29-06-2004

егалити

Начало

Либертариум

Документи

Галерия

Проектът

Правила

Контакт

(>>Продължение)

Друга, също така прочута личност от културната история, е Платон. Неговите диалози, между които и големият диалог «За държавата», са запазени. Но кой знае, че при тези диалози се касае до неговите най-популярни творби? Всички негови произведения, които той сам считал за свои сериозни научни и технически творби, са загубени. За авторите на големите гръцки трагедии Есхил, Еврипид и Софокъл важи същото. Ние притежаваме от техните театрални пиеси по-малко от 10 процента. Следователно, от цялата културна продукция на античността ние познаваме само един нищожен дял, който при това съвсем не може да се счита за репрезентативен. Тъкмо напротив: много аспекти от античната култура са изпаднали в пълно забвение. Фрагментите, които познаваме, произхождат от книги, оценявани като значими от църковните и управническите кръгове през столетията след разпадането на Римската империя. Хората на църквата са се интересували от въпроси на морала, а образованите светски лица – това са били предимно аристократи – са се интересували преди всичко от великите класици в изкуството и литературата. Интересът към науката е бил значително по-слаб. Но ако и ние да сме загубили твърде много, запазено е значително повече, отколкото мнозинството от хората смятат. Когато започнах изследванията си във връзка с този труд, не ми бяха известни никакви доказателства за съществуванието на някаква високо развита световна култура от предисторическата епоха, макар и естествено да знаех, че някои вярваха в него. Сега, след като открих тези карти и ги интерпретирах като важно доказателство за потвърждението на този въпрос, в очите ми се хвърлят все повече други указания за това.

Читателят сигурно ще се запита дали е възможно една култура, която се е разпростирала почти върху цялата земя, да изчезне напълно, без да остави след себе си други следи, освен тези карти. В отговор ще посоча най-известния принцип на човешката психология: ние намираме само туй, което търсим. Естествено не твърдя, че няма и случайни открития. Но като правило ние не забелязваме, отминаваме и игнорираме факти, за осъзнаването на които на нас ни липсват каквито и да е мотиви. Така досега още никой не е допускал сериозно, че преди известните ни култури е могла да съществува и друга високоразвита цивилизация. Поради това никой не е могъл да забележи и е игнорирал всички указания и индиции в тази насока.

Ако хвърлим поглед към историята на археологията през ХІХ век, ще видим, че тя се занимава главно с повторното откриване на изчезнали култури. В особено увлекателната си антология от разкази на най-прочутите археолози от всички епохи Jacquetta Hawkes посвещава отделна глава на «потъналите култури» [The World of the Past, New York 1963 ]. Тази история започва в 1811 в Месопотамия с повторното откриване на Вавилон от Claudius Rieh. След него идват Paul Emile Botta, Henry Layard и Henry Rawlinson, които връщат в историята и Асирия. Египет пък се завръща в историята чак когато Champollion успява да разшифрова йероглифите, а през последната четвърт на ХІХ век Schliemann измъква Троя от мрака на легендата, докато сър Arthur Evans дава на критските митове материален образ. В последно време в дългия списък на потъналите култури бива поставена и една особено напредничава култура с твърде съвременно въздействащ блясък, която е процъфтявала край бреговете на Инд преди 5000 години.

Но нима това е всичко? Няма ли и други култури, които да очакват своето ново откриване? Това съвсем не би отговаряло на уроците ни от историята. Хора без фантазия се подиграваха на новите открития и възбуждаха тълпата срещу откривателите. Хора със същия духовен строй приемат днес всичко, което е било открито в миналото, но отричат възможността да бъде открито още нещо ново.

eгиптяните си служили още през 4241 г. пр. Хр. Един историк пише: «Някои дори вярват, че науката, която виждаме в зората на писаната история, не е наука, намираща се в своя най-ранен стадий, а остатък от науката на една велика, още неоткрита от нас стара култура» [пак там, с. 12].

Част от установените у античните народи научни познания не могат да бъдат обяснени с техните груби и нескопосани научни инструменти. По такъв начин се твърди и за маите, че били измерили дължината на тропическата година с невероятна прецизност – те получили за нея стойността 365.2420 дни, докато точното число трябва да бъде 365.2423 дни. Освен това били изчислили дължината на лунния период с точност до 0.0004 дни [E. Wylls Andrews, Chronology and Astronomy in the Maya Area в:The Maya and Their Neighbors, New York/London, s.d., с. 150]. Как те са стигнали до тези резултати?

В една своя студия върху вавилонската наука George Rawlinson заявява: «Дължината на халдейската година е била изчислена на 365 дни, 6 часа и 11 минути, а това са точно 2 секунди повече от действителната дължина на слънчевата година» [The Five Great Monarchies of the Ancient Eastern World, New York 1880, II, с. 576]. Освен това той пише: «Има също данни, че те [халдейците] са наблюдавали четирите спътника на Юпитер, но и че са познавали седемте спътника на Сатурн» [пак там , с. 577].

Естествено маите, вавилонците и египтяните са могли да придобият тези свои познания посредством инструменти и методи, за които ние нищо не знаем. Но също така е възможно да са ги получили от същия неизвестен народ, от който са били създадени и нашите карти.

Че голям дял от античната наука не ни е известен, стана напоследък ясно по много странен начин, когато беше открит един своеобразен компютър, разработен и произведен през Античността. Този уред е бил намерен още през 1901 от подводни изследователи в една гръцка галера, потънала в първи век пр. Хр. близо до брега на егейския остров Антикитера. Находката била отнесена в атинския Национален музей и в продължение на много години грижливо почистена. Когато най-накрая Derek de Solla Price от университета в Йейл изследвал апарата, открил, че това е планетариум – машина с извънредно сложно устройство, която показва изгрева и залеза на известни планети. Особено удивителна при това е системата му от зъбчати колела, която според американския учен имала напълно съвременен вид.

Ако тази велика традиция на технически и механически познания е била прекъсната, естествено е да се допусне, че същото се е случило и с географските и картографските познания на гърците, съвсем независимо от това дали те са стигнали до тях сами или са ги получили от други по-стари народи. Навярно би трябвало тук да отбележим, че с упадъка на античната култура не изчезват напълно всички нейни достижения в областта на науката. Част от тях са били запазени от арабите, а без съмнение известна част е била възприета и от западната средновековна култура.

прастара традиция, създадена от високоразвита древна култура, но всички те са твърде малко проучени, за да ги отбележа тук подробно – бегло ще спомена само открития неотдавна лунен календар от старокаменната епоха [A. Marshak, «Lunar Notation on upper Paleolithic» в: Science CXLVI (6 November 1964)] и неотдавна направените проучвания на Стоунхендж, доказващи задълбочените познания по астрономия на неговите строители [G. S. Hawkins, Stonehendge: a Neolithic Computer в: Nature CCII, Nr. 4959 (27 Juni 1964), c. 1258-1261 и същ., Stonehendge decoded, пак там, СС, Nr. 4909 (26 Oktober 1963), c. 306 сл.], както и един друг, макар и твърде оспорван архитектурен паметник, който аз сам също съм изследвал – стъпаловидната пирамида при Мексико сити. [......].

Дали пък наистина някога не е имало някакъв общ праезик, който сме изгубили в гълчавата при построяването на тази легендарна кул?

Извън археологията има още две други области, от които можем да добием ценни познания за една твърде ранна високоразвита култура. Първата от тях е науката за езиците и в нея възниква въпросът за произхода на главните езикови семейства и групи. Според мнението на някои изследователи има многобройни доказателства за общия произход на всички езици, от който са възникнали различните езикови групи и семейства, каквато е напр. индоевропейската. Един от тези изследователи е Arnold D. Wadler, който през целия си живот се е занимавал с този въпрос. Аз не зная дали са верни тезите, застъпените в неговата книга The Origin of the Language, New York 1948, но ми се струва, че в тях той следва научни методи. Навсякъде в античната литература срещаме мисълта за общ първоначален език. И в Битието се казва: «По цялата земя имаше един език и един говор» [11, 1]. Lincoln Barnett пише в Treasure of Our Tongue, New York 1964, с. 46: «Мисълта, че всички хора някога са говорели на един общ език, съвсем не се ограничава с твърдението за това в Битието. Ние откриваме тази мисъл и в писмените документи на египтяните, на индусите и на будистите, а с този въпрос са се занимавали сериозно през ХVІ век също мнозина европейски философи».

Втората област е сравнителната митология. Преди много години аз се занимавах в рамките на моите лекции по антропология с изследвания върху митовете на разни народи. При тези изследвания стигнах до убеждението, че големите митологически системи по цялата земя са почти идентични. Навсякъде изследователят се сблъсква с един и същ основен архетип и с едни и същи главни божества – в Европа, в Азия, Северна и Южна Америка, в Океания. В таблицата по-долу давам названията на божествата на четирите елемента тъй, както са известни в митологиите по целия свят.

Имена на божествата на четирите елемента в различните култури¹

(транскрипцията на имената е от автора)

¹ Съставена от класа по филология в Keene State College.

² Като божества на четирите елемента в Египет са считани в различни епохи разни божества.

³ Персийската митология не е идентична с иранската; в иранската митология има за всеки елемент по две божества, които представят противоположността между добро и зло.

Има многобройни теории за митологията. Една от тях свързва подобията в митовете с техния общ произход от Египет. Тази мисъл бе отхвърлена единодушно от изследователите, понеже влияния и разпространение на египетската митология до Америка, Индия, Китай и Океания не могат да бъдат доказани. Ако е имало разпространение на някаква митология, нейните източници трябва да се търсят значително по-далече назад, преди египетската култура. Друга теория свързва подобията с човешките инстинкти. Нейните привърженици считат, че митовете водят началото си от инстинктите, които при всички хора са едни и същи. Слабото място на тази теория е в това, че съвременната психология се съмнява в наличието на такива инстинкти; но даже и да съществуват, те могат да обяснят само някои най-общи аспекти, като любов, умраза или мистични чувства. Както се вижда на таблицата, подобните черти са твърде много специфични, за да могат да се свържат единствено с най-общите човешки инстинкти.

След всичко това можем да извадим следното заключение: въз основа на много доказателства съществува възможността за наличието на една разпространена по целия свят култура, която в далечното минало е господствала над голяма част от земята. Ние намерихме множество указания, които при по-нататъшните изследвания сигурно могат да се окажат плодотворни.

- - - - - -

* Публикацията подготви д-р Асен Чилингиров. За книгата и за нейния автор можете да прочетете повече в неговата статия "Загадката на старинните морски карти" - -1-  -2-   -3-.