|
|
Днес
продължам бележките си по повод
публикацията на “Още инфо”
от 17 март 2004 (респективно на съобщенията в
lenta.ru
и
BBC News
World,
на които тя се позовава). Трябва да подчертая, че втората част от
заглавието на моята статия от 23 март 2004 е на редакцията. Не
приемам мнението, което защитават френските антрополози, открили
надписите върху кост от пещера Козарника, че те „са
най-древните известни образци на изкуство и символно мислене в
човешката история“.
Не приемам, че в случая става дума за „послание на питекантропа“.
До питекантропа ние не може да не стигнем, но той трябва да
бъде обсъждан само след някои допълнителни обяснения и бележки за
новите открития в областта на биологията, геофизиката и историята
на нашата планета.
През
последните десетилетия сред изследователите все повече се засилва
критиката срещу еволюционната теория на Чарлз Дарвин (1809-1889) и
динамичната геология на Чарлз Лайъл (1797-1875). И двамата
изхождат от предпоставката за бавно и постепенно развитие на
живота върху нашата планета (Дарвин) и на средата, респективно –
на условията върху нея (Лайъл). Основават се на предположения и
хипотези, които не само не могат да бъдат потвърдени, но дори
противоречат на по-новите открития в областта на биологията,
геофизиката и органичната химия. Нямам нито амбицията, нито
възможността да изложа тук подробно дори най-главните спорни
въпроси. При това трябва да бъдат засегнати цяла поредица от
положения, които всеки интелигентен човек, получил поне средно
образование, е усвоил по време на своето учение и те оттогава
съставят ядрото на неговите познания, независимо от това, че ги е
получил в съответните учебни заведения наготово като част от един
комплекс от знания, без сам да бъде в състояние да ги подложи на
проверка.
Но то се
отнася също така и до специализираните области на науката, които
си служат наготово от натрупаните познания в другите области и ги
използват, убедени в тяхната от никого не оспорвана автентичност и
достоверност. Получава се така, че една дори съвсем малка грешка
или недоглеждане в определена част на знанието, използвана на
доверие и без проверка, е в състояние да сведе до нула резултати
от изследванията в цели научни дисциплини. А колко по-големи
грешки можат да се допуснат, ако приетите на доверие данни засягат
най-съществените части от изследванията!
При
излагането на своята еволюционна теория Дарвин не е можел да
познава дори и клетката на най-простите едноклетъчни същества и
едва откритията на биологията през последвалото столетие доказват,
че предполагаемата от него макроеволюция, т.е. преминаването на
един вид в друг, например от риба в птица или от птица в животно и
– напълно естествено – от маймуна в човек, не е осъществимо. Също
както еволюцията на двуклетъчно в многоклетъчно същество.
Или като допусканата от Дарвин мутация на видовете в резултат от
предавани по наследственост съществени изменения в организма -
носителите на такива изменения не са в състояние да се размножават
и в най-добър случай измененията водят до израждане на съответния
организъм и неговото загиване – при тези изменения се
възпроизвеждат само дефектни продукти, които отпадат от живота, а
не, както допуска Дарвин, някакви усъвършенствани специи, които по
такъв начин се налагат над другите и ги надживяват.
Сред
огромния натрупан след Дарвин изследователски материал в
палеонтологията и в другите науки за миналото на живота и Земята не можа да
бъде открит нито един преходен тип между различните видове – а
според теорията на Дарвин сред находките би трябвало да
преобладават тъкмо такива преходни типове. По тази причина
основната разлика в гените на хората и „човекоподобните“ маймуни
не допуска преминаването на единия вид в другия, било чрез
„усъвършенстване“ от маймуна в човек, било чрез „израждане“ – от
човек в маймуна. При това тук става въпрос за основни и
неизменяеми дадености, като всеки дефект или недостатък при тях ще
доведе неминуемо до загиването на съответната клетка.
На не
по-малко пречки се натъкна доказването на теорията за случайното
образуване на органичните молекули в „първичния бульон“ от
неорганични вещества. Решаващото противоречие тук се оказа
температурата, при която според дарвинистите от ХІХ век е трябвало
да възникне органичната материя и съответно клетката, защото
нейната най-съществена част са именно така наречените ДНК
(дезоксирибонуклеинови киселини), които се разлагат при
температура над +80° С.
А това води
до още едно следствие, за което досега все още нито историците,
нито биолозите и геофизиците си дават сметка. При глобална
катастрофа, причинена например от падането на голям метеорит върху
Земята, ще загине напълно целият живот. Неотдавна извършената
компютърна симулация на такава катастрофа, причинена от падането
на метеорит с диаметър от 5 км, показа, че катаклизъмът ще увеличи
температурите навсякъде много над +1500°
С и
ще предизвика съответни ядрени процеси, водещи до пълно унищожение
на живота. Ще добавя само, че метеоритът, паднал неизвестно кога в
Мексиканския залив, е имал диаметър около 10 км. Тъй като имаме
данни за най-малко четири катастрофи от такъв мащаб на нашата
планета, трябва да допуснем, че преди тях или не е имало органичен
живот, или че такъв се е зараждал наново след всяка от тях.
А това
изменя основно представите ни за абсолютната хронология на
различните геологически епохи. Но е логично да вземем предвид също
ядрените процеси, съпровождащи всяка от тези катастрофи, макар и
да не знаем съвсем точно техните последствия. Това означава да
допуснем, че се налага коренна промяна на представите ни за
хронологията на тези епохи – във всеки случай, те не са протичали
за десетки и стотици милиони години, а за периоди най-много от
десетки и стотици хиляди години. Към този резултат водят и данните
от археологическите находки, колкото те и да се манипулират
понякога от техните изследователи.
И тъкмо
очевидните манипулации в някои изследвания (в което можем да
заподозрем и екипа учени от университета в Бордо - по-нататък ще
разберете защо), които използват за своите цели и находката от
България, са обект на тези бележки. Но преди това - една любопитна
кратка история.
Телевизионен
екип от Берлинската телевизия (SFB)
заснима през 2001 забележителен двусериен документален филм, с
който еволюционната теория се подлага на твърде критичен анализ. В
проекта участват световно известни изследователи – учени от
германски университети, които не подкрепят теориите на Дарвин и
Лайъл. Събитията, които последват, може да се сторят невероятни и
невъзможни на българския читател, тъй като протичат не преди
няколко десетилетия в Съветския съюз, а именно в една
„демократична“ страна.
Комисията по
приемане на репертоара на общогерманската телевизия (ARD)
забранява излъчването на филма, като позволява еднократното да
бъде пусната само втората му част по един регионален предавател и
то след полунощ, когато малцина гледат телевизия. Вместо този филм
по втората телевизионна програма (ZDF)
в най-гледаното време – в неделя от 19:30 часа – се излъчва един също
двусериен „научен“ филм за произхода на човека. Консултанти при
създаването му са сътрудници именно от френски висши учебни
заведения като Института за изследване на предисторическата епоха
и геология при университета в Бордо и Колеж дьо Франс в Париж.
Тези научни центрове днес са част от последните бастиони на
най-примитивния дарвинизъм от вида, какъвто той е имал още в
средата на ХІХ век. Филмът на французите е пълен с „вълнуващо“
разиграни сцени, в които дейно участват техните «праотци-маймуни»
и които са в състояние да разсмеят всяко дете.
Имах
възможност да получа и да гледам копие от забранения германски
двусериен филм, а също да запиша на видеокасета двете серии от
филма на френските специалисти. Съжалявам, че българската
публика засега няма как да ги види и сравни. Сам аз нямам
основания за угризения на съвестта си, защото използвах всички
свои възможности да предоставя копие от германския филм на един от
решаващите фактори във формирането на програмата в Българската
национална телевизия, който би могъл да изиска същия филм за
излъчването му, но това не се случи и туй никак няма да удиви
българския зрител.
В този
смисъл „посланието на българския питекантроп“, прокламирано от
тима изследователи при Института за изследване на
предисторическата епоха и геология в Бордо, придобива неприятен
привкус, който не мога да не отбележа на това място. При това
нямам никакво желание да се намесвам в
научния спор, подхванат от
британските изследователи, чието становище е изложено накратко в
посочената по-горе статия на
BBC
News
Word от
16
март. Знаците върху намерената в пещерата Козарника кост трудно
могат да бъдат еднозначно и сигурно интерпретирани като израз на
съзнателна мисловна дейност. При това датировката им, която
противоречи на всички нови открития в областта на геофизиката и
хронологията, ги прави за мене ненадежден предмет за
изследванията. Но с тази находка отново се поставя въпросът за други,
според мене много по-важни паметници на най-старата човешка
култура, както
вече споменатите пещерни рисунки от Магурата и
Карановската плочка, които несъмнено притежават качествата на
съзнателна човешка художествена и мисловна дейност. На тези
въпроси ще бъдат посветени следващите мои бележки.
Очаквайте скоро новата статия на д-р Чилингиров! |
