|
|
<<Назад
В
петък изненадващо каза пред журналисти в парламента, цитирам те:
“Спокоен съм за живота си. Нямам врагове. Моето име е чисто.”
Нямаш врагове? Това малко като шега изглежда, но затова
отделно. И там също говори, че ти си за промени в Конституцията?
- Категорично.
Но много хора смятат, че Конституцията е едва ли не
най-главното ти убежище, да кажа, дори последното ти убежище.
- Да, казах го, защото...
На какво се дължи тоя обрат?
- В публичното пространство се създава впечатлението, че аз
съм пречка на прогреса или че прокуратурата е пречка на прогреса,
или че прокуратурата се е вкопчила в статуквото. Напротив,
категорично и публично заявявам мнението си, че съм за коренни и
радикални промени. Такива промени, каквито да доведат до ефективна
съдебна система. Кой ще го реши въпроса? Тези, които народът е
избрал да правят това. Това е Народното събрание. Народното
събрание, компетентните държавни органи, Конституционният съд,
президентът.
Но чак сега го казваш. И се създаде впечатление, че ти си
против реформата.
- Защото поначало реформата не ми е работа. Трябва да прилагаме
закона такъв, какъвто законодателят го е приел. Прокуратурата
изобщо не е партньор нито на правителство, нито на
парламент. Има много по-тесни функции – да повдига обвинения и да
ръководи конкретни разследвания, да води конкретни разследвания.
Така че това е работа на Народното събрание, на Конституционния
съд и на... и на народа, и на българския народ да се направи
такава съдебна система. Разбира се, че не е ефикасна съдебната
система. Разбира се, че не стигат до затвора престъпниците. Да се
направи съдебна система, която да функционира.
Като казваш престъпниците, чии интереси си засегнал повече? На
политически кръгове или на подземния свят?
- Аз от подземния свят една лоша дума не съм чул.
А сега следва обяснението.
- И в интерес на истината, ако не греша, и не съм казал публично и
една лоша дума за никого – нито за престъпник осъден, нито за
обвиняем, нито пък за... още по-малко за политик или участник в
нашия държавен и политически живот. Не съм си позволил да кажа
една лоша дума. Аз го намирам за недопустимо.
Дори за онези, които те ругаят, ти пестиш епитетите. Това какво
е – липса на език, страх или какво?
- Е, аз сега не мога да вляза в ролята на уличен бабаит. Държавата
ми е възложила функция за определен период да я изпълнявам и
трябва да я изпълнявам според – отговорно – колкото ми позволяват
силите. А що се отнася до това кои политически сили те атакуват,
не бих казал, че цяла политическа сила. Българските политически
сили са отговорни. Не мога да приема, че цяла политическа сила.
Това са тесни групи от хора, които искат да махнат персоната, за
да може да мислят, че по този начин ще избегнат наказателна
отговорност, преди всичко за престъпления, свързани с
приватизацията. Защото приватизацията – ставаш богат, господин
Кеворкян. Народът изключително обедня. Безработицата е един
социален проблем. Но има хора богати, които са станали, така или
иначе, чрез бизнес. Почитания, поклон доземи. Но тези, които
станаха богати, много богати, с много тежки престъпления, трябва
да отговарят. И народът очаква справедливост. Така че нямам
никакво намерение да се огъна пред никакви атаки. Просто ми
е минало времето да се плаша.
Носиш ли списъка на враговете ти, които трябвало да бъдат
ликвидирани? Разпространяваха един такъв списък.
- Разпространяваха го на погребението на покойния Николай Колев,
който беше мой състудент и дълги години бяхме доста близки. Аз го
намирам за абсолютно недопустимо със смъртта на един човек да се
правят такива спекулации. Списък на хора, които подлежат на
убиване от мене или от моите, с моите възможности. Какви
възможности имам? Постоянно около мен има хора.
Първо публичният ми живот е пред всички, а второ – в живота ми
постоянно има хора, които виждат какво правя. Списък на хора за
убиване, това е, това е някаква гавра с паметта на починалия.
А ти все пак заинтересува ли се от това кои са в него?
- Никога не съм го виждал. Не съм се интересувал и не съм виждал
такъв списък. Дали има даже не знам. Там чух, че са раздавали някакъв списък, но не съм се интересувал. Не го приемам на
сериозно.
Понеже говорим за...
- Аз, извинявайте, аз имам списък, искам да си направя списък на
това колко години на мене ми остават. И ми е време и
за равносметки. За равносметка какво съм свършил, какво ми е
останало, какви задължения имам – към близките си, към
по-далечните, към хората, които са ми дали тая отговорна служба.
На това правя списък – на годините си или на дните си, а не списък
на...
Казваш на дните си. Страхуваш ли се?
- Не, не.
Не?
- Не. Просто минало ми е времето да се страхувам. Аз като млад не
се страхувах, а сега ли? Като млад човек се страхува,
защото има живот пред себе си.
Да. А усещаш ли се мразен?
- Не бих казал. Не. Хората имат различни - хората сме различни.
Има тия категории добро, зло. Има добри хора, има лоши хора. Човек
е едно съчетание от добри и лоши свойства и е човек дотолкова,
доколкото ограничава отрицателните си свойства. Да кажем, като
една част от хората – добрите хора – като виждат това омаскаряване
на главния прокурор, който и да е той, добрите хора – някакво
съчувствие, така. Лошите хора пък сигурно изпитват силно
наслаждение да кажем. Какво по-голямо удоволствие от това да
окепазят главния прокурор. Това е сладко. Да не говорим, че в
човека сигурно има заложена някаква такава нишка, която го кара да
изпитва наслаждение, когато друг е окепазен. И психолозите го
доказват това... Клюката е нещо сладко.
Но дори Палдер, немският юрист от баварското правосъдно
министерство, те мотивира да потърсиш отговорност от ония, които,
както ти казваш, те оклеветяват. Но ти не го правиш. Защо? Защо не
търсиш такава отговорност?
- Вижте, когато става дума за така, за някакви нападки срещу мене,
лични, аз не бих си позволил в никой случай, в никой да използвам
служебното си положение, да използвам ситуацията, в която се
намирам, за да се търси наказателна отговорност. За всеки други
бих го направил. В случая това е недопустимо. Пък и не ги намирам
много сериозни тези нападки. По-скоро те издават една така, един
недъг на българския обществено-политически живот, на българския
държавен живот, отколкото... на мен не ми вредят много.
Аз се учудвам на така, на спокойствието, с което посрещаш тези
нападки, но за тебе кое е най-озадачаващото в убийството прокурора
Колев?
- Кой го извърши. Кой го извърши. Още повече, че името ми се
намесва. Аз съм силно заинтересован истината да бъде установена.
Озадачаващото обаче. Нещо странно намираш в това, което
съобщиха медиите?
- Вижте, аз съм се дистанцирал от всичко. Не желая информация, не
получавам. Разследването се води от следствената служба, която
законът я е определил кой да го води и това е Софийската
следствена служба. Тя се състои от 200 души следователи и аз нито
един не познавам.
Мнозина обаче се запитват защо не – разследването - не се
възлага на специализираната служба.
- Защото законът е определил кой да го води разследването.
Останалото, ако някой казва – дай ми туй дело аз да го взема –
издава известна така, пристрастност. Още повече, че тогава, когато
законът е определил кой да води разследването и когато и името ми
се намесва в този случай, нищо не бих си позволил да... Законът е
определил компетентната служба. 200 души са. Никога не съм бил
там. Никого не познавам. Това се и млади хора. По-квалифицираните
са по-нагоре. И никой не може да пуска... впрочем в разследването
участват и следователи от Националната следствена служба. Какво
вършат, аз не знам. А що се отнася до това има ли нещо странно в
този трагичен случай, в това недопустимо, в това разтърсващо нашия
обществен живот посегателство срещу прокурор, който цяло живот е
работил като следовател или като прокурор, аз го намирам за... Не
мога да го коментирам. Аз ви казах, че от вестника прочетох, че
имал охрана. Охрана от доста време. Не знам защо е това. Ако е
охрана от държавни органи, тя не ти помага. Ако те спрат органите
на пътната полиция и искат да те проверят, охраната не ти помага.
Такава охрана може да имаш евентуално срещу престъпни
посегателства, които очакваш.
Нататък>>
|