29-06-2004

Online от 1 юли 2002

егалити

Начало

Либертариум

Знание Клуб

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

28 юни 2004 10:50

Изчезналата цивилизация (1)

Заключителна глава от книгата „Картите на старите мореплаватели – откриването на Антарктида преди 6000 години и на Америка преди Колумб“*

Чарлз Хепгуд

Изчезналата цивилизация (2) >>

 

 

Старите карти ни навеждат до предположението, че в далечното минало, още преди възникването на известните ни култури, е съществувала една сравнително високо развита цивилизация, която или е била установена в определен район от нашата планета, или е водела търговия по целия свят, или пък е представлявала в пълния смисъл на думата световна култура. Най-малко в някои области тази култура трябва да е достигнала по-висока степен на развитие, отколкото старите високоразвити култури на Египет, Вавилон, Гърция и Рим. В астрономията, мореплаването, картографията, а също вероятно и в корабостроенето, тя е

И рече Бог: Да бъде светлина! И започна сътворението

била навярно по-високо развита от всяка друга култура преди ХVІІІ век сл. Хр., понеже едва тогава ние имаме на практика възможността да определяме дължината на земния обхват, който бе измерен точно чак през ХVІІІ век. И едва през ХІХ век ние започнахме да изпращаме кораби за лов на китове и за изследователски цели отвъд северния и южния полярен кръг. Картите показват, че един предисторически народ вече е правил това.

Картографските постижения от този порядък предполагат наличието както на икономически мотиви и ресурси, така и на особено добре организирана държавна система. За картографското проучване и регистриране на един цял континент като Антарктида е необходима високоразвита организационна система, множество изследователски експедиции, голям брой отделни фази от съгласуване на отделните наблюдения и локалните карти в една обща карта и всичко това под общо централно ръководство. Освен това е невероятно мореплаването и картографията да са били единствените усъвършенствани от този народ науки и използването на математиката и картографията да са били единственото практическо приложение на математическите му познания.

Каквито и достижения да е постигнала тази култура, тя във всеки случай е изчезнала навярно внезапно, а може би и постепенно в течение на един продължителен период от време. Нейното загиване е имало последствия, с които ние сме длъжни сериозно да се съобразяваме.

Ако си позволя малко да пофилософствам, смятам, че размишленията ми ще доведат до важни заключения.

1. Идеята за просто линеарно развитие на човечеството от културата на палеолита, през следващите стадии на неолита, бронзовата и желязната епоха, трябва да бъде напълно отхвърлена. Дори и днес паралелно с напредналото съвременно общество на повечето континенти съществуват примитивни култури – първоначалното население на Австралия, бушмените в Южна Африка, някои действително първобитни племена в Южна Америка и Нова Гвинея, както и също такива племена в Северна Америка. Можем да приемем, че преди най-малко 20 000 години, когато в Европа са живели старокаменни племена, някъде по земята са съществували твърде напреднали култури, които са могли да предадат част от своите постижения на други народи, чрез които те са стигнали най-после и до нас.

2. Всяка култура съдържа в себе си зародиша на своето загиване. Силите на напредъка и на разрухата действат постоянно и едновременно, те изграждат и разрушават. Както ни е добре известно, понякога разрушителните сили постигат надмощие; разполагаме с достатъчно много примери за това – заедно с високоразвитите култури на Крит, Троя, Вавилон, Гърция и Рим можем да изредим още поне двадесет. При това е интересно, че Крит и Троя се считаха дълго време за митове.

3. Изглежда, че всяка цивилизация развива към края на своето съществувание определена технология, с която и сама може да се унищожи – а досега всички цивилизации в края на краищата са приложили тази технология. Щом хората се научат да строят стени за своя защита, други хора се научават как да разрушават такива стени. Колкото по-значителни са достиженията на една цивилизация и колкото по обширно е нейното разпространение, толкова по-големи са машините, нужни за нейното унищожение. По тази причина ние днес разполагаме с атомно оръжие, което е в състояние да заличи всичкия живот по земята. Това е просто и ясно.

Колкото по-напреднала е една култура, толкова по-лесно е нейното унищожение и толкова по-малко са следите, които остават от нея. Нека вземем за пример Ню Йорк. Да допуснем, че градът бъде разрушен от една водородна бомба. Колко  жители на Ню Йорк антрополозите ще бъдат в състояние да реконструират след 2000 години? Дори и да бъдат запазени голям брой книги, би им било напълно невъзможно да добият представа за живота и атмосферата в този град.

Когато бях млад, аз вярвах безусловно в напредъка. Виждаше ми се невъзможно постигнатият веднаж напредък по някакъв начин да изчезне

Ако Манхатън бъде пометен от термоядрен взрив какво ли биха могли да намерят на това място след 10 000 години археолозите на бъдещето?

– веднаж изобретен, телефонът остава запазен за вечни времена. А ако миналите култури са изчезнали, това е станало, понеже те не са успели да разкрият тайните на напредъка. Вярвах, че науката е винаги във вечен възход, че прогресът е необратим процес, като всяко поколение е отивало с една крачка по-напред, премествайки границите на неизвестното още една крачка по-далече. Вярвах, че този процес няма край.

Повечето хора мислят така – въпреки двете световни войни и грозящата опасност цялото човечество да бъде унищожено при трета. Двете световни войни разклатиха у мнозина вярата в напредъка, но и въпреки тъй тъжната история на двадесетото столетие няма в действителност никакво разумно основание за вярата в някакъв автоматичен, самопроизволен прогрес. Напредъкът и упадъкът на цивилизациите представляват всъщност балансът, салдото от това, което човек през определена епоха е създал и разрушил. Понякога ние създаваме повече, отколкото разрушаваме – тогава имаме «напредък». В друго време ние разрушаваме повече, отколкото създаваме – при това твърде ефективно и именно «по научен начин». Тогава преживяваме период на упадък.

Нека си помислим само за колко кратко време американската и великобританската въздушни флоти с бомбардировките си превърнаха в прах и пепел повечето германски градове, между които и Дрезден със своите незаменими свидетелства на средновековната архитектура. И колко време е било нужно за изграждането на тези градове. Но тъжната история на разрушаването, в която която е описано как и в най-добрите времена повече е било разрушавано, отколкото изграждано, съвсем не започва с двадесетото столетие. Да вземем например библиотеките. В изгарянето на една библиотека има нещо особено възмутително. В известна степен тя представлява символ на целия процес. В гръцката и римската античност е имало множество библиотеки – най-прочута от тях е била Александрийската, основана от Александър Македонски три века

Александрийският фар е едно от смайващите инженерни постижения на Античността, което е резултат от дълговековна приемственост на човешки знания и умения

преди Христа. 500 години по-късно тя притежавала един милион книги; всичкото знание на западния античен свят е било събрано там – естествени науки, техника, литература, история...

Тази библиотека, наследник на едно предание, останало от предвечни времена, е била опожарена. Подробностите не са известни, но се допуска, че е имало най-малко три пожара. Първият е станал при завладяването на Александрия от Юлий Цезар. Местното население му оказало съпротива и по време на боевете била унищожена една трета от библиотеката. Твърди се, че след това Цезар събрал населението на града и го упрекнал, че то било виновно за разрушенията, понеже оказало съпротива. Рим се считал напълно в правото си да завладее Египет и населението нямало право да му окаже съпротива.

Впоследствие библиотеката била отново построена и значително разширена, но голяма част от нея става жертва на подстрекаваната от проповедите на един фанатичен епископ християнска тълпа. Епископът твърдял, че в библиотеката се подслонявала огромна сбирка от езически учения и тя представлявала един вид бомба със закъснител, готова да разруши целия християнски свят.

Ние обаче нямаме никакво право да упрекнем в невежество тази тълпа, след като дори и през двадесетото столетие издигахме огнени клади за изгаряне на книги. И това не се отнася само за покритите с печална слава акции на Хитлер. Американските библиотеки са бивали също напълно закономерно чистени с помощта на самоназвани пазители на морала и религията. При тези чистки просто изчезват книгите от полиците. Всяка година хиляди книги. А напълно естествено по същото време американските библиотеки в чужбина стават постоянно и непрекъснато прицелна точка за яростта на антиамерикански настроените тълпи.

Последната глава от историята на Александрийската библиотека написват арабите при завладяването на Египет през VІІ век. От разказа за събитията съществуват две различни версии. Според първата, когато запитали халифа какво да правят с библиотеката, той отвърнал, че всичко, което противоречи на Исляма, трябва да бъде унищожено, а всичко останало се съдържа в Корана. Следователно библиотеката била напълно унищожена [вж. J. James, Der Werdegang der exakten Wissenschaft, Bern 1948, c. 95 сл.].

Според втората версия жадните и потънали в прах дошли от пустинята арабски легиони поискали да се освежат в огромните римски бани на тази столица, но нямало гориво и те си послужили за огън с пергаментите от библиотеката. Колкото печален и да е този повод за унищожаване на библиотеката, той не е тъй достоен за упрекване, както посочените по-горе други аргументи.

Римляните са унищожили обаче и една друга библиотека, имаща също особена значение за нашата история. В 146 г. пр. Хр. те изгарят до основи Картаген, столицата на своя заклет враг, който преди всичко в областта на науката винаги ги е превъзхождал. В библиотеката на Картаген се съхранявали повече от половин милион тома книги, които без съмнение били посветени на историята и науката на финикийците.

Ако читателят запита колко от знанието на античността е било унищожено вследствие на подобни събития, можем да кажем, че в случая се касае за 90 процента или дори повече. Някои факти могат да онагледят това твърдение. Най-прочутият учен от античността е бил Аристотел; неговата философия е владеела над света в течение на повече от 1500 години. Той е написал твърде много съчинения и би трябвало да допуснем, че поне тези съчинения са били запазени от унищожение. Това обаче не е вярно. До нас е стигнало в своята оригинална версия само едно единствено негово съчинение – Конституцията на Атина. Всички останали така наречени негови съчинения представляват в действителност многократно преписвани и преправяни записки на негови ученици. Касо си сетя как изглеждат записките на моите студенти от лекциите ми, избива ме

Платон и Аристотел според представата на Рафаел

студена пот и се питам колко от това, което Аристотел наистина е мислил, е запазено за нас. А освен това той е създал и голям брой литературни произведения, считани от съвременниците му за най-издържани по отношение на стила им майсторски произведения. Те всички са загубени.

(Изчезналата цивилизация (2) >>)

- - - - - -

* Публикацията подготви д-р Асен Чилингиров. За книгата и за нейния автор можете да прочетете повече в неговата статия "Загадката на старинните морски карти" - -1-  -2-   -3-.

Начало    Горе


© 2002-2004 Още Инфо