|
Комунизъм
Антикомунизъм
Престъпленията на комунизма
Българският закон
Европейските препоръки
Антикомунистически манифест
Пътят напред |
СЪВЕТ НА ЕВРОПА
Парламентарна асамблея
Резолюция 1096
(1996)
относно мерките за
разграждане на наследството от бившите комунистически тоталитарни
режими
1. Наследството на
бившите комунистически тоталитарни режими в никакъв случай не може
да бъде третирано с лекота. От институционална гледна точка, това
наследство предполага прекалена централизация, милитаризация на
гражданските институции, бюрократизация, монополизация и излишно
регламентиране; от гледна точка на обществото то се проявява в
колективизъм и конформизъм, в сляпо подчинение и в други
модалности на тоталитарната мисъл. Трудно е при тези условия да се
възстанови цивилизована и либерална правова държава – именно
затова структурите и модалностите на мислене от миналото трябва да
бъдат разградени и преодолени.
2. Целите на процеса на преход са ясни: да се създадат
плуралистични демокрации, основани на върховенството на правото и
на зачитането на правата на човека, на разновидността. Принципите
на взаимодопълняемост, на свобода на избора, на равенство на
шансовете, на икономически плурализъм и на прозрачност при
вземането на решения, са много важни в осъществяването на този
процес. Разделението на властите, свободата на медиите, защитата
на частната собственост и развитието на гражданското общество са
няколко от средствата, които ще позволят да се осъществи тази цел;
по същия начин трябва да се приложат децентрализация,
демилитаризация и разграждане на монополите, дебюрократизация.
3. Следствията, произтичащи от неуспеха на процеса на прехода, са
многобройни и крайно опасни. В най-добрия случай ще се установи
режим на олигархия вместо на демокрация, на корупция вместо на
правова държава и на организирана престъпност вместо зачитане
правата на човека. В най-лошия случай, ние ще присъстваме на
“нежна реставрация” на тоталитарния режим, дори и на премахване
със сила на зараждащата се демокрация. При тези обстоятелства,
новият недемократичен режим на една голяма страна представлява
всъщност международна опасност за своите по-слаби съседи. Ключът
към успеха на едно мирно съвместно съществуване и на един
либерален преход се състои в едно деликатно равновесие, свързано с
осъждане на виновните без стремеж към отмъщение.
4. За да се разгради наследството от бившите комунистически
тоталитарни режими, една правова демократична държава трябва да
прилага средства, предвидени от закона, и единствено и само тези
средства. В противен случай, тя би била не по-добра от
тоталитарния режим, който има намерение да разгради. Една
демократична правова държава разполага с достатъчно средства, за
да постъпи така, че правосъдието да бъде зачетено и виновните да
бъдат наказани – тези процедури не могат и не трябва все пак да се
използват в дух на отмъщение, а по-скоро в дух на правосъдие.
Трябва да бъдат зачетени правата на човека и основните свободи,
такива, каквито правото с нормална демократична процедура трябва
да прилага; тези принципи трябва да са били валидни за всички,
дори и за онези, които са ги потъпквали, когато са били на власт.
Една демократична правова държава е освен това в състояние да се
защити срещу възкачването на комунистическата тоталитарна заплаха,
защото разполага с достатъчно разнообразни и силни средства, които
не биха нарушили човешките права и върховенството на правото и
всъщност принадлежат на сферата на наказателното право и на
административните мерки.
5. Парламентарната асамблея препоръчва държавите-членки да
разградят наследството от бившите комунистически тоталитарни
режими, преструктурирайки бившите институционални и юридически
системи, един процес, който трябва да се основава на:
- принципа на демилитаризация, за да е сигурно, че е сложен край
на милитаризацията на основните цивилни институции, като например
съществуването на една милитаризирана затворническа система или
съществуването на въоръжени сили, подчинени на Министерството на
вътрешните работи, което е типично за комунистическите тоталитарни
системи;
- принципа на децентрализация, особено на местно и регионално
ниво, но и до централните институции на държавата;
- принципа на разграждане на монополите и на приватизация, основно
условие за създаването на пазарна икономика и плуралистично
общество;
- принципа на дебюрократизация, който трябва да позволи да се
сведе до минимум излишното регламентиране от комунистически
тоталитарен тип и да се осигури трансфер на власт от бюрократите
към гражданите.
6. Този процес трябва да протича паралелно с трансформация на
манталитетите (трансформация на сърцата и духовете), като
основната цел е да се промени страхът за поемане на отговорности,
да се премахне незачитането на разнообразието, на краен
национализъм, на нетърпимостта, на расизма и ксенофобията,
явления, които също са част от наследството на бившите режими.
Всичко това трябва да бъде заменено с демократични стойности, като
толерантност, зачитане на разновидностите, взаимодопълняемост и
отговорност.
7. Парламентарната асамблея препоръчва освен това личностите,
които са извършили криминални деяния в рамките на комунистическите
тоталитарни режими, да бъдат съдени и наказани съгласно действащия
Наказателен кодекс. Ако Наказателният кодекс предвижда определени
срокове на давност за някои престъпления, тези срокове биха могли
да бъдат продължени, защото всъщност става дума само за процедура,
а не за промени по същество. В замяна на това, забранено е да се
приемат и прилагат ретроактивни закони в наказателната област.
Естествено, осъждането и наказанието на една личност, отговорна за
определено деяние и определен пропуск, които в момента, в който те
са били извършвани, не са представлявали нарушение на националното
право, могат да бъдат все пак осъдени в момента, в който деянието
е престъпно според общите принципи на правото, разпознати от
всички цивилизовани нации. Освен това, когато една личност е
извършила деяния, очевидно нарушаващи правата на човека,
аргументът, че тя е действала по заповед, не изключва нито
незаконността, нито личната отговорност.
8. Парламентарната асамблея препоръчва присъдите над авторите на
престъпление да бъдат съпроводени с реабилитация на личности,
които са били обявени за виновни в “престъпления”, които не биха
представлявали престъпни актове в рамките на едно цивилизовано
общество, както и на личности, които са били несправедливо
осъдени. По мнение на Асамблеята материални обезщетения би
трябвало да бъдат предвидени за жертвите на тоталитарното
правосъдие, обезщетения, които не биха могли да бъдат много
по-ниски от онези, които се изплащат на личности, осъдени
несправедливо днес в рамките на цивилното законодателство.
9. Парламентарната асамблея поздравява отварянето на досиетата на
секретните служби и гарантирания достъп на публиката до тях,
осъществен в някои от бившите комунистически страни. Тя препоръчва
на всички заинтересовани страни да позволят на засегнатите
личности да направят справки при изявено желание в досиетата,
съхранени в бившите секретни служби.
10. Парламентарната асамблея счита, че имотите, включително и
имотите на църквите, които са били незаконно и несправедливо
сезирани, национализирани, конфискувани или експроприирани от
държавата в рамките на бившите комунистически тоталитарни режими,
трябва по принцип да бъдат реституирани на техните оригинални
собственици в цялост, в рамките на възможното, без все пак да се
нарушават нито правата на настоящите собственици, които съвсем
добросъвестно са придобили тези имоти, нито правата на настоящите
наематели, които съвсем добросъвестно заемат тези пространства,
без да се вреди на прогреса на демократичните реформи.В случай че
това се окаже невъзможно, едно справедливо материално обезщетение
трябва да бъде предвидено. Всички спорове и контестации, свързани
с индивидуални казуси в областта на реституция на собствеността,
трябва да бъдат решени от съда.
11. Що се отнася до личности, които не са извършили никакво
престъпление, подлежащо на съдебно преследване в духа на параграф
7, но които все пак са заемали високи постове при бившите
комунистически тоталитарни режими, и които са поддържали тези
режими, по отношение на тях Асамблеята отбелязва, че някои държави
са счели за необходимо да приемат административни мерки, като
например законите за лустрация и декомунизация. Смисълът на тези
закони е да се отстранят от властта личности, за които не бихме
могли да бъдем сигурни, че ще упражняват функциите си съгласно
демократичните принципи, защото те не са проявили никакво
ангажиране или никаква привързаност по отношение на тези принципи
в миналото, нямат никакъв интерес или никакво основание да се
присъединят днес към тези принципи.
12. Парламентарната асамблея подчертава, че в своята общност тези
мерки не са съвместими с принципите на демократична правова
държава, освен ако не бъдат спазени няколко основни критерии. На
първо място, отговорността, която в никакъв случай не е
колективна, а е само индивидуална, трябва да бъде доказана за
всяка отделна личност и по такъв начин да се подчертае
необходимостта от индивидуално, а не от колективно прилагане на
Закона за лустрация. Второ, трябва да се гарантира правото на
защита, презумпцията за невинност до доказване на противното, и
възможността за обжалване по съдебен ред при всяко едно решение.
Отмъщението никога не може да бъде цел на тези мерки, както и не
би трябвало да се позволи политическото или социално изкривяване
на процеса на лустрация. Целта на лустрацията е не да се накажат
личности, които по презумпция са виновни – това е задължение на
прокурорите на базата на наказателното право – а да се съхрани
зараждащата се демокрация.
13. Парламентарната асамблея предлага в резултат на това да се
упражни контрол, за да се види дали законите за лустрация и
аналогичните мерки са съвместими с изискванията на една правова
държава и дали реално са насочени срещу опасностите, заплашващи
фундаменталните права на човека и процесите на демократизация.
Асамблеята счита, че е добре да се реферират към “Водещи принципи,
гарантиращи на законите за лустрация и аналогичните
административни мерки, съответствие с изискванията на правовата
държава.
14. Освен това Парламентарната асамблея препоръчва държавните
служители, освободени от функциите си по силата на Закона за
лустрацията, да не загубват по принцип финансовите си права, които
са придобили преди това. Изключения все пак има, когато
управляващият елит при бившия режим си е присвоил права за много
по-високи от тези на останалата част от населението пенсии; тогава
те трябва да бъдат сведени до нормалното ниво.
15. Парламентарната асамблея препоръчва на властите от засегнатите
страни да проверят дали техните закони, правилници и процедури
съответстват на принципите, съдържащи се в настоящата резолюция, и
в противен случай да ги променят. Това би позволило да се избегнат
ситуации, при които механизмите на контрол на Съвета на Европа ще
бъдат сезирани от молби, отнасящи се до процедурите в рамките на
Европейската конвенция за правата на човека или до контролната
процедура, възприета от Комитета на министрите, или от контролната
процедура на Асамблеята, предвидена от Директива 508 (1995),
отнасяща се до зачитането на задълженията и подписаните
ангажименти от държавите-членки
16. И накрая, най-добрата гаранция за разграждането на бившите
комунистически тоталитарни режими, това са дълбоките икономически,
юридически и политически реформи, предприети в различните страни и
водещи до изграждане на един автентичен политически дух и
автентична политическа култура. Асамблеята приканва всички
установени демокрации да засилят материалната и техническа помощ,
адресирана до раждащите се демокрации в Европа именно с цел
установяване на гражданско общество.
Резолюцията е обсъдена от Парламентарната асамблея на 27 юни 1996
(22 заседание ) на базата на доклад на Комисията по юридическите
въпроси и правата на човека – докладчик г-н Севрен, документ 7568.
Текстът е приет от Асамблеята на 27 юни 1996 ( 23 заседание ). |
