|
|||
|
Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" |
В България има завиден консенсус около абсурдното твърдение, че държавата трябва да защитава българските производители от чуждата конкуренция. Разбира се тази защита не е безплатна. Цената се плаща от всички “незащитени”. Ето как изглеждат ефектите от протекционизма в българския контекст. Химическите заводи поискаха протекция, защото не можели да се конкурират с евтиния внос на торове. Те я получиха и българските фермери сега купуват по-скъп тор. Фермерите от своя страна получават защита от внос на евтини домати, чушки, краставици, поради което поскъпват зеленчуците и плодовете и така протекцията финансираме директно ние. Неизвестно защо я наричат “държавна протекция на родното производство”. Но нека обърнем внимание на речника, с който се аргументират такива политики. Хората се делят на производители и потребители. В различни варианти държавата защитава ту потребителите, ту производителите. Разумните хора знаят, че човек трудно може да бъде потребител без да бъде производител; трудно може да купиш нещо без преди това да си произвел някакъв доход. Но държавата ни дели на такива две категории, защото едните подкрепя финансово, а от другите изземва ресурс за тази подкрепа. Деленето е резултат от държавната политика да се преразпределят доходите на хората, което е административна дейност и също има цена: заплащане на чиновническите структури. Протекционизмът е само един от начините, по които държавата преразпределя доходи и така облагодетелства една група граждани за сметка на всички останали. На същия принцип се базират субсидиите, данъчните облекчения, разрешителните режими и други видове държавна намеса в личните дела на хората. Така държавата създава различни условия за живот и бизнес за различните хора. Не може да има защита на всички местни производители. Все пак в крайна сметка всички те са и потребители. Именно в ролята си на потребители хората плащат цената на протекционизма. Следователно защитата може да се отнася само до избрани групи граждани. Цената се плаща от всички останали. Това е класическо преразпределение на доход и възможности от едни към други. Условията, в които едни преуспяват, са създадени чрез принуда върху всички останали. Казано по друг начин, държавата нарушава индивидуалните права, според които хората могат да търгуват свободно, да купуват и продават от когото решат. Има множество макроикономически аргументи против политиката да се защитава “местното” производство, но най-силният аргумент е моралният. В свободното общество никой не бива да печели за сметка на друг. Забогатяването чрез принуда не може да бъде толерирано. Разделението на труда и предприемаческото усилие са продукт на доброволна размяна и следователно свободно конкуриране. А конкуренцията е основата на просперитета. >>Глава 5 от книгата>> >>Купете си я online!>> Начало Книгата Българският прочит За книгата Либертариум Библиотека "Рафт" Още инфо |
