там намират 101 повода, за да оправдаят
тези действия. Същото, каквото сега се прави в Чечения. Това е
геноцид. А Путин говори: “Това е Русия. Няма Чечения.”
Каква е сега ситуацията в Латвия по
отношение остатъците от комунизма?
- С комунизма официално е приключено. Но остатъците от комунизма
са налице. Борим се с тях, но ни създават много неприятности.
Много от комунистите заемат все още важни постове. Тези, които в
миналото бяха яростни комунисти, които се бориха за идеалите на
пролетариата, не отидоха да копаят земята, да работят в селското
стопанство. Те станаха капиталисти. Бяха на важни постове и се
възползваха от това. И не са се разделили с комунистическото
мислене, стереотипите си останаха.
Те и латвийци, и руснаци ли са?
- Да, да… Това стана така, защото не се борихме достатъчно твърдо
с тях през целия този период. Трябваше да има лустрация, да
отстраним комунистите, да изберем нови лица, макар и без
достатъчно опит. Но те щяха да придобият такъв. Но вместо това се
говореше за комунистите: ”Сега те са се променили, преосмислили са
нещата, съжаляват за греховете си…”
Но мисля, че при вас ситуацията е същата. Впрочем това е проблем и
за всички посткомунистически страни.
Мнението Ви за Х конгрес на Inter
ASSO?
- Такава организация като нашата е необходима. Защото опасността
от възраждането на комунизма не е отминала, тя съществува реално.
Но да не дава Господ! Имаме толкова горчив опит от историята. И
ако кажем: “Хубаво, да забравим, да теглим чертата” - това би било
огромна глупост. А глупостта на народите винаги е била
безгранична. И заради нея те страдат така жестоко.
Но ако не си вземем поука от миналото, на каква основа ще строим
бъдещето на обществото ни?! Ние сме отговорни - сега, в момента! -
за своите деца, за своите потомци. Ние сме отговорни пред децата
ни да няма например никога повече политически репресии. И тук в
България под това мото мина конгреса ни.
Има ли историческа памет латвийския
народ?
- Да, има такава. В Латвия има и Музей на окупацията, където са
изложени и показани всички доказателства за това време, за
извършените тогава престъпления. И ние каним в този музей всички
наши гости, които се интересуват от историята на Латвия - да
дойдат и да видят какво ни се е случило през тези 50 години.
Но въпреки всичко, мисля, че не сме направили достатъчно. Всеки
млад човек трябва да знае историята на своя народ и държава,
трябва да има чувство за национална гордост. Ние недостатъчно
работим с младите хора в това отношение. А сме длъжни да им дадем
правдиви обяснения и разяснения за това, което е било.
А има ли закон за достъп до архива
на КГБ в Латвия?
- Да, има такъв закон за използването на документите на КГБ. И
например всеки има право да получи цялата информация, която е
налице за него в този архив. Но за съжаление много от папките със
събираната за следените информация са унищожени.
........................
Б.а. Интервюто е публикувано със съкращения в бр. 42 и 43 във
в. “Про & Анти”
край |