Българско общество за индивидуална свобода

Начало  Книгата  Българският прочит  За книгата  Либертариум  Библиотека "Рафт"

В определени моменти вредата от печатането на пари е видима с просто око. Например през зимата на 1996–1997, когато централната банка в България се опитваше да “спаси” няколко търговки банки (които финансираха съмнителни начинания, включително в държавни фирми). Печатаха нови левове, с които банките да изплащат депозитите към тези, които спестяваха. Разбира се, крайният резултат беше огромна загуба на стойност на българския лев – този, който държавата беше определила за “законно платежно средство”. Но това нямаше да е проблем, ако хората използваха в своите сделки други пари (например долари), ако имаше как да се откажат въобще от левовете. За съжаление пенсиите, депозитите, както и голяма част от заплатите на работниците се изплащаха в непрекъснато обезценяващото се “законно платежно средство”. Най-засегнатите от кризата бяха именно работниците и пенсионерите – тези, в името на които държавата беше направила опит да “спаси” банките и изобщо икономиката.

“Паричната политика” е може би най-често използваният лост за държавната намеса в стопанството. Това не е нищо повече от манипулиране на кредитните пазари чрез различни инструменти, които са известни под общото име “печатане на пари”. Тази способност на държавата да се меси във финансовите пазари тя си е присвоила простичко: държавата е определила определен вид книжни пари за “законно платежно средство”. Това е начин да се отнеме на гражданите свободата да се разплащат както намерят за добре. Но това не е най-важното. Основното е, че държавата си е присвоила монополната позиция да определя само произведените от нея пари за “законни пари”. Така всяко количество произведени от държавата пари непосредствено влияе върху стопанството.

Дори да няма значителни промени в цените, все пак предприемачите чувстват отрицателното въздействие от “печатането на пари”. Държавата го прави в името на формалната цел “да не се допусне рецесия, да се поддържа балансирано икономическо развитие.” Теорията, която се опитва да обясни рецесиите в икономическото развитие, определя намесата на централната банка – или “печатането на пари” – като първоизточник на общите спадове в икономическата активност. Парадоксално: точно това, срещу което официално се бори, е породено именно от действията на централната банка!

Печатането на пари е явление, което най-често се отнася пряко и единствено до кредитната дейност на банките. Банките са посредниците между тези, които спестяват доход, и тези, които инвестират спестеното. Негативното въздействие върху банките е и негативно въздействие върху спестения доход и инвестициите. Достатъчно очевидно е, че отрицателното въздействие върху инвестиционната активност е (държавно) действие против просперитета.

>>Глава 9 от книгата>>  >>Купете си я online!>>

Начало  Книгата  Българският прочит  За книгата  Либертариум  Библиотека "Рафт"  Още инфо 

Горе▲