Каква е връзката между
оценката на риска и готовността на българите за предприемачески
инициативи? Плашат ли се инвеститорите от разделението в
общественото мнение и защо? Има ли обезпокоителни резултати в
оценките на експертите за различните предприемачески рискове в
България? Доколко и дали въобще България е остров на стабилността
и предвидимостта?
Предлагаме на
читателите на “Още инфо” един опит да се отговори на тези
въпроси. Това са извадки от две глави в учебника на д-р Румен
Георгиев, които ни бяха
изпротени от Теодор Дечев. Георгиев е
професор и действителен член на
Международната
академия по мениджмънт
(IAM),
по управление
на риска в предприемаческата дейност. Целта на това
представяне не е реклама на въпросното учебно пособие, което
вече е изкупено от заинтересуваните студенти.
Внимателният читател
ще може да открие важни оценки, свързани с актуалното
икономическо състояние на страната, както и със стила на
|
|
На последния конгрес
на Международния
съюз на икономистите – организация, която е генерален
консултант на Икономическия и социален съвет на ООН.,
състоял се от 7 до 14 декември 2002 в Кейптаун (Южна
Африка), Румен Георгиев
изнесе доклад на
тема: “Енергийният пазар в икономиките в преход
(с
оглед на
примера на България)." |
|
управление на публичните
финанси. Вижда се какви параметри се следят, когато
международните
експерти правят оценки на различните рискове, възникващи
прединвеститорите в нашата страна, в т. ч. и при оценката на
социално-политическите рискове. Предлагаме и оценката на д-р Румен
Георгиев за управлението на валутнияа резерв на страната и за
рисковете, пред които е изправена България при сегашното състояние
на външнотърговския й баланс. Ценното в случая е това, че авторът
не се ограничава само с оценки, но и предлага вариант за
интервенция на държавата при така сложилата се ситуция.
Разбира се, текстът с
който предстои да се запознаете е дискусионен, но това го прави
още по-подходящ за поместване в “Още инфо”. От никого не се очаква
да изпадне в умиление, но читателите ще могат да спорят с твърде
интересна личност.
Д-р Румен Георгиев е бил
първи поддиректор на Българската
народна банка преди “историческия” десети ноември. Той е и първият
изпълнителен директор на Банката за стопански инициативи
“Минералбанк”. Заедно с Нери Терзиева участва в създаването на
първото модерно икономическо предаване по БНТ – “Горещи пари”.
След 10 ноември 1989 е депутат във ВНС и председател на бюджетната
комисия в него. За известно време е член на председателството на
БСП. Напуска БСП по време на пуча срещу Горбачов, когато лидерът
на социалистите Александър Лилов така и не успя “да получи
информация, какво става”.
Според приближени на
Желю Желев, Румен Георгиев помага на президента да влезе във
връзка с Борис Елцин по време на кулминацията на кризата с пуча
срещу Михаил Горбачов. Създава и оглавява във ВНС нова
парламентарна група – Социалдемократическа платформа “Европа”.
Естествено, при това поведение, повече не попада в парламента.
Създава Международната
застрахователна компания “Европа” и дълги години се занимава
практически с проблемите на упправлението на риска, застраховането
и презастраховането. Стопроцентово публична личност. Неговите
статии и интервюта излизат често по страниците на периодичния
печат, в т. ч. и в “Демокрация”. Вицепрезидент на Международния
съюз на икономистите – организация, която е генерален консултант
на Икономическия и социален съвет на ООН.
В момента се отдава и на
академична кариера – преподава на студентите от Югозападния
университет “Неофит Рилски”, участва редовно с пленарни доклади на
конгресите на Световния съюз на икономистите.
Такъв автор трудно може
да бъде обявен за “тъмносин”, нито пък за “кърваво червен”. При
него застъпваните тези са лични, а не партийни.
С тази публикация откриваме новата ни рубрика
"Пазар".
Начало:Глава пета
Глава тринадесета
Литература |