Седат Нане и Вуте у кръчмето, подпинат си тънко от ракийката, после Вуте почне:

- Нане, помниш ли, кога едно време я по радиото, я по телевизоро, я у това, кажи го де,  „Работническо дело“, се за извънземни некакви говореа?

- Помним та. Нали тогай са залюбийме с Пена. Одиме по тъмно да гледаме нагоре у небето, ега ги видиме, и така от дума на дума…

- Е те тогай, сетих се, прецедатело ни събра сите и ни тегли един инструктаж.  Дека такова де, като видиме извънземно, по що че го познаеме. Било нисечко, зеленечко и с оцъклени очета, като на настъпено жабе. Накрай ни каза как да направиме среща от третио вид. Още като го видиш, требе да му кажеш на това дребното, зеленото и оцъкленото ясно и силно името ти, каков си и що работиш.

- Е та?

- Минаа неколко дена, орем си язека една сутрин и как си орем, гледам, изкъде шубрако ми се пули баш едно такова дребно, зелено и току ги изпуска таквиа едни извънземни. „Ъъх!… Ъъх!…“  Бре, рекох си, те ми го те извънземното. Одма спрех тракторо и пойдех къде него, ама така некак, от една стрън, оти знаеш ли го. Спирам яз и му викам ясно и силно, как ми е казал прецедатело: „Я съм Вуте!… Тракторис!… Имам трактор!… Орем!…“

- А оно?

- А оно ми отговара: „Я съм Пандо!… Горски!… Имам запек!….Серем!“ Лелееей, много се изложих тогай.

- И що се разбра накрай, има ли извънземни или нема?

- Е па има, как да нема! На Ицо левио крак нема начин да не е извънземно. А Симиончо, царо де, и он си беше чисто извънземно, преди да дойде у България. Ама тука му дадоа толку земя, та го направиа многоземно.

- Вуте, оно че дойде, дека на девети комунистите направиа целио народ на извънземни, оти му земаа сичката земя у текезетата.

- Така че дойде.

- Е оти тогай ги тражиме извънземните горе у космосо?

- Бре ти земя у космосо къде си видел?

- А, оно я и тука на земята от девети насам земя не съм виждал. Ама дай да те питам. Дали има некаков живот я на Луната, я на Марс, я некъде?

- Нане, не можем гарантирано да ти кажем, ама мислим, дека и там нема. Ич немой да одиш. Тука барем обръгнааме.

- Вуте, сборуваме си така за извънземни и па за Батето се сетих. Това момче оти спре да играе що играеше там, интерпол ли беше, що беше?

- Ватерпол се вика, Нане, Интерполо че дойде по-нататека. Гониш у водата една топка, стигнеш я и пак я фърлиш, та пак да си я гониш. Шашкънска работа, ама спорт. Та и Батето гонеше таа топка у водата, а после на земята се наляе едно ууубаво с шопландско. Пак ракия една, ама я печат шотландските шопи. Ич не ми се верва да е по-убава от нашта. А наздраве! По едно време, като гонил топката у водата, му улезнала вода у устата и чел да се отрови. И казал на Тато: „Или че ми пълните басеино с шопландско, или още съга се отказвам от активнио спорт! Що че си абим здравето у таа вода!“ Тогай Тато си помислил, дека по-евтино че ю излезне на България…

- На коя България бре, Вуте, Таа или Другата?

- Таа, Нане, ния сме у Другата. Таа си е нихната  Ич се не напиняй, нема да разбереш. Та тогай Тато си помислил, дека по-евтино че ю излезне на България, Батето да се откаже от активнио спорт и да ойде пасивно у МОК, БОК и придружеващите ги лица от БФС. Те така спорто загуби един голем спортис, а МОК, БОК, БФС и придружеващите ги лица си намериа едно големо Бате!

Вуте, ти положителен ли си, че тиа, къде придружваа МОК, БОК и особено БФС са лица, оти менека повече ми приличат на…

- Оно така му викат, Нане. Ти кога одиш на баня напролет у градо и си купуваш билет, що викаш?

- Що викам?

- Молим, викаш на касата, билет.

- За едно лице ли, пита те другарката касиерка.

- За едно лице, отговараш ти, ако и да сакаш да си къпеш и ръцете, и нозете, и гърбо, и гъзо.

- Па значи, оно излезна, дека гъзо се води къде лицето. Бре да му се не види, Вуте, голема работа си! Ама одиш се един таков умислен. Оти бре, Вуте?

- Оти язека мислим, Нане, а не като тебе, само да пием и да щипем Пена. Яз мислим, дека едни ора сакат от менека да любим задължително Русия, други па сакат да любим  задължително Турция, трети задължително Америка, па язека си любим България.

- Яз па си любим Пена! – изпъчи се Нане – И си я щипем. Оди тизека да щипеш твоята България!

- Нане, твоята глава саде за едно мисли.

- За две работи, Вуте, и за ручанье и за пиенье.

- Що ли се абим и яз за прос човек като тебе, ама като нема пред кой друг.  Слушай съга, па ако сакаш, разбирай.

Вади Вуте смачкана една тетрадчица такваа, отвара я и почва тънко и дебело да декламира на шопето, къде вече са му свикнали.

АБЕ ОРА!

от Вуте

Абе ора!

Кой от мене нещо сака?

Кой от мене нещо тражи?

Ама па дилема!

Абе ора!

Тва, що беше, е на Изток.

Тва, що че е, е на Запад.

А днешното го нема!

Бре да еба тоа Вуте – свалат капи от главите шопето, почешат се, налупат ги па и некак умислено ги клатат. – Не мое да е прав. Това тука кръчме ли е? Кръчме е! Това тука ракийка ли е? Ракийка е! Това, къде те сега улезна у Кире, Пена ли беше? Пена беше! Е що да има повече един днескашен Вуте?